Напрегнато очакване. Така може да се определи ситуацията в Близкия Изток, след като през последните седмици конфликтът между Израел, Иран и подкрепяните от Техеран групировки ескалира. През миналата седмица в рамките на часове бяха ликвидирани военният ръководител на "Хизбула" Фуад Шукр и политическият лидер на "Хамас" Исмаил Хания.
Единият беше убит при израелски удар в ливанската столица Бейрут, а другият загина при взрив в Техеран, за който Тел Авив не признава вина.
"Иран иска да постигне стабилност в региона, но това идва само с наказване на агресора", заяви говорителят на МВнР в Техеран вчера. Така той потвърди това, което анализатори и дипломати коментират от няколко дни - Иран се подготвя за удар по Израел, като въпросът е единствено дали ще се стигне до пълномащабна война в региона.
Това ще има последици не само за Близкия Изток, но и за целия свят.
В момента никой не може да каже как ще се развие ситуацията, но възможните варианти са три. Ще разгледаме всеки от тях.
Здравият разум побеждава
Това за съжаление в момента изглежда най-слабо вероятният вариант - новият ирански президент реформист Масуд Пазешкиян успява да устои на натиска за мъст, идващ както от улиците, така и от консервативните кръгове в Техеран. Оставен без отговор на провокацията си, израелският лидер Бенямин Нетаняху се налага да погледне сериозно на преговорите за прекратяване на конфликта в Газа.
Според анализатора от бейрутската Byblos Bank Насиб Гобрил вероятността бърз и траен мир е едва 10-15%. Пред англоезичното близкоизточно издание The National той обаче е категоричен, че подобен резултат ще бъде "позитивен шок", който ще даде тласък на строителството и туризма в Ливан.
Ако войната се размине, това ще е шанс за Израел да излезе от военния режим на икономиката си, в който е от октомври, а мирът ще даде възможност и за завръщането на хиляди палестински работници. За Иран и по-специално за нейното политическо ръководство ситуацията би била идеална стъпка към рестарт на отношенията със Запада и смекчаване на санкциите.
Както се вижда - прекалено е хубаво, за да се материализира.
Ограничена размяна на удари
Може би просто ще се върнем 4 месеца назад. През април Иран атакува масирано Израел с ракети и дронове като отмъщение за удар по посолството на страната в Дамаск. Резултатът беше далеч от впечатляващ, като Йордания също прехвана част от летящите на територията ѝ обекти. Израелският отговор също не беше съкрушителен, като сателитни данни доказаха поразяването на радар от ПВО на ядрения център "Натанз".
Според много експерти и двете страни са планирали много внимателно операциите си по начин, който да позволи на политиците да могат да говорят за "отмъщение" без всъщност да има налице значим риск от ескалация.
Според дипломатически източници на британския в. "Гардиън" именно това искат да постигнат и сега в Техеран - за Ислямската република действията на Израел срещу ръководителите на палестинските групировки са опит за пряко въвличане на страната им в конфликта. Затова и през последните дни в Иран бяха привикани важни фактори от Ливан, Ирак и Йемен - ако нещо ще се случва в близките дни, то ще бъде съгласувано.
Големият проблем на подобен подход е, че той е истинска игра с огъня. Както отбелязват анализаторите от Argus рискът от погрешно възприемане на ходовете на другата страна е много по-висок сега, отколкото през април - лидерът на "Хизбула" Хасан Насрала използва думата "Отмъщение", а целият сектор "Сигурност" в Иран е със срамно клеймо след показното убийство на Исмаил Хания.
Освен това, при подобен сценарий напрежението върху икономиките на двете страни ще расте, а с него - социалното недоволство и готовността на политиците да вземат лоши решения в името на по-високо одобрение.
Израелската централна банка в своя стара и вече неактуална прогноза изчисли, че войната в Газа за 3-годишен период ще струва около 13% от прогнозния БВП за 2024 г. Растежът ще е слаб и ще е на фона на растящ бюджетен дефицит. Иран на свой ред се бори с хронична инфлация и потребителски цени с над 45-процентов скок за година.
Милиони хора в тези две страни искат да чуят добри новини - а такива от икономиката не могат да дойдат бързо. Остава бойното поле.
Така можем да влезем в спирала от "изолирани" удари, които двете страни си разменят до момента, в който ситуацията не стигне до логичната си развръзка.
Тотална война
33 години Израел не беше ставал обект на нападение директно от друга държава - след Ирак на Саддам Хюсеин през 1991 г., това си позволи да направи Иран. Очевидно е, че в Техеран имат достатъчно смелост, за да отидат и по-далеч. Имат и средствата - и армията на Ислямската република, и подкрепяните от нея групировки в Ливан, Ирак, Йемен и т.н. имат крилати и балистични ракети с голям обсег, дронове и т.н.
Стигне ли се до нещо подобно, Израел ще отговори там, където най-много боли - Иран е водеща държава в петролния сектор и фактор в рамките на ОПЕК. Освен това обаче покрай нея минава основният морски път за нефтения и газов износ на останалите от Персийския залив.
"Всяка атака по инфраструктурата за добив или износ на петрол на Иран ще качи цената на сорт Брент до 100 долара за барел, а затварянето на Ормузкия проток ще доведе до цени между 120 и 130 долара", коментира пред CNBC Анди Липоу от Lipow Oil Associates.
Превозът на товари, включително - втечнен газ, ще стане едно много скъпо и бавно или опасно начинание.
"Атаките на йеменските бунтовници хуси срещу корабоплаването в Червено море вероятно ще ескалират с по-честа употреба на безпилотни надводни и подобни съдове - с повишен риск от големи щети и потопяване на кораби. Такива атаки може да започнат и Арабско море/Индийския океан и Средиземно море", коментира пред The National анализаторът от S&P Джак Кенеди.
По думите му при избухване на война Израел вероятно ще бъде атакуван от всички възможни посоки. Именно затова според някои разузнавателни източници еврейската държава може да нанесе превантивни удари, ако се сметне, че нападението е неизбежно.
Това ще се превърне в бедствие за държави като Ливан, която, без това да е твърде видимо в международен план, вече е понесла щети за над милиард и половина долара от началото на войната между Израел и Хамас през октомври. Според S&P е твърде вероятно обекти на "Хизбула" във или в близост до критична инфраструктура като международното летище на Бейрут и пристанищата да бъдат поразени - с всички съпътстващи за нея рискове.
Стигне ли се до невъзвратима ескалация, това ще е краят на туристическата индустрия в Близкия Изток, която носи до една четвърт от БВП на някои държави.
Никой от вече коментираните икономически проблеми на Иран и Израел също няма да се разреши от пълномащабна война, точно обратното - хората ще трябва да живеят с все повече лишения. Това ще се пренесе и върху останалите държави от региона, които ще бъдат принудени да се въоръжат до зъби даже и при запазване на неутралитет.
Войната ще засегне много пряко и далечни икономики - на държави, от които в Близкия Изток идват голям брой работници. Според експерти държави като Саудитска Арабия и ОАЕ на първо време ще спрат да наемат нови хора, но при проточване на конфликта над една година ще започнат да освобождават чужденците от страни като Бангладеш.
Така стигаме до ситуация, в която две държави са въвлечени в екзистенциален конфликт, от който може да излезе само една и който унищожава постигнатото като цивилизационно развитие и просперитет в цял един регион - докато цялата световна икономика е поставена в ситуация, каквато не е имало от повече от 3 десетилетия.
USD
CHF
EUR
GBP
