Сериозни промени, свързани с цифровата инфраструктура на България ще започнат през следващите месеци, става ясно от становища на Комисията за защита на конкуренцията по проекти на Министерството на транспорта и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията.
Те са свързани с изграждането на нови мрежи, но и с достъпа до шахтите, през които минава оптиката. Наличието и качеството на свързаността в наши дни е от ключово значение за работата на бизнесите, но и за качеството на живот и поради тази причина развитието на пазара е много важна тема.
Транспортното министерство иска да финансира с пари от Плана за възстановяване "Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България". Проектът има две основни дейности - развитие на държавната опорна мрежа, която свързва общинските центрове и разгръщане на мрежи с много голям капацитет, които да обхванат слабонаселени и селски райони.
За целта ще се използва инфраструктура както собственост на държавата, така и на частни фирми. "Подпомогнатите оператори по Дейност 2 ще бъдат задължени да управляват изградените мрежи като неутрална инфраструктура и да я предоставят на други оператори по условията за достъп на едро до физическа инфраструктура. По отношение на интервенциите в мобилни мрежи, ще бъде регламентиран отворен достъп за всички лицензирани мобилни оператори, които биха имали пазарен интерес да осигурят високоскоростно мобилно покритие", става ясно от проекта, цитиран в становището на КЗК.
От МТС отбелязват, че у нас "съществува "неефективност на пазара", тъй като районите, които биха били обект на интервенция не представляват интерес за операторите, поради значителните инвестиции, които следва да извършат първоначално" и с проекта се изгражда т.нар средна миля, докато за местните доставчици на интернет ще остане свързването с клиентите, което е финалният етап.
Според КЗК предвиденото задължение за операторите да управляват изградените мрежи като неутрална инфраструктура и да я предоставят на други оператори по условията за достъп на едро до физическа инфраструктура означава, че ще бъдат спазени правилата на конкуренцията.
Второто становище на антимонополния орган е свързано с проект на решение на КРС за определяне, анализ и оценка на пазара на едро на достъп до пасивна инфраструктура. Тук регулаторът имаше няколко сблъсъка с Vivacom, тъй като компанията, като наследник на БТК, притежава голяма част от шахтите, които сега се налага и нейните конкуренти да ползват под наем.
"Към края на 2022 г. историческото предприятие притежава 48,5% от общата дължина на собствена кабелна мрежа, която покрива 83% от населените места, докато останалите 103 конкурентни предприятия притежават общо 51,5% от общата дължина и достигат до 49% от населените места. Второто предприятие по този показател, "А1 България" ЕАД притежава 6,7% от общата дължина, като достига до 8,4% от населените места. По отношение само на отдаваната под наем канална мрежа историческото предприятие е още по-изразен с лидер с 90,4% от общата дължина, а на база на приходи от предоставяне на достъп делът му е 90%", пишат от КРС.
Според комисията въпреки законовото задължение мрежовите оператори да предоставят достъп до физическата си инфраструктура при ясни и базирани на методика условия, действащата регулация създава несигурност на пазара - и то на фона на това, че "достъпът до пасивната (физическа) инфраструктура на Виваком е от критично значение за разполагането на електронните съобщителни мрежи, необходими за предоставянето на услуги на дребно като интернет и телевизия".
Затова и КРС се обявява за предварително (ex ante) регулиране. На същото мнение е и КЗК: "Въпреки възможностите на правото на конкуренцията да установи и санкционира евентуална злоупотреба с господстващо положение, включително като наложи подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията, в случая ex ante регулиране би трябвало да бъде по-ефективно поради предварителния си характер".