Увеличаването в продължителността на човешкия живот е стремеж на поколения учени и мечта на милиони обикновени хора по света. Цели индустрии работят приоритетно в тази посока, посвещавайки своите продукти и решения на постигането на дълголетие.
Фактите говорят, че в последните десетилетия медицината и съпътстващите я области постигат невероятни успехи, поради което гражданите, особено в развитите икономики по света, остават по-дълго в материалния свят.
Според статистиката в глобален мащаб средната продължителност на живота се е увеличила с повече от 6 години в периода между 2000 и 2019 г. - от 66,8 години през 2000 г. до 73,4 години през 2019 г.
Икономически аспекти
Как обаче това се отразява на икономиката и способна ли е тя да се адаптира? Макар компаниите, предлагащи стоки и услуги за хора на пенсионна възраст да печелят, според експерти всички останали биха имали по-скоро проблеми, ако животът продължава масово повече от 100 години.
Едно от по-смелите мнения дори е, че превръщането на столетниците в нещо повече от аномалия би поставило света пред икономическо предизвикателство и би изисквало цялостна промяна на обществото, за да се адаптира.
Дори и без споменатите вече медицински иновации и технологии от бъдещето, които да осигурят свръхдълъг живот, много от развитите страни вече са в икономически затруднения поради дисбаланса между застаряващо население и намаляваща раждаемост.
Източник: iStock
Бюрото за преброяване на САЩ прогнозира, че до 2060 г. хората на възраст над 64 години ще представляват 23% от населението (в сравнение със 17% през 2020 г.). Обобщените световни статистики са дори по-стряскащи - хората на 65 и повече години ще се увеличат двойно - от 761 млн. през 2021 г. до 1,6 млрд. през 2050 г. Това логично означава и по-високи разходи за пенсиониране и здравеопазване при по-малко на брой работници, които да ги компенсират.
И заживели дълго... и в просперитет
Бъдещето зависи от начина, по който хората остаряват, и от това дали са здрави в по-късните си години, смята икономистът Андрю Дж. Скот в книгата си "Императивът на дълголетието". Той твърди, че обществото трябва да се стреми да предотврати заболяванията, за да направи старостта продуктивна и приятна, което до голяма степен съвпада с целта на ентусиастите за постигането на вечна младост.
Според Скот обаче това означава, че не можем да продължим да живеем в досегашния си график, обхващащ три ключови етапа - образование, работа и пенсиониране, и ще трябва да преосмислим как изглежда старостта.
Хората, които обичайно живеят над 100 години и се пенсионират на сегашната стандартна възраст (над 65 години в повечето икономически развити страни), биха могли да се отдадат на своето хоби и почивка в продължение на десетилетия. Това, разбира се, би довело до повсеместна сериозна криза в системите за пенсионно осигуряване.
По тази причина Скот смята, че голяма част от населението ще трябва да работи и след фиксираната възраст за пенсиониране и дори да се преквалифицира. Правителствата пък, от своя страна, ще трябва да насочат усилия към поддържаща здравна грижа именно за този сегмент от своите граждани.