Детелина Смилкова е вицепрезидент на първото в България частно специализирано висше училище в областта на застраховането, финансите, социалното осигуряване, мениджмънта и маркетинга - ВУЗФ. В периода 2005-2009 г. е съветник на министъра на икономиката и енергетиката, а от 2007 г. е председател на Съвета на директорите на "Капман Енерджи Грийн Фонд".
През 2016 година е преизбрана за председател на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора, а през 2017 година застава начело на образователната комисия в КРИБ.
В цитирано от Вас изследване на Manpower България попада в топ 5 на страните в света с най-голям дефицит на кадри. Как стигнахме дотук?
Напоследък не една класация отрежда на България лошо място по отношение на трудовия пазар. В Глобалния индекс по конкурентоспособност на Световния икономически форум (WEF), например, се изкачваме с една позиция до 49-ото място от общо 137 държави, включени в подреждането. Особено слабо е представянето при някои от индикаторите за ефективността на трудовия пазар - като способност на страната да привлича (118-о място ) и да задържа (119-о място) таланти, както и за ефективността на данъчното облагане върху стимулите за работа (98-мо място).
Неефективната държавна администрация е и един от основните фактори, които компаниите посочват като предизвикателство при правенето на бизнес в България. На челна позиция в това подреждане остава корупцията, а сред най-негативните фактори се подреждат данъчното облагане, лошите работни навици на служителите, липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка като цяло, както и усложненият достъп до финансиране.
България остава на предпоследно място по иновации в ЕС, следвана единствено от Румъния. Дълги години пропастта между бизнеса и образованието се задълбочаваше. Липсва всякакво планиране и диалог с бизнеса относно нуждите от квалификация. Допреди 5 години университетите дори не следяха каква е реализацията на студентите им. Ние от ВУЗФ много отдавна предвидихме този проблем и успяхме да изпреварим събитията, започвайки този диалог с бизнеса. Създадохме бакалавърски и магистърски програми, които да помогнат на компаниите да си намерят качествени хора, а по този начин студентите ни станаха и сред най-предпочитаните работни кадри на пазара. Дипломата от ВУЗФ се утвърди не просто като хартийка, а като еталон за качество. И статистиките го показват - над 90% от дипломантите ни се реализират професионално.
Погрешно и късогледо е да се вторачваме само в информационните технологии и проблемите на този сектор.
През второто тримесечие на годината българската икономика отчита най-слабия си растеж от 3 години насам - 3.4%. Един от посочените проблеми е изчерпаният резерв за нова работна сила. Какви могат да бъдат щетите върху икономиката от липсата на кадри?
Работната сила е горивото за икономиката. Без гориво, или с недостатъчно гориво, не е разумно да очакваме растеж. Близо 40% от производителите у нас докладват, че липсата на работна ръка възпрепятства растежа на бизнеса им, а постоянната миграция на хора в трудоспособна възраст допълнително засилва проблема. Това е един от най-притеснителните изводи от специалното изследване на Colliers International.
Кои сектори са най-засегнати от липса на работна ръка? И също така, казано иначе - има ли такива, които да не страдат от този проблем?
Погрешно и късогледо е да се вторачваме само в информационните технологии и проблемите на този сектор. Да, той е водещ за страната, но далеч не е единствен - недостигът на инженери, медицински работници, учители, дори на неквалифициран персонал, е голям. Производители на автомобилни части и компоненти, например, споделят, че не могат да отговорят на поръчките и да разширят бизнеса си по две причини - първата е недостигът на персонал, а втората - лошите трудови навици на наличния персонал.
Ако си говорим без разпространяваните клишета, как оценявате нивото на българското висше образование и потенциала му да създава подходящи за пазара на труда кадри?
Няма нужда нито от субективни оценки, нито от клишета. Важна е единствено оценката на бизнеса. Щом той не е доволен от подготовката на студентите, щом той не намира кадри, за да расте, и щом му се налага да инвестира допълнително в квалификацията на завършилите - какво значение имат всякакви други оценки. Ние от ВУЗФ години наред следим реализацията по специалността на нашите студенти и тя не пада под 90%. Това е реална оценка за работещ продукт и за практическа подготовка.
Работната сила е горивото за икономиката. Без гориво, или с недостатъчно гориво, не е разумно да очакваме растеж.
90% реализация на студентите е висок процент. Какво е по-специалното при ВУЗФ - как подготвяте студентите си за пазара на труда?
Ако трябва да посоча една печеливша съставка от тайната формула на успеха ни, това е тесният диалог с бизнеса. Ние създаваме специалности, които са необходими на бизнеса, организираме стажове в екипите на различни компании, търсим обратна връзка за реализацията на студентите си от тях, привличаме преподаватели и експерти, които работят на ключови позиции в дадени компании. Няма друг път , нито начин. Бизнесът е потребител на нашата услуга, а студентите ни са нашето реноме. Те са бъдещето на бизнеса. Затова нашата основна цел и мисия е да сме в крак с тенденциите на пазара и да предлагаме ефективно и качествено висше образование, което ще осигури на нашите студенти работа, а на бизнеса качествени кадри.
Наскоро открихме една от първите магистратури по блокчейн в цяла Европа, както и единствената за страната магистратура по продажби. Имаме и много полезни и интересни бакалавърски програми като "Бизнес психология и човешки ресурси", "Маркетинг, продажби и бизнес в интернет" и "Бизнес икономика, предприемачество и иновации". Въпреки че сами по себе си специалностите са много различни, общото между тях е, че включват дисциплини, които са изцяло посветени върху изграждане на умения като problem-solving, ръководене на процеси, дипломатичност и др. Този тип умения са това, което превръща един обикновен служител в ценен работен кадър и двигател на компанията. Затова и студентите с дипломи от ВУЗФ са много търсени от работодателите.
Преди време в интервю за money.bg Васил Велев от КРИБ заяви, че трябва внос на работна ръка от чужбина в размер на 500 000 души. Съгласни ли сте с тази идея?
Истината е, че докато умуваме дали одобряваме тази идея или не, бизнесът вече я прилага на практика тихомълком. В много технологични компании чужденците наброяват 1/3 или повече от персонала. Привличат се кадри от Украйна, Беларус, Македония и други държави. Очевидно това е вариант, който е необходим. Както казва народът - не можеш да спреш гората да се разлиства...
Има ли други алтернативи за пазара на труда - още скрит потенциал сред наличния човешки ресурс?
По последни данни броят българи зад граница е около 1.3 млн. души. Те са основен източник на възможности за работния пазар. Вече има успешни примери на компании, които се обръщат към т.нар. реемиграция и връщат хора от чужбина да работят в родината. Правителството също прави стъпки в тази посока и организира кариерни изложения в чужбина, насочени към връщането на част от сънародниците ни. Но тук усилията трябва да са комплексни и да гоним цялостно подобряване на средата (образование, здравеопазване, нива на престъпност и т.н), а не само по-високи заплати.
Кои сектори са с най-голяма перспектива за развитие у нас. А кои с по-малка?
Традиционно като сектори, които движат икономиката ни, се посочват информационните технологии, туризмът и производството. Аз бих обърнала внимание и на фармацията и образованието - при този недостиг на кадри е нормално да се насочат и държавни, и европейски, и частни средства към развитието на хората и обучението им.
Ръстът на заплатите през последните години се увеличи, като достигна 10%. Ще се запази ли тенденцията и устойчива ли е тя?
Да не забравяме, че тази тенденция компенсира едни много ниски начални нива спрямо другите европейски държави. При сегашния сравнително отворен пазар на труда, нормално е тенденцията да продължи. Работодателите ще са принудени да търсят начини да спрат хората да емигрират.
USD
CHF
EUR
GBP
