Данните за банковия сектор за десетте месеца на годината показват, че за този период той е спечелил 796 млн. лева или с 42.5% по-малко отколкото за същия период на 2019 година. Само за месец октомври печалбата е 95 млн. лева, което е значително по-добър резултат в сравнение с този през септември, когато тя бе едва 15 млн. лева. Причината за това са в пъти по-малките разходи за провизиране на кредити, които банките са направили през октомври - 63 млн. лева, в сравнение с направените през септември - 137.3 млн. лева. Причината за това по-ниско провизиране не е заради подобряването на качеството на кредитния портфейл.
През септември банките направиха ударно по-високи провизии, за да натрупат предварително буфер срещу загуби, които могат да възникнат от влошаване на кредитните потфейли след приключване на срока, в който длъжниците можеха да отлагат плащанията си по тях. През октомври явно натрупването на такъв буфер вече е ненужно като цяло разходите на банките за провизиране на проблемни вземания остават високи. За десетте месеца на годината те са общо 691 млн. лева - 1.8 пъти повече в сравнение със същия период на 2019 -а.
Като цяло и през октомври банковата система остава сравнително добре капитализирана и високо ликвидна, но с ниски норма на възвращаемост като последното е характерно за всички банкови сектори в ЕС и не само. Отношението на ликвидно покритие в края на октомври е 283.9% при минимално изискуемо - 100%, а ликвидният буфер е 30.2 млрд. лева.
Брутните кредити и аванси през октомври се увеличават с 3.0 млрд. лв. (3.9%) до 78.7 млрд. лв. Основен принос имат вземанията от кредитни институции, които нарастват с 2.2 млрд. лв. (29.4%) до 9.6 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл нараства със 778 млн. лв. (1.1%) до 69.1 млрд. лв., като най-голямо увеличение отчитат кредитите за нефинансови предприятия (с 661 млн. лв., 1.8%). Кредитите за домакинства се увеличават със 194 млн. лв. (0.8%), докато тези за държавно управление и други финансови предприятия намаляват съответно с 60 млн. лв. (5.5%) и 18 млн. лв. (0.4%).
Депозитите в банковата система нарастват с 33 млн. лв. (0.03%) и възлизат на 101.2 млрд. лева. Спестяванията на домакинствата се увеличават с 630 млн. лв. (1.1%), а тези на другите финансови предприятия - с 261 млн. лв. (7.8%). Спад с 504 млн. лв. (11.1%) е отчетен при депозитите на кредитните институции, докато ресурсът от нефинансовите предприятия и от сектор държавно управление намалява съответно с 289 млн. лв. (0.9%) и 64 млн. лв. (2.4%). Собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 15.2 млрд. лв. в края на октомври, като се увеличава със 101 млн. лв. (0.7%) спрямо септември главно под влияние на растежа на печалбата.
На тримесечна база регулаторният капитал на банковата система нараства с 213 млн. лв. (1.5%) до 14.7 млрд. лв. към края на септември 2020 г. Общият размер на рисковите експозиции се увеличава с 1.5 млрд. лв. (2.4%) спрямо юни, с основен принос на експозициите за кредитен риск, и възлиза на 64.3 млрд. лв. По Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции, към 31 октомври 2020 г. са отчетени общо 106 726 подадени искания с брутна балансова стойност на задълженията 9521 млн. лв., и одобрени общо 88 448 броя с общ брутен размер 8534 млн. лв.
Предприятията са внесли 13 237 искания за 7534 млн. лв., от които одобрените към края на октомври са 11 934 броя за 6779 млн. лв. Домакинствата са подали 93 489 броя искания за отсрочване на задължения на стойност 1987 млн. лв., от които одобрените към края на октомври са 76 514 броя за 1755 млн. лв. Спрямо 30 септември 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства е намалял с 18 033, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, спада с 489 млн. лева. Причината е че през октомври приключва шестмесечния период за отсрочване на плащанията по кредити с мораториуми сключени през април. А сключването на нови договори за мораториуми приключи в края на септември.