България преживява възраждане на вятърната енергия, което обещава да трансформира енергийния сектор на страната и да стимулира зелената икономика. Според последния доклад на SeeNext, страната се стреми да увеличи значително своя капацитет за вятърна енергия, като същевременно се наблюдава общ ръст в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Към края на 2023 г. инсталираните вятърни мощности в България достигнаха 705 MW, което представлява 4,9% от общия инсталиран капацитет в страната. Вятърните паркове генерираха 1584 GWh електроенергия през 2023 г., което е увеличение с 5,9% спрямо предходната година и съставлява 3,9% от брутното годишно производство на електроенергия.
Амбициозни цели за бъдещето
България планира да добави още 249 MW инсталиран капацитет, като се очаква делът на вятърната енергия в производството на електроенергия от ВЕИ да достигне 21,4% до 2025 г. и 29,2% до 2030 г.
България се стреми да въведе първите си офшорни вятърни проекти, с очаквани 500 MW офшорен капацитет, който да бъде въведен в експлоатация до 2030 г.
Ключов фактор за това и цялостния ренесанс на вятърната енергия е новата законодателна рамка, въведена в края на 2023 г. Тя приоритизира специфични зони за развитие на енергийни проекти и опростява административните процедури за изграждане и въвеждане в експлоатация на ВЕИ проекти.
В допълнение, през януари 2024 г. българският парламент прие на първо четене нов законопроект за възобновяемите енергийни източници в морските пространства. Този закон има за цел да отключи потенциала за местно производство и потребление на нисковъглеродна електроенергия и да регулира планирането, изграждането и експлоатацията на офшорни вятърни централи.
Поглед към целия сектор
Докладът на SeeNext показва, че ВЕИ секторът в България е преживял динамичен период между 2021 и 2023 г. Въпреки колебанията, секторът е поддържал 10,7% средногодишен темп на растеж през този период, завършвайки 2023 г. с оперативни приходи от 1,9 милиарда евро.
По отношение на рентабилността, секторът е отчел общ спад в нетната печалба през 2023 г., достигайки 226,2 милиона евро, в сравнение с двойно по-високата стойност през 2022 г. Въпреки това, сегментът на експлоатацията, поддръжката и управлението на активи остава най-печеливш с нетен марж на печалбата от 16,7%.
Слънчевата енергия изпревари хидроенергията като водещ производител на електроенергия от ВЕИ през 2023 г., генерирайки 3334 GWh, което представлява годишно увеличение от 64,9%. Вятърните паркове са на трето място с 1584 GWh, отбелязвайки 5,7% ръст.
Предизвикателства и перспективи
Въпреки положителните тенденции, секторът на вятърната енергия в България все още се сблъсква с предизвикателства, включително екологични ограничения и административни пречки. Необходими са допълнителни инвестиции в мрежовата инфраструктура, особено в Североизточна България, където потенциалът за вятърна енергия е най-голям, посочват авторите на доклада.
С подкрепата на ЕС и нарастващия интерес от страна на инвеститорите, България е на път да се превърне в значим играч на пазара на вятърна енергия в Югоизточна Европа. Успешното изпълнение на амбициозните планове на страната би могло да доведе до съществена трансформация на енергийния микс и да допринесе значително за постигането на европейските цели за климата, става ясно от доклада.
npp
на 01.12.2024 в 12:11:11 #2Ние по селата обичаме пък да ни пуши. Не ни се живее дълго.
shtimpo
на 29.11.2024 в 12:33:00 #1“Уcпeшнoтo изпълнeниe нa aмбициoзнитe плaнoвe нa cтpaнaтa би мoглo дa дoвeдe дo cъщecтвeнa тpaнcфopмaция нa eнepгийния миĸc и дa дoпpинece знaчитeлнo зa пocтигaнeтo нa eвpoпeйcĸитe цeли зa ĸлимaтa, cтaвa яcнo oт дoĸлaдa.” Който базира успеха си на това дали ще има или няма да има вятър не бива да се надява на успех Това са европейски цели, а не български. Да помислят добре всички лица вземащи решения в какво се забъркват