"Защо няма да има държавни имейли за 24 млн.лв.", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
Ако сте следили новините в последните пет дни, вероятно сте разярени от факта, че 24 млн. лв. ще бъдат похарчени за създаването на държавни имейли на всеки български гражданин. Последваха репортажи от пенсионерски клубове и въпроси "ще се справят ли хората с имейлите". Гневът става съвсем основателен, ако проследим и другите заглавия: "3.5 млн. лв. ще струва само документацията за е-управление", "Държавата прави имейл на всеки българин, плаща 24 млн. лева", "90 млн. лв ще бъдат похарчени за електронното правителство до 2020 г.", "200 млн. лв. ще струва е-управлението за 4 г.", "Близо 300 млн. лв. ще бъдат похарчени за електронно управление до 2020 г." 

От информационната буря не се разбра нищо, освен че никой вече не вярва, че електронното управление е възможно и не може да си представи какво точно е това. Това е съвсем разбираемо - десетки или стотици милиони (официална информация липсва, но преди година "Капитал" се опита да ги подреди в една графика) вече са изтекли за десетина години в проекти със сложни имена, но опашките пред гишетата и навъсените държавни служители са си съвсем същите както и преди.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

“Купуваме леки коли на лизинг за 43 млн. лв. месечно” четем във в. “Монитор”
Средно с 20% повече леки и товарни коли са купени на лизинг у нас през последните три месеца на миналата година, сравнено със същия период на предходната година. От октомври до декември 2015 г. сключените нови договори за леки автомобили на изплащане са за 129,6 млн. лв. Това прави по близо 43 млн. лв. на месец. За товарните автомобили сумата за същите три месеца е за почти 160 млн. лв. Това представлява ръст от съответно 18,6% и 22,2 на сто, изчислен спрямо последните три месеца на 2014 г., показват последните данни на Българската народна банка (БНБ).

Общо към края на миналата година лизинговите договори за автомобили са на стойност над 1,8 млрд. лв. като над 961 млн. лв. от тях се падат на товарните возила. За сравнение към декември 2014 г. закупените на изплащане коли са били за 1,66 млрд. лв. Увеличението с около 150 млн. лв. в рамките на миналата година се дължи изцяло на лизинговането на товарни коли.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Защо Борисов прекрати търговете за „Хемус“", четем на първа страница на в. „24 часа"
Министър-председателят Бойко Борисов е разпоредил на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП) незабавно да предприеме действия по прекратяване на процедурата за избор на изпълнители на строителството на автомагистрала „Хемус” – лот 1 и лот 2. Това съобщиха от правителствената пресслужба. Мотиви за прекратяването на двата търга за лотовете на „Хемус“ от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч не се съобщават.

От ведомството на Павлова казаха, че ще изпратят прессъобщение.

Още по време на търговете беше ясно, че няма осигурено финансиране на тези участъци. Освен това на 7 февруари „24 часа“ написа, че от замяната на дългия 15 км тунел на „Струма“ с алтернативен проект няма да останат пари. А предишното намерение на властта бе замяната на дългия тунел с по-малки и с мостове и виадукти ще спести пари, които да отидат за „Хемус“.

Резултатите и класирането на офертите от търговете показа, че строителството на 59 км от „Хемус“ – двата лота от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч, ще излезе над 747 млн. лв.

Прочети още от в. „24 часа"

"Борисов спря търг за 1 млрд. лв. заради Д. Пеевски и В. Златев” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Два месеца след като бяха избрани фирми за довършването на два участъка от магистрала "Хемус", премиерът Бойко Борисов нареди процедурата да бъде веднага прекратена. Заповедта му бе изпълнена светкавично. Пълно объркване обаче настана около мотивите за това решение. Според регионалното министерство причината е липсата на пари, според Борисов - съмненията, които витаят около победителите - фирми, които се свързват с бизнесмена депутат от ДПС Делян Пеевски и шефа на "ЛУКойл България" Валентин Златев.

Първоначално Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) съобщи, че процедурата е прекратена заради липсата на пари. Разчетите показали, че средствата за пътища по Оперативна програма "Транспорт" в размер на 673 млн. евро щели да стигнат само за магистрала "Струма", за чието довършване Европейската комисия отправи ултиматум, тъй като е част от транспортните коридори на ЕС. Довършването на "Хемус" не е в европейските планове, затова за нея пари няма и в новия програмен период, обясниха още от регионалното ведомство.

Прочети още от статията на в. “Сега”

“Данък „уикенд” различен за браншовете" четем на първа страница на в. “Труд”
Най-вероятно щe има диференциация на браншовете и всеки сектор щe се облага с различна ставка данък „уикенд”. Целта е да се намери най-оптималният вариант, заяви вчера икономическият министър Божидар Лукарски.

Той уточни, че ще се прегледат европейските практики по отношение на прилагане на подобни данъци в страни членки на ЕС. За целта НАП е поела ангажимент да направи анализ, а самият министър се надява в диалог с бизнеса и работодателските организации да се постигне съгласие как да се прилага налогът. Лукарски добави още, че действително при въвеждането на данъка ще има допълнителна административна тежест за бизнеса. Затова и трябвало да се помисли как да се усъвършенства наредбата за прилагането на налога. „Дяволът е в детайлите”, каза още министърът.

Прочети още от в. “Труд”

”Вече трима осъдиха БНБ за парите си в Корпоративна”, пише в. “Стандарт”

Вече трима вложители на фалиралата КТБ са спечелили дела срещу БНБ за просрочено издължаване на парите по сметките си. Това показа проверка на "Стандарт" вчера. Въпросните дела са приключили на първа инстанция в Софийския административен съд. Очаква се Централната банка да обжалва решенията на втора инстанция - във Върховния административен съд.

Подобни искове са заведени от 50 души, съобщи Вера Ахундова, съпредседател на обединението "Ние гражданите".
Първото спечелено дело, което медиите огласиха, е от зам.-председателя на Военния съд в София Юлиян Банков. Съдия Камелия Стоянов му присъжда лихва от 8627,97 лв. по забавянето на изплащането на влога му от 196 000 лв.
Другите две спечелени дела са заведени от адвокат и съдия, обясни Ахундова. Сред 50-те ищци пък има дори румънска гражданка, която живее в България.

Делата са заведени, защото БНБ е просрочила с над 5 месеца изплащането на влоговете, вместо да направи това в рамките на 5 дни, както предвиждат европейски директиви по казуса.

Прочети още от в. “Стандарт”

„Цветан Василев е на път да продаде "Дунарит" на "Емко"", пише в. “Капитал Daily”
Един от най-големите производители на военно оборудване в страната - "Емко", иска да придобие завода за експлозиви "Дунарит". Това става ясно от подадено заявление за концентрация до Комисията за защита на конкуренцията, в което се говори за "придобиване на пряк едноличен контрол". Засега няма информация как точно и с кого се договаря сделката, предвид, че акциите на русенския завод, както и дяловете на прекия му мажоритарен собственик - "Кемира", са обект на запори от НАП и от синдиците на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ). Собственик на "Емко" е Емилиян Гебрев, който отказа коментар пред "Капитал". Движенията по партидата в Търговския регистър на "Кемира" обаче говорят за вероятни действия на мажоритарния акционер на КТБ Цветан Василев, който се приема, че контролира "Дунарит". Преди година заводът беше сред активите, за които Пиер Луврие обяви, че е придобил от Василев за 1 евро срещу ангажимент да разплати задълженията към банката.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Под "двоен натиск" Горанов склони да разкрие тайния доклад за КТБ", пише в. “Сега”
Министър Владислав Горанов внезапно се съгласи да се публикува тайният доклад за изчезналите от КТБ пари, подготвен от международната фирма за разследване на банкови фалити "Аликс Партнър". Според съобщение, изпратено вчера от Министерството на финансите до медиите, Горанов се е съобразил с обществения интерес и е приканил "Аликс" да дадат съгласие за публикуване на доклада, изготвен през октомври и "заключен" с клауза за конфиденциалност. На пръв поглед това е изненадващ обрат, тъй като досега финансовият министър бе категоричен, че гласност по темата само ще навреди на издирването и събирането на изтеклите от фалиралата банка милиарди. Часове по-късно обаче стана ясно, че Горанов е сменил курса не под обществен, а под началнически натиск.

Прочети още от в. “Сега”

“60 000 българи избират Гърция за почивката около трети март“, четем във в. “Монитор”
- Г-н Драганов, каква е равносметката за зимния туристически сезон до момента?

- Зимният сезон стартира много успешно. По време на коледните и новогодишните празници легловата база в планинските ни курорти беше напълно заета. Падналият сняг по Нова година и началото на януари, както и добрите снежни условия за ски допринесоха за добрата почивка на туристите. Много хора дори удължиха отпуската си заради ученическата ваканция. Тогава курортите също бяха пълни. Ръстът през месец декември с 2,8% продължи през януари и февруари. Очакваме зимният сезон да приключи с 4-5,5% ръст в сравнение с миналата година. През месец декември в страната ни влязоха над 440 000 чужденци, а през януари - 370 000. Февруари е малко по-слаб, но показва, че сме се радвали на около 310 000 чужди туристи. Със същото темпо ще се движат месеците март и април.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Банките пробно в шок - пример какво правят, ако се изтеглят 50% от влоговете", пише в. „24 часа"
Всяка банка ще бъде поставена в типологизирани кризисни ситуации, някои от които - шокови. Това е смисълът на стрес тестовете на банките, които стартират, след като приключи оценката на техните активи. БНБ постави началото на оценката в понеделник.

Обикновено при стрес тестовете се разиграват различни хипотези за състоянието на ключови макроикономически показатели, каквито са инфлация, дълг, ръст, безработица, и то в екстремни стойности - например инфлация от 6%, рязък спад на БВП с 3%, безработица над 12% и т.н.

Могат да се разиграват и комбинации - от едновременно “случване” на всички рискови фактори до промени на всеки от тях или в комбинации по двойки, тройки и т.н.

Прочети още от статията на в. „24 часа"