Не само по Берлинската стена - и по границите на социалистическите „братски държави" Щази лови бегълците от режима в източен Берлин. По българските граници е имало установена награда за главата на всеки жител на ГДР, разстрелян в опит за бягство. Телата на убитите просто са били закопавани на граничната линия: материал на журналист на Spiegel.

„Бегълци от републиката": на партиен жаргон така са наричали гражданите, които искали да избягат от ГДР на Запад. Според SED (Германската социалистическа партия на единството), това са врагове на държавата и престъпници, на чието бягство трябва да се попречи на всяка цена. Животът на бегълците е бил най-ниската цена, която са били готови да платят от социалистическата партия на единството.

По нови данни, до края на 1989 г. между 600 и 800 бегълци от изток на запад са били разстреляни на Берлинската стена и на германо-германската граница. Но граждани на ГДР са убивани по пътя си на Запад и в социалистическите „братски страни" като Унгария и България. С изричното настояване на шефовете на Партията в Берлин, в България преследването на бегълците е приело особено кървава форма.

Според изказвания на български гранични офицери от него време, посолството на ГДР е заплащало на граничарите премия от 2000 лева за всеки застрелян германски беглец. За България тази сума тогава беше едно малко състояние. Освен това успелите в лова на хора граничари са получавали допълнителен отпуск - обичайна практика в страните от източния блок.

След като българските граничари са получавали премии за убийство, става разбираема и практиката на разстрел с куршум в тила на заловените в България бегълци. Този метод на убийство е доказан с архиви от юли 1989 г.и е извън всякакво съмнение.

Към тленните останки на жертвата са се отнасяли без никакво човешко уважение. От наскоро разсекретени архиви на Щази е ясно, че в много редки случаи телата на разстреляните в България граждани на ГДР са закопавани в гробище. До средата на седемдесетте години те са били закопавани в граничната полоса. Някои от труповете са оставяни да бъдат разкъсани от диви зверове.

В граничната област са откривани човешки крайници, измъкнати от земята от чакали и подивели кучета, твърди известен в германската редакция български университетски преподавател, изследвал съдбата на източногерманските бежанци в България.

Доказателство е открито в архивите на Щази тайно споразумение, сключено през февруари 1975 г. между посолството на ГДР в София и българския генерален прокурор. То постановява, че труповете на убитите на границата германски „престъпници" в бъдеще ще се транпосритрат в родината или ще се закопават в обществено гробище на НРБ - а значи дотогава практиката не е била такава.

Споразумението между НРБ и ГДР е резултат на продължила години борба на роителите на двама убити в България тийнейджъри, чиито тела са изчезнали безследно. В опитите си да открият причините за смъртта на децата си, родителите не са се оставили - както други граждани на ГДР - да бъдат сплашени.

И досега не е известно мястото на телнните останки на повечето от убитите в България граждани на ГДР. Едно е ясно - труповете не са били изгаряни, защото това е било забранено от тогавашния български закон.

Малко преди края на НРБ през 1990, тогавашният вътрешен министър Атанас Семерджиев забранява погребения в граничната област, за да се запази „покоят на мъртвите".

До днес нито МВР, нито прес-службата на граничните войски са се изказвали за нещата, правени тогава. Всичките заявки за интервю от Германия досега са били отклонявани, а достъп до архивите е отхвърлян.

Може би никога няма да разберем колко са убитите на българската граница германци. По сведения на български граничари, цели семейства с жени и деца са били разстрелвани. Днес от архивите на Щази е известно, че е имало поне 2000 опита за бягство на граждани на ГДР през български граници. Досега поименно са назовани само 17 източногермански жертви на българския граничен режим.

Досега нито един от убийците сред българските граничари не е бил осъден, нито пък някой от отговорните членове на Политбюро на БКП, диви се германският журналист. Все пак той признава, че и във ФРГ интересът към тази трагична глава от българо-германската дружба не е голям. И досега германското законодателство не причислява към жертвите на режима на партията на единството загиналите в чужбина.

За разлика от другите страни от Източния блок, в нашата балканска държава наредбите да се стреля по границата са запазени дълго след промяната. Мощта на българския защитник на границата изживява дори германската посланичка Кристел Щефлер: през лятото на 1994 българската гранична полиция спира нейно пътуване в граничната зона, защото нямала нужното за целта „специално разрешително".