Ускоряване на растежа на българската икономика през следващите две години залага Европейската комисия в своята Есенна икономическа прогноза за 2024 г. Според Брюксел това ще се случи на фона и на по-висок дефицит през 2025 г. и 2026 г. В същото време обаче нарастването на заплати и пенсии ще загуби скорост.
"След ценовия шок през 2022 г. и потиснатото външно търсене през 2023 г. българската икономика е на път да нарасне по-бързо, подкрепена от вътрешното и външното търсене, както и от експанзионистичната фискална позиция. През първата половина на 2024 г. частното потребление се увеличи с 4,8% на годишна база благодарение на силното нарастване на заплатите в условията на свит пазар на труда и намаляващата инфлация на потребителските цени. Банковото кредитиране на домакинствата се засили през 2024 г. в условията на силна конкуренция за пазарни дялове. Експанзията бе финансирана предимно от по-високите вътрешни депозити, като банките намалиха и нетните си чуждестранни активи. Темпът на нарастване на частното потребление ще се забави през втората половина на тази година и през следващите две години поради намаляващ растеж на заплатите и по-високи норми на спестяване", пишат от ЕК, като посочват, че Планът за възстановяване трябва също да увеличи инвестиционната активност.
Така прогнозата е за растеж на БВП с 2,4% през 2024 г. и 2,9% и 3% съответно през 2025 г. и 2026 г.
Дефицитът вече не следва траектория на намаляване, става ясно от прогнозата. Очакването е той да достигне 2,6% от БВП през тази година, тъй като "увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор, одобрени през 2022 г., продължават да имат ефект". Така по-високите разходи ликвидират положителния ефект от динамиката на заетостта върху приходите от осигуровки и преки данъци.
Прогнозата за 2025 г. е за 2,8% дефицит - на фона на забавящ се ръст на пенсии и заплати. Публичните инвестиции ще се увеличат с помощта на Плана за възстановяване, а освен това ще бъде отчетен и ефекта от увеличените военни разходи. От ЕК очакват данъчните приходи от бизнеса да намалеят. Дефицитът ще остане на същото ниво и през 2026 г.
Инфлацията ще намалее догодина до 2,3%, но отново ще тръгне нагоре през 2026 г.
По отношение на трудовия пазар и заплащането у нас, в Брюксел очакват нормализация. "В бъдеще пазарът на труда ще остане свит, а ограничената и намаляваща група от безработни и обезкуражени лица ще запази заетостта почти постоянна. При тези условия се очаква фирмите да ограничат наемането на нови служители, да ограничат предлагането на заплати и постепенно да намалят номиналния прираст на заплатите до средния исторически темп от около 8-9%", пише в прогнозата.
Очакването е същото да се случи и с пенсиите.
По-голямата картина
След продължителен период на стагнация икономиката на ЕС бележи скромен растеж, а процесът на дезинфлация продължава, пише в официалното съобщение. ЕК предвижда растеж на БВП през 2024 г. от 0,9 % в ЕС и 0,8 % в еврозоната.
Очаква се икономическата активност да се ускори до 1,5 % в ЕС и до 1,3 % в еврозоната през 2025 г., а през 2026 г. до 1,8 % в ЕС и 1,6 % в еврозоната.
Прогнозата е номиналната инфлация в еврозоната да намалее с над 50 % през 2024 г. — от 5,4 % през 2023 г. на 2,4 %, преди да спадне постепенно до 2,1 % през 2025 г. и 1,9 % през 2026 г. Очаква се процесът на дезинфлация в ЕС да бъде още по-рязък през 2024 г., като номиналната инфлация ще спадне от 6,4 % на 2,6 % през 2023 г. и ще продължи да намалява до 2,4 % през 2025 г. и 2,0 % през 2026 г.
Растежът ще се ускори с нарастването на потреблението и увеличаването на инвестициите, пишат от ЕК.