Германия вече е изпълнила междинната си цел за 2028 г. за ограничаване на производството на електроенергия от въглища, съобщи Федералната мрежова агенция. Това означава, че за втора поредна година страната няма да нарежда ново спиране на въглищни централи.

До 1 септември Германия е намалила капацитета на въглищните си мощности с около 10% повече от заложената цел от 8,7 гигавата, уточнява регулаторът.

Промяната се дължи основно на ръста на възобновяемата енергия - почти 2/3 от електричеството в страната вече идва от зелени източници. Излишното производство на соларна енергия често сваля борсовите цени под нулата, което прави изгарянето на въглища икономически неизгодно.

Въпреки това Германия остава най-големият замърсител в ЕС, а икономиката й е силно зависима от изкопаемите горива. Планът на Берлин е напълно да се откаже от въглищната енергия до 2038 г. Някои големи лигнитни централи обаче ще работят по-дълго, за да се смекчат социалните ефекти върху заетостта в свързаните с тях мини.

Защо Полша все още държи на въглищата, въпреки всички икономически и екологични доводи

Защо Полша толкова държи на "черното злато", въпреки всички икономически и екологични доводи

Производството е спаднало, но обществената подкрепа остава същата

Въведени са и промени, според които електроцентралите на каменни въглища и по-малките мощности, изгарящи лигнитни въглища, които първоначално можеха да участват в търгове за доброволно затваряне до 2026-а, вече могат да бъдат спрени директно по решение на регулатора.

Допълнителен натиск върху въглищната енергия оказват и въглеродните квоти по системата на ЕС за търговия с емисии. Цената им през тази година се движи в диапазона между 60 и 84 евро/т CO₂, като в момента е около 74 евро.

Добивът на въглища пада до най-ниското ниво от 2 десетилетия насам

Добивът на въглища пада до най-ниското ниво от 2 десетилетия насам

Това показват данните от нов доклад