В началото на седмицата европейската статистическа служба Eurostat публикува първата си обобщена информация за културния сектор в ЕС.

В блока от 27 държави, в културната сфера са заети 2.4% от трудещите се или 4.9 млн. души.

Става дума за хора от всички сектори на икономиката, които имат професии с отношение към културата, както и броят на всички заети в културната сфера. Делът на заетите в култура варира от 1.4% в Португалия, 1.7% в Полша и 1.1% в Румъния до 3.8% в Нидерландия, 3.5% в Швеция и 3.3% във Финландия.

България попада сред страните с ниска заетост в културната сфера - 53,4 хиляди души, или 1.8% от всичките ни заети (Запознай се със статистиката тук)

Специално за България прави впечатление високият дял от 56% на работещи в културата с третично образование(университет и нагоре), докато общо за икономиката на България делът на „вишистите" е 26.7%.

Специално за ЕС делът на хората с висше образование в културата е 47.7%, в икономиката като цяло 25.9%. По-малко от 37% от чехите, работещи в културата, имат висше образование.

Професията в културната сфера е по-малко сигурна: 16% от работните места в културата са временни, като в Испания делът достига 30%. Това обаче никак не може да се види в Румъния, България и Ирландия, където временната заетост е под 3%.

Цифрите потвърждават нещо, което е отдавна добре известно - стремежът на „културните дейци" да бетонират работните си места, чувствайки ги понякога синекурна длъжност. Това, в добавка към „академизма", ни навежда на не много обнадеждаващи изводи.

Многозначително е също така, че за България само 12% от заетите в културата не са нечии служители (т.е. или са самонаети, или са работодатели). Средното за Европа значение е 29% дял на този състав. С по-малка предприемчивост от нас са само културните дейци в балтийските държави, Румъния и Словения. В Италия 53% от културните дейци не работят за началник.

Най-голям дял студенти по изкуствата има в Малта, Ирландия и Великобритания, най-малък е делът на учещите изкуство има в Полша, Унгария и Румъния.

В издателския сектор на ЕС през 2004 са заети 750,000 души, във Великобритания издателската дейност формира 5.5% от съвкупния продукт в производствената сфера.

През 2006 ЕС изнася предмети на изкуството на стойност €4.7 млрд., а внася стоки на изкуството за около €3 млрд. Най-голям износител е Британия (€3.2 млрд.), следвана от Франция (€ 900 млн.) и Австрия (€ 300 млн.). Островът е също така най-голям вносител (1.9 млрд.), следван от Испания и Франция.

Според данни на America of the Arts, в културната сфера в САЩ са заети близо 5 млн. души, внесени са предмети на изкуството за $5.5 млрд., изнесени са $4.3 млрд.

Гражданите на ЕС са отишли на кино общо 929 млн. пъти през 2006 г. или средно 1.9 посещения на човек. Най-много ходят на кино ирландците (4.2) визити на човек, най-малко румънците (0.1) и българите (0.3). Този показател понякога се използва за определяне реалния стандарт на живот в дадена страна.

Като цяло цифрите създават впечатление, че не сме на абсолютните дъна по измерваните „културни" индикатори и поне сме пред Румъния и новите от Балтика, но трябва да се внимава с оценките, тъй като според статистиката на Eurostatсме внесли и изнесли от страната предмети на изкуството за около 500 хил. евро, което често е под единичната цена на антики, задържани при опит за нелегално изнасяне от страната.

Още повече, културата в България (както и в целия ЕС) продължава да се приема най-вече чрез телевизия: 72% от българите са гледали култура по телевизия или слушали по радио (78% средно за ЕС).

58% от сънародниците ни са прочели книга през последните 12 месеца, средно за ЕС 71%, 87% за шведите. По-малко от нас четат само кипърци, малтийци и португалци.

През изминалите 12 месеца, 22% от сънародниците ни са ходили на кино, 20% са били на музеи и галерии, 28% са ходили на концерт, 19% са посетили обществени библиотеки (35% средно за Съюза), 21% са били на театър (32% за съюза), 9% са били на опера.