След отминалото горещо лято на финансовите пазари, в момента е някак странно да видим как икономическите анализатори поправят предварителните си коментари за това колко зле американската икономика е понесла кредитната криза. Много от тях вече прогнозират ръст на БВП на САЩ през третото тримесечие от цели 3% или дори малко повече. Това изглежда като отлично постижение, предвид трудностите през които мина американският пазар.

Обяснението, че този растеж се дължи на по-добрия търговски баланс също изглежда преувеличено, тъй като е известно, че САЩ си остава много по-голям консуматор, отколкото производител и износител. Вярно е обаче, че търговският дефицит, който беше станал почти необслужваем в последните години, сега прогресивно намалява предвид по-ниската стойност на долара.

Въпросът с износната търговия на САЩ може и да получи своето развитие именно благодарение на евтината американска валута. От 2002 г. до днес, нейната стойност се е свила с над 20% към валутите на основните търговски партньори на Америка. Това позволява на американските производители, много по-лесно да реализират продукцията си на световните пазари. През август, търговският дефицит на страната отбеляза спад за четвърти пореден месец. Износът на САЩ се е увеличил с 12.8% на годишна база, докато вносът е нараснал само с 3%.

Не всички са в празнично настроение обаче. Ако американските стоки стават по-евтини и по-достъпни за чуждите партньори, то техните автоматично стават по-скъпи и недостъпни за американския потребител. Финансовите министри от Г7 не дискутираха на срещата си този уикенд проблемът с валутните курсове, което доведе до нова разпродажба на долари в понеделник. Страните от Еврозоната, Канада, Китай, Япония и Мексико заедно допринасят за две-трети от американския стокообмен. Валутите на гореизброените страни обаче, са се развивали по различен начин спрямо долара през последните пет години.

Въпреки че европейските финансисти все още не третират прекалено скъпото евро като заплаха за износа си, то канадските са на друго мнение. Северната съседка на САЩ изнася три-четвърти от стоките предназначени за външна търговия именно в Америка. Европа пък има друга силна страна и тя се нарича енергийно-ефективно производство. При тази рекордна цена на петрола, европейските страни изпитват най-малки затруднения благодарение на по-ниското си потребление и ефективността на цялото си производство. Еврозоната изнася почти два пъти повече стоки от САЩ към развиващите се страни от BRIC (Бразилия, Русия, Индия и Китай).

Изложението на търговски взаимоотношение с тези развиващи се пазари, помага да се неутрализира спада в износа за САЩ. Прекалено често обаче, негативните последици от скъпата валута се изкарват на преден план, докато плюсовете остават някак си незабелязани от анализаторите. Пример за това е, покачване на вътрешното търсене в страните използващи евро, за сметка на износа. Това което износителите губят като ценово преимущество, потребителите печелят като покупателна сила. По-евтиният износ повишава реалните доходи на домакинствата в Европа и автоматично увеличава общото потребление на стоки и услуги. Водената политика по поддържане на ниско инфлационно ограничение, позволява работа с по-ниски лихвени нива, а от там и постепенeн ръст на потребителското търсене.

В Еврозоната, където потреблението на домакинствата от няколко години поддържа низходяща тенденция, има уникалния шанс да се възстанови в момент, в който еврото държи рекордни нива спрямо долара. Каквото и да си говорим, за момента бъдещето на европейската икономика изглежда по-светло от това на САЩ и Великобритания, където лихвите по депозитите са по-ниски, а тези по-кредитите по-високи.

Защо тогава продължават опасенията на европейските икономисти? Един от възможните сценарии е рискът от загуба на довериетона инвеститорите и тотален хаос във финансовата сфера, ако доларът продължи обезценката си. Другият проблем е увеличаване на търговския дефицит на Еврозоната, ако продължат да се внасят евтини стоки деноминирани в долари например. За момента обаче, европейските политици не звучат прекалено разтревожени от големите валутни размествания, изключение прави само френският финансов министър Кристин Лагард, която обаче говори най-вече за заплахата от прекалено евтиния китайски юан и японска йена.

Да се научиш да работиш, когато си притежател на скъпа валута е трудна задача, особено, когато е налице всеобща тревога за състоянието на световната икономика. Припомняме, че миналата седмица МВФ съкрати прогнозатаси за ръст на световното БВП от 5.2% до 4.8%за настоящата година. Съединените щати получиха най-сериозна низходяща корекция на икономическата прогноза, от 2.8% до 1.9% за цялата 2007 г. Икономиката на Еврозоната се очкава да нарасне с 2.1% тази година, при по-рано предвиждани 2.5%.

Икономистите от МВФ отбелязват в доклада си опасността от скъпото еврото, но успокояват, че за сега цената не се е покачила прекалено много и не представлява сериозна трудност за страните от Еврозоната.