„Правим бизнес с баджанака", четем от първата страница на „Стандарт"
Най-добрият съдружник е баджанакът, а бизнес без роднини не става. На това са заложили почти половината фирми у нас, сочат данните на статистиката.

В кризата фамилният бизнес се разраства и за миналата година вече наброява 156 000 компании, или 42% от всички на родния пазар. Най-често съпрузи и братовчеди въртят фирми от търговията и услугите, съответно 43,6% и 37,9%. Доверието между роднини е решаващо, особено когато става въпрос за оцеляване, коментират експерти. От общия оборот на компаниите у нас за 2010 г. семейните фирми са изкарали близо 20%, или 38 млрд. лв. От сдружението на фамилния бизнес очакват в следващите години техният дял да расте. Такава е тенденцията в останалите страни от Евросъюза. Там роднинските дружества държат около 74% от всички активни фирми.
Още по темата от „Стандарт"

„Банки заливат пазара с имоти", разкрива от първата си страница „Монитор"
От началото на следващата година се очаква банките да извадят на пазара много от притежаваните от тях имоти, взети от техни длъжници. Това прогнозира вчера Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк, по време на конференцията BalREC.

Според банкерката това са главно жилища и трезорите вече не могат да ги задържат в очакване на по-добри цени на пазара и от 2012 г. ще ги пуснат на търг. В средата на 2011 г. бе дадена отсрочка от 6 месеца за реализацията на тези обезпечения, която изтича в края на декември.

Проучване на банката сочи, че България е с едно от най-ниските съотношения между ипотечни кредити и БВП в Европа - 12,5%. В Унгария то е 16%, в Полша - 20,4%, в Чехия - 21,4%, в Латвия - 34,5%, за Естония - 40,7%, и за еврозоната - 41,2%. Средните показатели за страните от Централна и Източна Европа са около 2-3 пъти по-високи от тези у нас.

Ипотеки за 600 евро на глава от населението се падат у нас, което също е много по-ниско, отколкото в други страни, сочи още банковата статистика. В Унгария този показател е 1582 евро, в Словакия - 2153 евро, в Чехия - 2943 евро, за Естония - 4402 евро, за еврозоната - 11 419 евро. Общият портфейл ипотечни кредити в банковата система на България от края на 2008 г. до август 2011 г. е нараснал само с 1,11 млрд. лв. или с 13,5%.
Още от статията на „Монитор"

„Санирането се отлага", обобщава „Труд"
Вместо от март догодина санирането на жилища с европейски средства ще може да започне в най-добрия случай през есента на 2012 г. Това стана ясно от думите на строителната министърка Лиляна Павлова и подчинените й експерти на конференция за енергийната ефективност.

По първоначалният план санирането на жилища с пари от Брюксел трябваше да започне с началото на строителния сезон. Това заяви през юли в интервю за в. "Труд" бившият строителен министър Росен Плевнелиев.

"От януари догодина хората ще могат да си подават документите за включване в програмата. От април със старта на строителния сезон започваме да я изпълняваме", заяви тогава министърът.

Сега се оказва, че на практика ведомството ще е готово да приема проекти на етажната собственост през лятото догодина - от юни. Това ще важи обаче, ако няма обжалване на обществените поръчки за избор на управляващ фонд по програмата и на обследващи фирми.

Едва след като те бъдат одобрени, ще започне реалният прием на документи от кандидати да обновяват блоковете.

Общо заделената сума за подобряване на енергийната ефективност в жилищата по Оперативна програма "Регионално развитие" е 63 милиона лева.

От тях 50 млн. лв. са за безвъзмездна помощ на собствениците с одобрени проекти, а 13 млн. ще бъдат предоставени на банки, които ще отпускат нисколихвени кредити. Парите ще бъдат разпределени на регионален принцип в 36 по-големи града, обясниха от регионалното министерство.
Още от статията на „Труд"

„От 24 ноември влакът спира за 8 часа!", е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на „24 часа"
От 24 ноември влаковете спират от 8 до 16 ч безсрочно. ова обявиха вчера синдикатите на КНСБ и на "Подкрепа" в железницата. Това е реакцията на обявените в петък от мениджърите на БДЖ реформи. И най-вече на поканата към 2000 работници да напуснат доброволно срещу 6 заплати.

Ефективната и безсрочна стачка в железницата означава, че на ден спират 500 пътнически влака. А между 70 и 90 000 пътници, пак на ден, няма да могат да ползват този вид превоз и ще търсят как да стигнат до работа, до училище или до далечна дестинация с друг вид транспорт. Вероятно с автобус.

Колкото и да се смята, че с БДЖ пътуват малко хора, на месечна база това са 2,5 млн. души.

На ден приходите от пътническите превози са 500 хил. лева, изчисли шефът на борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров. Ако стачката продължи 7 дни, това означава да бъде изядено предварително увеличението на цените на билетите. То бе изчислено на 2,5 млн. лв. приход.

Товарните влакове едва ли ще натрупат такива загуби, тъй като те ще превозват товарите от 16 ч до 8 ч сутринта. Така че нощта ще е времето за влаковете, които обслужват индустрията. Това, естествено, ще причини неудобство на бизнеса, но основно ще го отнесат пътниците.

От стачката БДЖ би трябвало да спечели, коментираха синдикалисти, иронизирайки мениджърите на железницата, които на пресконференцията в петък наблегнаха на загубите на железницата и на факта, че тя е във фалит. Тя така или иначе железницата е спряла, коментираха те.

Дали наистина в 8 ч сутринта на 24 ноември влаковете ще спрат?
Още от статията на „24 часа"

„Вдигат с две години пенсионната възраст в силовите ведомства", съобщава от първата си страница „Класа"
Увеличение на възрастта на ранно пенсиониране в системата за сигурност - МВР, военните и в Министерството на правосъдието, с две години е поискал министър Симеон Дянков, а не както бе съобщено в медиите - въобще на пенсионната възраст за всички. Това стана ясно след вчерашното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Идеята е полицаи и военни да се пенсионират, когато достигнат не 25 години, както е сега, а 27 години осигурителен стаж. Предложението обаче среща силна съпротива в лицето на служителите от сектор „Сигурност", като полицаите са готови на стачни действия, съобщи БНР. Решението е било взето след среща на синдикални представители през почивните дни, но конкретна дата за протеста няма.

Вдигането на пенсиите ще продължи да се обсъжда на тристранка и на 15 ноември. От КНСБ предлагат увеличението за всички пенсии да е с 10%, като инициативата ще струва на хазната 347 млн. лева. Стига да има средства, трябва да се започне вдигането на най-ниските пенсии, пък посочи шефът на БТПП Цветан Симеонов.

Продължават и обсъжданията между синдикати и работодатели по темата за гъвкавото заплащане на държавните служители по формулата 70% твърда заплата и до 30% допълнително възнаграждение. Бизнесът е „за".
Още от статията на „Класа"

„Заради огромната държавна субсидия партиите изобщо не са усетили кризата", обобщава от първата си страница „Сега"
Огромната държавна субсидия позволява на партиите изобщо да не усетят кризата. С парите от нея те могат не само да спестяват, но и да влагат сериозни суми от парите на данъкоплатците в ремонт на имоти, в покупки на материали и за заплати. Това показват одитите на Сметната палата за финансите на политическите партии за миналата година, оповестени вчера. По закон всички партии, преминали 1% на последните избори, получават по 12 лева на глас на година.

Данните показват, че ГЕРБ е успяла да държи на депозити около 13 млн. лв. от малко над 18-те милиона за миналата неизборна година. Държавната субсидия е 17 819 548 лв. и тя представлява 97.74% от общата сума. От членски внос ГЕРБ са събрали 200 311 лв., а от дарения - 12 120 лв. От лихви по депозити са спечелили 198 619 лв. Най-много пари в ГЕРБ са дали за външни услуги - 2 082 840 лв. като ремонти на сгради, в т.ч. на партийната си централа в НДК. За заплати са изразходвани 1 391 882 лв., а за осигуровки - 231 103 лв. Дребните прегрешения, които е установила одитната институция, са свързани с отдаването под наем на два имота - в тях е развивана дейност, различна от партийната.

Макар че м.г. БСП е работила на загуба - приходите й са 8 млн. лв., а разходите - 8.6 млн. лв., партията не е намалила разходите си за външни услуги. От отчета не става ясно какви са те, но са погълнали почти половината от приходите им. Разликата от близо 600 хил. лв. са компенсирани от предишни спестявания в размер на 2.4 млн. лв. За възнаграждения и осигурителни вноски соцпартията е дала 2.8 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

"Балкански бартер за хапчета", разкрива „Стандарт"
Балкански бартер за хапчета завъртяха българи, гърци и турци. Причината за размяната на лекарства са различните цени в трите страни. У нас според българите здравната каса поема най-малък процент от цената на лекарствата за разлика от Гърция и Турция. Там държавата реимбурсира над 60 на сто от цената на хаповете. Затова в южните ни съседки антибиотиците и най-често използваните лекарства за настинка, високо кръвно и главоболие струват два пъти пое-евтино. За разлика от тях обаче успокоителните пък в Турция и Гърция са доста по-скъпи, отколкото у нас. Затова и от близо година хиляди българи всеки месец поръчват лекарства от чужбина.

Схемите на доставка са две. При първия вариант нашенци се свързват по скайпа с турци и гърци, които да им купят лекарствата срещу изпратена по пощата рецепта. Парите за илачите превеждат по банкови сметки. След като пуснат парите, съседите купуват илачите и ги пращат по пощата. Доставката им е напълно законна с колет и проблем на границата няма. От своя страна пък българите пращат отново по пощата успокоителни, които здравните каси на Турция и Гърция не субсидират толкова колкото останалите лекарства.
Още от статията на „Стандарт"

„Бюджетът за 2012 г. предвижда повишение на студентските такси", информира „Сега"
Студентите вече ще поемат 2/3 от разходите по обучението си в държавна поръчка. Това предвижда промяна в закона за висшето образование, предложена тихомълком в преходните и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет за 2012 г., показа проверка на "Сега". В момента студентските такси не могат да надвишават 50% от издръжката на студента. Те се определят от правителството по предложение на държавните университети.

Реалното увеличение на сумите за следващата академична година може да стигне 16%. Така най-евтините специалности - педагогика, администрация и управление, икономика и туризъм, ще поскъпнат със 111 лв. на година. Желаещите да се обучават в тях догодина ще трябва да плащат по 457 лв., а не до 346 лв., както е сега. По данни на НСИ над 22% от студентите и 1/3 от дипломираните висшисти са именно в икономически специалности.

Кандидатите за право, социология, филология, история, философия, психология, политически науки и обществени комуникации трябва да си приготвят 731 лв. на година. В момента годишните такси за тези специалности не трябва да надхвърлят 554 лв. 255 лв. ще е увеличението за природните науки, информатика, електроника, електротехника, архитектура, инженерните специалности. Ако промяната бъде одобрена, студентите ще плащат до 1051 лв.
Още от статията на „Сега"

"9 млн. лв. са необходими за обезщетения на железничарите", информира „Класа"
9 млн. лв. ще са необходими за изплащане на обезщетенията на железничарите, които се съгласят да бъдат доброволно съкратени, съобщи Петър Бунев, председател на синдиката на КНСБ на железничарите в България. Плановете на ръководството на БДЖ са да бъдат съкратени 2036 души. Ако това стане с тяхно съгласие, всеки от тях ще получи 6 брутни заплати, или около 4500 лева. Бунев допълни, че според предварителните изчисления със съкращаването на работниците ще бъдат спестени около 22 млн. лв. на година.

В седемдневен срок, считано от днес, всеки работник трябва да реши дали да подпише заповедта за доброволно съкращение. Ако не се съгласят, ще бъдат принудително съкратени с обезщетение от две заплати. От синдикатите обявиха, че близо 90% от предвидените за освобождаване служители са от експлоатационния персонал, а не от администрацията, както беше обявено в началото. Това ще засегне пряко и безопасността на железниците, обясняват експерти.

Заради планираните съкращения от 24 ноември започва ефективна безсрочна стачка в железниците. От 8 до 16 часа всеки ден работата на железницата ще спира. Засега не е уточнено колко ще продължи стачката. Бунев допълни, че едно от условията, за да не започне ефективна стачка, е незабавното подписване на колективен трудов договор, който да защити интересите на работещите в компанията.
Още от статията на „Класа"

„Франчайзингът е най-бързо развиващият се бизнес модел", казва в интервю за „Монитор" Светослав Билярски, управител на FRANCHISING.BG
Господин Билярски, все по-често в публичното пространство се говори за франчайзинг, но в действителност малцина знаят значението му. Какво всъщност е франчайзингът?
- Франчайзингът е най-бързо развиващият се бизнес модел в света. Той представлява точно копиране на успешен бизнес модел. Това е начин човек, който разполага с желание и пари за инвестиция, да започне бизнес, ползвайки модела на една работеща вече компания, която е изчистила всички процедури, свързани с начина за печелене. Компанията франчайзодател предоставя марката си, както и цялото ноу-хау на независими предприемачи, които искат да работят под тази марка в рамките на тази верига, но като инвестират и вземат по-голяма част от печалбата. Има много известни франчайзи в света, като най-големият е Subway. По този начин работят McDonald's, KFC, Pizza Hut, както и още много популярни ресторанти и заведения. Съществува франчайзинг във всевъзможни други области, това е идеална форма за дистрибуция на стоки и услуги. По този начин се отдават телевизионни предавания, различни медийни формати и списания. В крайна сметка франчайз е правото да работиш под чужда марка и по чуждия бизнес модел.

Какви са възможностите за развитие на този бизнес модел у нас?
- Възможностите са както навсякъде по света. В България около 200 компании предлагат своя бизнес модел. Ежегодно изследване, което правим, показва, че през последните 4-5 години с 30% растат годишно фирмите, които предлагат франчайз. При нас по този начин може да започне бизнес в хранителния бранш - например сладкарници „Неделя", веригата „Хепи", пицариите „Дон Домат". На франчайз работят „Лукойл" и „Петрол", по сходни схеми развива бизнесът си и ОМВ, има франчайз за убиване на хлебарки, за HR агенция, както и за дистрибуция на ядки и закуски.

Гамата е изключително широка, но възможностите на българския бизнес не са толкова големи, има ли интерес към работата под чужда марка?
- Всичко при нас е по-мъничко и все още в зародиш, но принципите са същите. Посочените марки се развиват добре само в България, във Франция например има марки, които се развиват единствено там и не са напуснали пределите на страната. Макар мащабът да е много по-малък, механизмът на действие е същият. Срещат се, разбира се, и бизнеси, които пазарът ни не е понесъл. Все още тук не са взети такива интересни франчайзи, като грижи за възрастни хора, подготовка за кандидатстудентски изпити. У нас трудно ще се появи и франчайзинг за боядисване, защото българите си правят това сами. Съществува и т.нар. ретро франчайзинг, което също е възможност за много бизнесмени.
Още от интервюто на „Монитор"