Успехи на бойното поле и погром на икономическия фронт - такава е ситуацията в Израел близо година след началото на конфликта първо с "Хамас", а после - и с "Хизбула". Той дестабилизира както целия регион, така и еврейската държава.
"Израелската икономика носи теглото на най-дългата и най-скъпата война в историята на страната", заяви миналата седмица финансовият министър Безалел Смотрич, цитиран от CNN.
Макар той да е уверен, че Израел продължава да е атрактивен за чуждестранните инвеститори, цифрите дават основание за тревога.
По данни на компанията за бизнес анализи Coface BDi през 2024 г. дейността си ще прекратят 60 000 израелски компании - с една трета повече от средното. Говорим предимно за малки фирми.
От технологичния сектор, който носи 20% от БВП, предупреждават, че демонстрираната до момента издръжливост няма да продължи още дълго - повечето нови фирми в IT сектора се регистрират в чужбина, а много от бизнесите в сферата обмислят генерално да преместят дейността си извън Израел.
Туризмът се е лишил от около 5 млрд. долара приходи от началото на войната, като натовареността на хотелите е паднала под 50% - при над 80% в по-нормалните времена. Земеделието и строителните фирми пък не успяват да намерят кадри, които да заместят палестинците - огромната част от тях отпаднаха от трудовия пазар през последната година.
Преди атаката на "Хамас" от 7 октомври 2023 г. МВФ прогнозираше, че БВП на Израел ще се повиши с 3,4% през тази година. Вече очакванията на икономистите са за между 1% и 1,9% - и още по-анемичен ръст догодина.
През май централната банка на еврейската държава изчисли, че войната би струвала 66 млрд. долара до края на следващата година като военни и цивилни разходи - това е 12% от БВП на страната. Важно е, че тази сметка е от преди мащабната ескалация от последните седмици и пренасянето на бойните действия в Ливан.
Източник: GettyImages
Според Института за изследвания в сферата на националната сигурност, даже с магическа пръчка да бъде сложен край на насилието в региона, "Израел се очаква да получи дългосрочни икономически щети". Причината - в създалата се ситуация страната ще трябва да държи армията си в постоянна бойна готовност, а това означава нови разходи за сметка на икономиии в цивилната сфера.
Вече се е случвало. След войната от 1973 г. Израел преживя дълга икономическа стагнация, защото се наложи да заделя огромни суми за отбрана.
Както във всяка война, и тук накрая губещите под една или друга форма са почти (или направо съвсем) всички. Ивицата Газа преживява хуманитарна катастрофа с унищожена инфраструктура, стотици хиляди хора без поминък и без сигурен достъп даже до храна и вода. Западният бряг също е в ускорен икономически упадък, превърналият се в бойно поле Ливан очаква 5% свиване на БВП през тази година, а Иран се налага да пренасочва огромни суми към армията си и към мрежата от групировки, които поддържа.
Иначе казано, в Близкия Изток икономическите щети вече изглеждат по-големи от тези, които ракетите и бомбите са причинили.
nsmilitia
на 05.10.2024 в 14:25:03 #1Споко, всички ние ще платим за това. Кога не е било така?