Британският паунд, който се използва от над 1 200 години е най-старата валута в света. Датирайки от англосаксонските времена, паундът е претърпял много промени, преди да се превърне във валутата, която познаваме и използваме днес. Паундът е едновременно най-старата и една от най-търгуваните валути в света, припомнят от TBI Bank.
Името на лирата произлиза от латинската дума "libra", която съответства на баланс и тегло. Валутният знак за лирата пък е £, който обикновено се изписва с една напречна черта. Вариант с двойна напречна черта (₤) е бил използван успоредно с £ единствено в най-ранните банкноти от 1725 г. Исторически погледнато символът произлиза от буквата "L", изписвана в много стари латински документи, където именно се означавала думата "libra" или тегло (баланс). Това е също така официалната латинска, а след това и английска единица за тегло.
Източник: iStock
Банката на Англия за първи път пуска банкнотите паунд преди повече от 300 години, като те претърпяват няколко промени през всички тези години. Монетата паунд, от друга страна, се появява за първи път през 1489 г., по време на управлението на Хенри VII. А банкнотите започват да циркулират в Англия през 1694 г., малко след създаването на Английската централна банка, като първоначално банкнотите са ръкописни.
Преди това, през 1660 година сеченето на монети е механизирано и в дизайна им са въведени особености като букви и орнаменти, за да се елиминира възможността за незаконното премахване на повърхностния сребърен или златен слой на монетите.
След дългата си история, Британският паунд продължава да съществува и днес, въпреки че голям дял от останалата част от Европа вече използва еврото като обща обменна валута. Паундът все още се използва в границите на Великобритания - Англия, Уелс, Северна Ирландия и Шотландия.
През 1971 година Обединеното кралство дава на Британския паунд независимост наред с други валути, което решение позволява на пазарните фактори да определят стойността на валутата, а не изкуствено създадени условия. По-късно пък през 1990 година, Обединеното кралство дори обмисля да прикачи стойността на британската лира към германската марка, но скоро след това отхвърля тази идея. През 2002 г., след като еврото става обща валута на повечето държави-членки на Европейския съюз, Обединеното кралство избира да не го следва, като вместо това решава да запази паундът като национална валута.
Въвеждането на десетичната система е най-голямата промяна в паричната система на Великобритания в дългогодишната й история. Едва през 1971 Британския паунд е разделен на 100 пенса като дотогава 12 пенса за образували един шилинг, а 20 шилинга са образували един паунд. Монетата от 1 £, от своя страна, е въведена през 1983 г., за да замени банкнотата от 1 £.
Причината за това е, че банкнотите се късат и унищожават доста по-бързо и лесно, а монетите обикновено издържат много по-дълго. По това време Маргарет Тачър, министър-председател на Великобритания, смята, че монетите "не са много популярни" и банкнотата с паунд трябва да бъде запазена въпреки всичко. Именно заради това решение, банкнотите от 1 £ все още се издават в Шотландия, Джърси, Гърнси и Остров Ман, заедно с монетите от 1 £, които се използват значително по-често.
Британския паунд не само е първата валута в обращение, но също така е и първата валута, която се е използвала за изплащане на модерни кредити. Според исторически данни кредитирането възниква за първи път във Великобритания през 1803 година. Началото е поставено от група английски шивачи, които се събират и разменят информация за клиентите си, които не са успели да изплатят дълговете си към тях, или са забавили вноските си.
USD
CHF
EUR
GBP
