Пазарът пада без да пада: Защо 5% спад в S&P 500 изглежда като мечи пазар и къде се крие реалната възможност?

Пазарът в момента създава едно от най-опасните усещания за инвеститорите - усещане за "малък спад", който в реалност е много по-дълбока вътрешна корекция, разпределена не в индекса, а в отделните акции, секторите и ликвидността.

На повърхността числата изглеждат спокойни. S&P 500 се търгува около 6,600 пункта, само около 5-6% под историческия си връх от 6,978, достигнат в края на януари. Това е движение, което статистически не се класифицира дори като класическа корекция. Исторически корекция се приема при спад от 10%, а мечи пазар при 20%. На пръв поглед пазарът изглежда устойчив.

Под повърхността обаче картината е различна. Над 80% от компаниите в комуникационните услуги, потребителския сектор и технологиите са в низходящ тренд. Около 76% от финансовите акции също са под натиск. При много от тези компании спадовете вече надхвърлят 15-25% от върховете им, а немалка част се търгуват близо до 52-седмични дъна. Това означава, че реалната "корекция" вече се е случила, но е концентрирана извън индексното тегло.

Източник: iStock

Историята тук не е в движението на S&P 500, а в разминаването между индекса и реалния пазар. Големите компании продължават да задържат индекса относително стабилен, докато широката база вече е в корекционен режим. Това е класически модел на късен цикъл, при който концентрацията се увеличава, а устойчивостта намалява.

"Нов световен ред": Акциите извън САЩ растат 4 пъти по-бързо от S&P 500

Европейските пазари са сред най-ярките победители

Точно това обяснява защо инвеститорите усещат спад, който не се вижда в индексите. Портфейлите не са съставени само от топ 5 компании. Те отразяват реалната широчина на пазара. Когато мнозинството акции пада, психологическият ефект е на мечи пазар, дори когато индексът не го показва.

Макро контекстът усилва този ефект. Петролът преминава $100, с пикове над $119, което директно влияе върху инфлацията и маржовете. В същото време 2-годишната доходност в САЩ достига около 3.9% и се движи над лихвения диапазон на Фед, което означава, че пазарът очаква по-строги условия. Това е среда, в която ликвидността не подкрепя риска, а го ограничава.

Европа добавя втори слой натиск. Икономиката остава по-чувствителна към енергията, което означава, че ефектът от скъпия петрол се пренася по-бързо в инфлацията и растежа. Европейската централна банка, подобно на Фед, има ограничено пространство за реакция. Това синхронизира риска глобално и увеличава корелацията между активите.

И тук идва ключовият въпрос. Ако реалната корекция вече е настъпила под повърхността, какво означава това в исторически контекст?

Данните дават ясен отговор. От 1950 г. насам S&P 500 преживява средно по една корекция от 10% приблизително на всеки 18-24 месеца. Спадове от 15% се случват значително по-рядко, а такива от 20% са още по-редки и обикновено свързани с рецесии или системни шокове.

Още по-важно е какво се случва след това. Исторически, след спад от около 10%, средната доходност на S&P 500 в следващите 12 месеца е била в диапазона 10-15%. При спадове от 15% или повече, тази доходност често надхвърля 15-20% в рамките на следващата година. След 20% спадове, възстановяванията са още по-силни, но и по-волатилни.

Примерите са ясни. След спада през 2018 г. от близо 20%, пазарът възстановява над 28% през следващата година. След пандемичния срив през 2020 г., когато индексът губи около 34% за кратък период, последва ръст от над 70% в рамките на следващите 18 месеца. Дори при по-умерени корекции като тази през 2011 г., спад от около 19% беше последван от силно възстановяване.

Това не означава, че всеки спад трябва да се купува автоматично. Но означава, че най-добрите възможности исторически се появяват именно когато рискът е видим и вече частично ценообразуван.

Проблемът в текущата среда е, че този процес е непълен. Имаме спад в отделни акции, но не и пълна капитулация. Имаме покачване на волатилността, но не и екстремни нива. Имаме страх, но не и паника. Това поставя пазара в междинна зона, в която възможности съществуват, но не са равномерно разпределени.

Психологическият аспект остава решаващ. Контраинвестирането работи най-добре, когато повечето участници са се отказали. Когато въпросът "защо инвестираш в това?" се превърне в доминираща реакция. Днес този момент е частично налице, но не напълно.

Това прави текущата среда различна от 2022 г. Тогава спадът беше рязък и видим. Днес той е скрит и разпределен. Тогава страхът беше концентриран. Днес той е структуриран.

Геополитика и пари: Какви са най-големите рискове за глобалните и българските пазари и за начинаещите инвеститори

Мартин Търпанов, ръководител отдел "Търговия с дългови ценни книжа" в DeltaStock, пред Money.bg

В крайна сметка, най-важният извод не е дали пазарът ще падне още, а че голяма част от корекцията вече е настъпила извън заглавията. Това променя начина, по който трябва да се мисли за риск и възможност. Не като бинарен избор, а като процес на постепенно разкриване на стойност в среда на повишена несигурност.

Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.