Да улучиш пазара звучи лесно. Само трябва да познаеш 94 дни за почти 100 години

Една от най-устойчивите илюзии на финансовите пазари е, че инвеститорът може сравнително лесно да подобри резултата си, ако просто стои извън пазара, когато рискът изглежда прекалено висок, и се върне, когато обстановката отново стане благоприятна. На теория това звучи почти очевидно. На практика обаче статистиката показва колко безмилостно трудна е тази задача.

Анализът на Марк Хълбърт върху близо век борсова история стига до впечатляващо число: от началото на 1928 г. до 12 август 2026 г. има 25 853 търговски дни, но ако премахнем само 94-те най-добри, цялата нетна доходност на американския фондов пазар изчезва.

Това са едва 0.36% от всички борсови сесии. По-малко от един изключително силен ден годишно е достатъчен, за да раздели огромното дългосрочно натрупване на богатство от практически липсата на такова. Според изчисленията, ако тези 94 дни бъдат извадени, индексът, предшественик на днешния S&P 500, вместо да бъде около 7800 пункта, би се намирал под равнището си от началото на 1928 г., около 17.76 пункта. Това е една от най-добрите илюстрации защо market timing изглежда толкова привлекателен на теория и се оказва толкова опасен на практика.

Проблемът не е да предвидиш пазара. Трябва да предвидиш конкретните дни

Тук има важна разлика. Инвеститорът не трябва просто правилно да установи, че акциите са скъпи, че икономиката отслабва или че започва мечи пазар. Той трябва да превърне тази прогноза в две правилни решения: кога точно да излезе и кога точно да се върне. Ако първото решение е правилно, а второто закъснее с няколко дни, резултатът може да бъде по-лош от този на инвеститора, който не е направил нищо.

Това е особено актуално сега. S&P 500 се намира близо до исторически върхове, оценките са изключително високи по редица показатели, доходността по американските облигации остава висока, а инвеститорите имат достатъчно фундаментални аргументи да бъдат предпазливи. При подобна среда желанието да се продаде и да се изчака "по-добър момент" изглежда рационално. Проблемът е, че правилната фундаментална теза не гарантира правилен тайминг.

Пазарът може да остане скъп значително по-дълго, отколкото очакваме. Може да падне с 10%, след което да възстанови половината от спада за три сесии. Може първо да се повиши с още 20%, преди фундаменталният риск действително да се материализира. Инвеститорът следователно може да бъде напълно прав за риска и едновременно да загуби пари от начина, по който се опитва да го търгува.

Но има една голяма уловка в аргумента за "най-добрите дни"

Популярната статистика, че пропускането на най-добрите дни унищожава доходността, често се използва като аргумент никога да не излизаме от пазара. Това обаче представя само половината от историята. Ако инвеститорът по някакъв начин успее да избегне малък брой от най-лошите дни, неговата дългосрочна доходност се увеличава драматично.

Получаваме две напълно противоположни твърдения. От едната страна е FOMO, fear of missing out: "Не продавай, защото можеш да пропуснеш най-добрите дни." От другата е това, което Хълбърт нарича страх от достигането на връх, или fear of topping out: "Излез навреме, защото избягването на най-лошите дни ще промени резултата ти."

И двете твърдения са математически верни. Инвестиционната им полезност обаче е много по-малка, отколкото изглежда.

Най-интересната част от анализа е третият сценарий. Какво става, ако пропуснем едновременно еднакъв брой от най-добрите и най-лошите дни? Резултатът се оказва изненадващо близък до обикновената стратегия buy and hold. Тоест, ако способността ни да различаваме предварително добрите от лошите дни не е по-добра от случайността, активното влизане и излизане почти не създава стойност. То просто добавя още решения, още възможности за грешка, разходи и психологически натиск.

Най-добрите дни идват точно когато най-малко искаме да притежаваме акции

И тук стигаме до най-парадоксалната част от цялата история. Изследване на Брад Корнел показва, че голяма част от най-силните еднодневни покачвания се случват по време на мечи пазари. Това всъщност е напълно логично. Когато несигурността е огромна, волатилността също е огромна. А високата волатилност работи и в двете посоки.

Да си припомним финансовата криза. На 13 октомври 2008 г. S&P 500 се покачва с приблизително 11.6% за една сесия. Човек, който гледа само графиката на този ден, би могъл да реши, че кризата е приключила. Не е. Пазарът продължава надолу и достига дъното си чак през март 2009 г. Но инвеститорът, който е бил извън пазара в опит да избегне кризата, е трябвало някак да предвиди, че точно в сърцето на една от най-тежките финансови паники в историята ще се появят някои от най-силните положителни сесии.

След няколко пропуснати шанса Reddit най-накрая влиза в S&P 500

Акциите на платформата скочиха с 12%

Същото видяхме през март 2020 г. Между исторически сривове се появяваха исторически покачвания. На 24 март 2020 г. S&P 500 скочи с над 9% за ден, когато пандемията изглеждаше далеч от разрешена, икономиката се затваряше, безработицата експлодираше и инвеститорите нямаха почти никаква яснота какво предстои.

Точно тогава човек психологически най-малко желае да бъде инвестиран.

Професионалните market timers също не решават проблема

Ако това беше просто проблем на неопитните индивидуални инвеститори, бихме могли да предположим, че професионалистите го решават по-добре. Данните на Хълбърт не подкрепят особено тази теза. Той анализира база данни с препоръките на професионални market timers от 1980 г. насам и сравнява експозицията им към акции през 50-те най-добри и 50-те най-лоши борсови дни.

Резултатът е почти ироничен.

Средната им експозиция е била по-висока през най-лошите дни, отколкото през най-добрите. С други думи, ако съдим само по този показател, професионалните таймери са постигнали почти обратното на това, което market timing трябва да направи.

Има разумно обяснение. Понеже много от най-силните дни се появяват вътре в мечи пазари, таймерите логично вече са намалили експозицията си, когато тези резки възстановявания започват. Но точно това показва фундаменталния проблем: най-добрият момент за краткосрочна доходност често изглежда като един от най-лошите моменти за поемане на риск.

Пазарът пада без да пада: Защо 5% спад в S&P 500 изглежда като мечи пазар и къде се крие реалната възможност?

Инвеститорите усещат спад, който не се вижда в индексите

Истинският враг е необходимостта да бъдеш прав два пъти

Представете си инвеститор, който през 2026 г. решава, че американският пазар е прекалено скъп и продава. След два месеца S&P 500 пада с 15%. Той е направил великолепна прогноза. Но какво прави след това?

При спад от 15% новините вероятно вече са значително по-лоши. Ако причината е рецесия, печалбите ще се понижават. Ако е инфлация, Федералният резерв може да бъде по-агресивен. Ако е геополитически шок, несигурността ще бъде огромна. Нашият инвеститор почти сигурно няма да получи съобщение: "Дъното е днес, купувай."

Той ще чака.

Пазарът ще се повиши с 5%. Ще реши, че това е dead-cat bounce. Ще се повиши с още 5%. Ще чака потвърждение. При +15% вече ще започне да се притеснява, че е изпуснал възстановяването. При +20% ще се върне. И е напълно възможно след перфектно прогнозирания спад крайната му цена за обратно влизане да бъде близка до тази, на която първоначално е продал.

Това е истинската трудност на market timing. Не едно правилно решение, а поредица от правилни решения.

94 дни от 25 853 променят цялата картина

Числото 94 трябва да се помни не защото доказва, че инвеститорът никога не трябва да намалява риск. То доказва нещо по-фино: доходността на капиталовия пазар е изключително неравномерно разпределена във времето.

Ние интуитивно си представяме дългосрочните 8% или 10% годишна доходност като постепенно натрупване. Реалността е различна. Има продължителни периоди на почти никакъв напредък, сривове, възстановявания и няколко изключително силни сесии, които оказват непропорционално голямо влияние върху крайния резултат.

Затова time in the market и timing the market са две фундаментално различни стратегии. Първата приема, че не знаем кои ще бъдат тези 94 дни и затова плащаме цената да преживеем и лошите. Втората предполага, че можем достатъчно надеждно да различим едните от другите.

Историята показва колко висока е летвата за второто.

В търсене на 5% годишна доходност: Голямото сравнение на всички инвестиции (Част I)

Защо всички търсят точно 5%?

Това не означава "никога не продавай"

Тук също трябва да сме внимателни. От статистиката не следва, че всяка акция трябва да бъде държана завинаги, че оценката няма значение или че инвеститорът трябва постоянно да има 100% експозиция към акции. Управлението на риска, ребалансирането, диверсификацията, промяната на експозицията според личния хоризонт и продажбата на актив, чиято инвестиционна теза е разрушена, са напълно различни от опита да предскажем следващите 10% движение на S&P 500.

И точно тук е важната граница.

Може да управляваме риска, без да претендираме, че можем да предвидим пазара.

Може да смятаме, че при определена оценка очакваната бъдеща доходност е по-ниска, без да твърдим, че сривът започва утре. Може да намалим концентрацията, без да ликвидираме портфейла. Може да държим ликвидност за възможности, без да чакаме магическото "дъно".

Днешният пазар предлага чудесен пример за тази разлика. Високите оценки могат да бъдат напълно основателна причина инвеститорът да очаква по-ниска дългосрочна доходност. Те обаче не казват кога тази корекция ще настъпи. Между "скъпо" и "пада утре" има огромна аналитична пропаст.

Затова може би най-важният извод от тези почти 100 години история не е баналното "стойте винаги инвестирани". Той е друг: не изграждайте инвестиционна стратегия, която изисква от вас многократно да знаете нещо, което историята показва, че почти никой не може надеждно да знае.

Да предвидиш, че някога ще има следващ мечи пазар, е лесно. Да излезеш непосредствено преди него е трудно. Да издържиш да гледаш как пазарът пада, без да се върнеш преждевременно, е още по-трудно. А да купиш отново точно когато новините изглеждат най-страшни и някои от най-силните борсови дни тепърва предстоят, е може би най-трудната част.

94 дни от 25 853. Само 0.36% от времето. Именно тази концентрация на доходността превръща market timing от привидно проста идея в една от най-трудните задачи в инвестирането.

Уорън Бъфет: Ако днес започвах от нулата с $10 хиляди, бих станал милиардер по същия начин

Най-важният му инвестиционен съвет е: "Започнете млади"

Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.