На фона на алармирането от страна на редица международни и български компании относно трудно намиране на служители, глад за кадри и цялостно прегряване на пазара на труда, оказва се, че новите тенденции показват по-скоро път към стагнация. Това става ясно от данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) за края на 2023 година. На този фон изчисления на Агенцията по заетостта показват, че броят на започналите нова работа през януари се увеличава.
"Безработицата остава ниска, но заедно с нея постепенно намалява и търсенето на труд, а структурните проблеми остават непреодолени", коментира икономистът Адриан Николов от ИПИ.
След кризата на трудовия пазар от пролетта на 2020 година, последвала избухването на пандемията от Covid-19 и ограничителните мерки за бизнеса, безработицата в България следва своята обичайна сезонна динамика - с пикове през зимните месеци и отчетливо по-ниска безработица през лятото, благодарение на активността на туристическия сектор и земеделието.
"Твоето БЪДЕЩЕ" е обща платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерно развитие, която свързва талантите с бизнеса.
От средата на 2021 година коефициентът на безработица се задържа в диапазона 4-5,5%, което кореспондира на между 140 000 и 160 000 регистрирани лица в бюрата по труда - чувствително по-нисък брой дори в сравнение с периода преди пандемията. Тоест, безработицата в страната е достигнала своето естествено дъно, като тези, които могат да бъдат наети на работа са намерили работни места, а почти всички, които не успяват трайно са преминали в групата на неактивните, разбираме от анализа на Института за пазарна икономика от началото на месец март.
Въпреки високия деклариран недостиг на труд, останалите безработни не успяват да се реализират
Те или имат неподходящи образование и умения спрямо търсенето, или са в региони, където търсенето е ниско. Част от причината за това е профилът на голяма част от безработните лица. Броят на регистрираните в бюрата по труда под 29 г. е намалял значително - до 15-18 хиляди души през различните месеци на 2023 година, в сравнение с над 40 000 в пика на пандемията. По-слаб е спадът при трайно безработните - до 35 хиляди души. Доколкото тези две групи срещат особени трудности в намирането на заетост, вероятността да напуснат групата на безработните в близко бъдеще изглежда относително малка.
Източник: iStock
През 2023 година започва видим спад на регистрираните в бюрата по труда свободни работни места. От една страна годишният пик на търсенето на труд през пролетта е по-слаб и по-кратък в сравнение с 2021 и 2022 година, а оттам насетне търсенето на работници през цялото лято и есен остава на значително по-ниски равнища. Особено отчетливо е това през последните два месеца на 2023 година, когато регистрираните свободни работни места спадат дори под нивото от периода на най-строги ограничителни мерки.
Това от една страна може да отразява намалени очаквания на работодателите на потенциала за експанзия през настоящата 2024 година, от друга - напасване към невъзможността за запълване на работните места.
Моментното състояние на пазара на труда се описа най-ясно от кривата на Бевъридж. Според този подход последните месеци на 2023 г. се характеризират както с ниско предлагане, така и ниско търсене на труд. Това означава, че пазарът на труд стагнира.
Пазарът на труд в България и признаците на стагнация
Рано е да се каже дали тенденцията е трайна, като по-сигурен индикатор за това ще е търсенето на труд в първите месеци на 2024 г. Въпреки това, охлаждането на пазара на труд има сериозни последствия както за очакваната динамика на заплатите в краткосрочен план, така и за икономическа активност като цяло.
Свитата конкуренция за работници потенциално намалява натиска върху работодателите да повишават възнагражденията, особено предвид спада на търсенето във високотехнологичния сектор. Забавянето на ръста на заетостта от своя страна застрашава пропуск на потенциала за растеж на икономиката заради невъзможността на фирмите да реализират плановете си за експанзия.
Новата картина на пазара на труда от средата на 2023 година е до голяма степен предизвестена. Промените представляват най-вече окончателната нормализация след шока, породен от пандемията и оживлението след премахването на ограниченията. На този фон обаче на преден план отново излизат дългосрочните структурни проблеми - ниските нива на образование и умения на хората извън заетост, регионалните неравенства, слабите политики по преквалификация и активиране.
Това показва острата нужда от реформи на свързаните с пазара на труда системи, така че тези проблеми да се адресират, за да се преодолее рискът от стагнация и оттам пропуснат икономически растеж заради липсващи или пък неквалифицирани работници.
Най-голям дял на секторите с новозаетите на пазара на труда през януари 2024 година по данни на Агенциата по заетостта
- Преработващата промишленост - ръст с 15,8%
- Търговия- ръст с 14.6%
- Държавното управление - ръст с 9,3%,
- Хуманно здравеопазване - ръст с 6,7%
- Строителство - ръст с 4.6%
Равнището на регистрираната безработица в България през януари се увеличава незначително с 0,2 процентни пункта на месечна база и достига 5,8%. Броят на регистрираните безработни лица в края на месеца е общо 165 840, като повишението спрямо предходиня месец е със 7 635 души.
Най-търсените професии
Най-търсените от бизнеса професии през януари са машинни оператори на стационарни машини и съоръжения,чистачи и помощници, персонал, полагащ грижи за хората, продавачи, както и персонал, зает в сферата на персоналните услуги.
Недостиг на кадри има за работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта и за квалифицирани работници по производството на храни, облекло и дървени изделия и сродни. Бизнесът има належаща нужда и от водачи на МПС и подвижни съоръжения, металурзи, машиностроители, занаятчии и преподаватели.
Бързият напредък на технологиите повлиява на съществуващите работни места и промени динамиката на пазара на труда. Променят се и най-търсените професии през 2024 година. Работните позиции, които и в момента продължават да се търсят най-много и са сред по-високо заплатените, са свързани с продажбите, устойчивото развитие и околната среда, киберсигурността, подбора на персонал и анализа на данни.
"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с Cetin, Първа инвестиционна банка, Kaufland, Yettel, Bosch Digital.