В банковите среди се говори, че управляващите вече имат своя кандидатура за заместник на Костов - сегашният шеф на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков
Оставката на подуправителя на БНБ, отговарящ за банковия надзор, Димитър Костов, дойде изневиделица за широката публика. В професионалните среди обаче се говори, че той я обмисля от доста време. Официалните мотиви за тази оставка, публикувани на 1 март 2019-а на страницата на БНБ, са, така да се каже, политически и професионално коректни.
"Извъpшeнaтa интeнзивнa paбoтa в yпpaвлeниe "Бaнĸoв нaдзop" пpeз пocлeднитe няĸoлĸo гoдини и ocъщecтвявaнeтo нa ocнoвнaтa чacт oт плaниpaнитe peфopми ми дaдoxa ocнoвaниe ĸъм cpeдaтa нa мaндaтa ми пpeз 2018 г. дa пoмoля зa нeгoвoтo пpeдcpoчнo пpeĸpaтявaнe. Πo мoлбa нa yпpaвитeля зaбaвиx изпълнeниeтo нa мoeтo нaмepeниe, пopaди нoвoвъзниĸнaлия oбeм aнгaжимeнти пpeд yпpaвлeниe "Бaнĸoв нaдзop" cлeд зaявeнитe пpeз юни и юли м.г. плaнoвe зa пpиcъeдинявaнe ĸъм Eдинния нaдзopeн мexaнизъм (EHM).
Днec, пpи вeчe ycтaнoвeнaтa мнoгo дoбpa paбoтнa ĸoмyниĸaция c Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa и Единния надзорен механизъм (ЕНМ) в тoзи пpoцec и нeгoвaтa нaпpeднaлa фaзa, e нaлицe възмoжнocттa дa ce oттeгля oт pъĸoвoдcтвoтo нa yпpaвлeниe "Бaнĸoв нaдзop". Moмeнтът e пoдxoдящ и oт глeднa тoчĸa нa xopизoнтa зa eфeĸтивнoтo пpиcъeдинявaнe ĸъм EHM, ĸъдeтo пpeглeдът нa aĸтивитe и cтpec тecтът нa EЦБ щe бъдaт caмo нaчaлнитe eтaпи oт eдин пo-ĸoмплeĸceн пpoцec. C цeл дoбpo yпpaвлeниe и пpиeмcтвeнocт в тoзи пpoцec, пo мoe мнeниe, e пpeпopъчитeлнo нa нacтoящия eтaп дa бъдe пoтъpceн нoв pъĸoвoдитeл нa бaнĸoвия нaдзop c шecтгoдишeн xopизoнт", пише подуправителят в съобщението публикувано от БНБ.
В допълнение може да се изтъкне, че след две години Костов влиза в пенсионна възраст и изключително интензивната му кариера на финансист - заместник-финансов министър от 1990-а до 1995-а, финансов министър - от 1995-а до 1997-а, изпълнителен директор на Централна кооперативна банка - от 1997-а до 1999-а и на "Алианц Банк България" - от 1999-а до 2005-а, и накрая подуправител на БНБ с три поредни мандата - от 11 юни 2005 година, са натрупали умора в него.
Всички споменати до момента официални аргументи са представени, така че в общественото пространство да се поднесат институционално коректни и приемливи за широката публика причини.
Според финансовите среди истината е съвсем различна и доста нелицеприятна. Банкери коментират, че непосредствено след встъпването в длъжност - през юли 2015-а, на сегашния управител на БНБ Димитър Радев и на Димитър Костов като подуправител, отговарящ за банковия надзор (преди това той отговаряше за управление "Банково"), ръководството на БНБ е било периодично подлагано на политически, институционален и всякакъв друг натиск по всевъзможни въпроси. По разбираеми причини особено силен този натиск е бил върху подуправителя, отговарящ за управление "Банков надзор".
Разбира се, самият Костов никога официално няма да потвърди това, за да не стане причина за институционален конфликт. В неговите думи в официалното съобщение на БНБ за оставката му обаче има един намек. Там се казва, че той е обмислял своята оставка още през 2018-а, но след това е отложил това свое решение заради ангажиментите свързани с кандидатурата на България за влизане в Банковия съюз на ЕС.
Точно в началото на 2018-а БНБ разреши на лихтенщайнската фирма "Новито Опортюнитис" да закупи 67% от "Общинска банка". Целесъобразността на това решение получи много противоречива, да не кажем негативна оценка, сред финансовите среди, най-малкото заради това, че нарушаваше установена от повече от едно десетилетие традиция - БНБ да не допуска директно в банките у нас инвеститори, които не са банки или поне известни на международните пазари финансови институции. "Новито Опротюнитис" не е нито едното, нито другото.
Това е взаимен фонд от Лихтенщайн - държава известна като убежище на банковата тайна, учреден специално за покупката на акциите в Общинска банка. При това сделката стана с ресурс, който фондът привлече от българската компания "Инса Ойл". Одобряването на подобна сделка въобще не бе в стила на БНБ и още тогава във финансовите среди се говореше, че разрешението за нея е дадено след сериозен натиск. Натиск, заради който още в началото на 2018-а Димитър Костов е обмислял подаването на оставката си. Разбира се, след това явно е имало още доста опити за пресиране на подуправителя, иначе той не би стигнал до това сериозно решение за оставка само заради инцидентен случай.
Какви процедури ще последват след днешното заявление за напускане?
На първо място, както е разписано по закон, той ще продължи да изпълнява ангажиментите си на подуправител, отговарящ за управление "Банков надзор", но не повече от три месеца, след като Народното събрание приеме оставката му. В този период управителят Димитър Радев трябва да внесе в Народното събрание своята номинация за заместник на Димитър Костов като подуправител, отговарящ за управление "Банков надзор" и депутатите да я гласуват. Ако в този тримесечен срок няма нов подуправител, някой от сега действащите ще трябва да се нагърби временно да изпълнява тази длъжност.
До така ситуация обаче едва ли ще се стигне, защото в банковите среди се говори, че управляващите вече имат своя кандидатура за заместник на Костов и това е сегашният председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков, чийто мандат така или иначе изтича тази година. Разбира се, в настоящата турбулентна ситуация нищо не е сигурно, но управляващите едва ли ще рискуват да оставят БНБ без шеф на банковия надзор точно преди финала на провеждания в момента преглед на качеството на активите, чието успешно приключване е ключово за приемането на страната ни в Банковия съюз на ЕС.
По подобен на случая с БНБ начин се развиха и събитията в КФН
Там първо - през август 2018-а, оставка подаде заместник-председателят на Комисията, отговарящ за застрахователния надзор Ралица Агайн. Няколко месеца по-късно по същия начин постъпи и председателят на КФН Карина Караиванова. Мотивите - официални и реални, и на двете са различни. Факт е, че в момента КФН е с временно изпълняващ длъжността председател - това е заместник-председателят, отговарящ за инвестиционните посредници Бойко Атанасов. Членът на КФН Владимир Савов пък временно отговаря за надзора на застрахователите.
Парламентът вече стартира процедура по избор на нов председател на КФН. В политическите и финансови кръгове се говори, че за тази позиция управляващите ще предложат Бойко Атанасов. Това бе потвърдено днес, след като се оказа, че неговата кандидатурата е единствената внесена в парламента. След като председателят бъде избран, той трябва да номинира най-малко кандидат за заместник-председател, отговарящ за застрахователния надзор. Ако председателският пост бъде поверен на Бойко Атанасов, той ще трябва да излъчи и кандидат за позицията която сега заема - заместник-председател на КФН, отговарящ за инвестиционните посредници.
Впрочем като най-вероятна номинация за шеф на застрахователния надзор се спряга Владимир Савов. Евентуалното му избиране на тази позиция обаче овакантява мястото на член на КФН, на което сега Савов е избран. Така че при пододбна комбинация и за тази позиция ще трябва да се търси човек.
Що се отнася до длъжноста заместник-председател, отговарящ за инвестиционните посредници, ако тя бъде овакантена от Бойко Атанасов заради избора му за председател на КФН, тази позиция най-вероятно ще бъде предложена на Николай Попов, който в периода 2012-2014 година вече е бил на този пост, но се отегли от него преди мандата му да приключи.