Как властите във Великобритания самоубиха икономиката ѝ

source: tradingeconomics.com

source: tradingeconomics.com

Миналата година беше преломна за Великобритания – не само страната напусна официално Европейския съюз, но и икономиката ѝ се срина с „най-големия темп в историята“, както обявиха някои медии: -9,9% спрямо 2019 г. Разбира се, това не е вярно. Когато чумната епидемия от Европа достига страната през 1348 г., брутният ѝ вътрешен продукт, заедно с броя на населението, се свиват главоломно, като при икономическият показател спадът е от 25% само за една година. Това е нормално, когато говорим за чума, а не за болест като коронавируса със смъртност около 1%. До 1351 г. БВП ще се свие почти двойно спрямо нивата си от 1348 г. През 1551 г. страната е поразена от друга епидемия – от мистериозната „английска потна болест“, определена от Хенрих Ритце няколко десетилетия по-рано като „новата чума“. До 1555 г. тя е отшумяла, но по това време се вихрят верски гонения в страната и БВП през същата година се срива с почти 20%. Koлĸo дaлeч cмe oт Чepнaтa cмъpт: иĸoнoмичecĸи пpилиĸи и paзлиĸи Така въпросът за миналата година не е толкова, че страната е преминала през „най-големия спад“ в историята си, а, че ударът върху стопанството на страната все пак е много силен; така трябва да се отговори защо се стигна дотук и кой е виновен. Ситуацията на Острова в контекст Както и други държави в Европа, икономиката на Великобритания растеше с маргинални темпове още преди 2020 г. Всъщност темпът на нарастването ѝ беше над двойно по-нисък, средно, в сравнение с десетилетието преди Голямата рецесия. Графика 1: Икономически растеж във Великобритания Източник: Световната банка Въпреки това пазарът на труда, поне номинално, изглеждаше много по-добре от този в много европейски страни, особено в южната част на материка, като към края на 2019 г. тя беше 3,8%. Кредитирането се представяше относително стабилно, като след понижението си от средата на вече миналото десетилетие, то отново растеше (повече за това – по-долу). Въпреки несигурността, свързана с Брекзит, броят на фалитите в икономиката се запази почти без промяна между 4 и 4,5 хил. компании за последните три години преди пандемично-кризисната 2020 г., като данните на Deloitte показват, че дори отрасловата разбивка почти не се променя. Износът на Великобритания достигна най-високата си стойност в историята в самия край на 2019 г., от което може да се заключи, че поне експортноориентираният отрасъл е бил в добро здраве преди пандемията. В периода след Голямата рецесия в страната се наблюдаваше и друга положителна тенденция – делът на публичните разходи към БВП се понижаваше, въпреки че хазната събираше исторически рекордни постъпления от данъци (което е отрицателна тенденция) всяка година. Графика 2: Правителствени разходи като дял от БВП
source: tradingeconomics.com Източник: Tradingeconomics Тази тенденция напълно се обърна в хода на здравната криза, а вероятно „временните“ мерки ще се нуждаят от финансиране години наред, но за това – по долу. Мерки срещу пандемията и убийството на икономиката Относително стабилното (поне номинално) представяне на икономиката приключи в края на март, когато страната беше затворена за първи път, включително кръчмите, ресторантите, нощните клубове, баровете, фитнесите, центровете за рекреация, театрите, кината и т.н. Но мракобесието на мерките не свършва дотук. Хората нямаха право да излизат повече от веднъж за спорт, публичните събирания бяха забранени, а полицията започна да глобява за неспазването на мерките. Разбира се, веднага явяващият се финансов министър Риши Сунак излезе с решение, че държавата ще покрие 80% от заплатите на служителите им, които не са съкратени. Разходите за местните власти също бяха увеличени ударно с 3,2 млрд. паунда само в рамките на под два месеца. Ето кратък списък на останалите мерки; той не е изчерпателен, но и няма нужда: - Bank of England понижи основния лихвен процент до 0,1%, въведе програма за финансиране на търговските банки така, че те да могат също да понижат лихвите за крайните потребители и започна да изкупува дълг на частния сектор, за да налее свежа ликвидност в него; - Вече споменатата схема за запазване на работните места по време на коронавируса (Coronavirus Job Retention Scheme); - Грантове за попдомагане на доходите на самоосигуряващите се (Self Employment Income Support Scheme Grant); - Схемата за успешен старт (Kickstart Scheme), при която бизнесите получаваха пълния размер на националната минимална работна заплата, заедно с дължащите се за нея осигуровки и пенсионни вноски при назначаване на нови служители на възраст между 16 и 24 години; - Схемата за финансиране на заплатите на хора, които не могат да работят заради коронавируса или поради карантина (Coronavirus Statutory Sick Pay Rebate Scheme), при която държавата плаща на работодателите възнагражденията на служители на фирми под 250 души, които заради мерките не могат да отидат на работа; - Механизмът за корпоративно финансиране (Corporate Financing Facility) на министерството на финансите и Bank of England предоставят ликвидна подкрепа за големите компании; - Схемата за заеми на фирми, пострадали от коронавируса (Business Interruption Loan Scheme), осигуряваща финансиране на малките и средни бизнеси в размер на до 5 млн. паунда; - Схемата за заеми на големи бизнеси, пострадали от коронавируса (Large Business Interruption Loan Scheme), с която посредством търговските банки се отпускат още кредити при преференциални условия в размер на до 25 млн. паунда за големите бизнеси; - Кредитите за оттласкване (Bounce Back Loan Scheme), при която малките и средни предприятия имат достъп до кредитиране между 2 и 50 хил. паунда; - Понижаване на данъците за някои стоки, като храните и напитките, за хотелиерите от 20% на 5%, което всъщност е една от двете икономически смислени мерки, както съм коментирал и другаде; - Понижаване на данъците за закупуване на жилище; - Промени в облагането на бизнесите с възможност някои от тях да изплащат разсрочено, а други – да правят провизии за настъпили „извънредни събития“, с което да понижават размера на данъчните си облекчения. Πpaвитeлcтвoтo нaпpaви пъpвaтa пpaвилнa мяpĸa дo мoмeнтa: пoнижaвaнeтo нa дaнъцитe Важното в случая е, че разходите на властите се изстреляха главоломно през миналата година в момент, в който плащанията на данъците секнаха. Но Bank of England беше насреща и изстреля печатането на пари още повече от обикновено. Инфлацията винаги подрива стандарта на живот, особено в дългосрочен план, инвестиционната среда и бизнес конюнктурата. Наблюдава се и интересен феномен – фирмите и хората не работиха, но получаваха пари. Така с едната ръка държавата подриваше икономическия растеж, изземайки парите чрез данъчното облагане (или чрез напечатването им, което е същото, но обикновено ефектите от него се виждат в по-дългосрочен план), а с другата ги раздаваше, въпреки че хората не работиха. По-голямо количество пари преследваха понижен обем от стоки и услуги, което означава, че властите не помагат за справянето с проблема, който сами са създали, а го влошават, защото стандартът на живот поскъпва за всички, вместо стоките и услугите да поевтинеят. Подобни политики са много лоша новина в страна, в която за последните три десетилетия покупателната способност на валутата е спаднала цели три пъти – феномен, който, както казах, самите власти влошават. Графика 3: Покупателна способност на паунда
source: tradingeconomics.com Естественият процес на възстановяване на икономиката Както съм обяснявал и на други места, „спасяването“ на бизнеси и индивиди не води до икономически растеж. То е мярка, с която властите спират естествените оздравителни процеси в икономиката, до които в случая имаше нужда да се стигне заради самите политики по затварянето на икономиката. За по-голяма яснота, ето как изглеждат тези оздравителни процеси, когато политиците не се намесват в тях. Един сектор е в криза (в случая – породена от принудителното затваряне). Компаниите в него фалират, което е съвсем нормален процес в икономиката. Това освобождава хората и активите, които те са наемали. Тъй като търсенето за същите хора и активи е по-ниско от преди, техните заплати и цена се понижават, което позволява на отраслите, преминаващи през автентичен растеж, да могат да ги наемат срещу по-малко средства, с което техният растеж да бъде подпомогнат още повече. Това може да звучи човеконенавистно: „Да, но служителите ще трябва да получават по-ниски заплати!“ Даже и така да е, за тях е по-добре да получават по-ниско възнаграждение, отколкото никакво възнаграждение или помощи за безработица. Оставаме в този хипотетичен сценарий. В някой момент от бъдещето мерките „срещу“ коронавируса се разхлабват и хората отново започват да пътуват. Какво се случва тогава с бившите служители на туристическия отрасъл, които са били освободени заради мерките на властите? Означава, че търсенето за тях отново ще нарасне, респективно много, ако не и всички, от тях ще могат да се върнат на предишната си длъжност при по-добри условия. Разбира се, принудителното затваряне на определени сектори е изключително вредно за всяка икономика, както във Великобритания би трябвало да разбират много добре вече. Причината е, че така се изкривява структурата на производството. Но е по-добре икономиката да се остави да се оправи сама, отколкото да се преразпределя от властите. Повече за ефектите от мерките – в края на статията. Ролята на Брекзит Брекзит се оказа по-страшен на думи, отколкото в реалност. Все пак той доведе до отлив на някои дейности, особено във финансовата сфера, което със сигурност е понижило добавената стойност в Лондон. Същевременно, макар и в драматична сага, Великобритания и Европейския съюз успяха да се споразумеят за правилата за търговията след напускането на блока и за щастие не въведоха мита и квоти, което щеше да нанесе осеазаем удар върху стокообмена и респективно стандарта на живот. Това, от което споразумението страда, са правилата за пътуване между двете територии (изисквания за визи), невъзможността бизнесите да продължат да извършват дейност както преди и увеличаването на бюрокращината. И докато винаги съм твърдял, че Брекзит е изключително добра възможност за Великобритания, ако тя наистина се отърси от администрацията в Брюксел и излишните плащания за членството си в Европейския съюз, все още зависи от политиците дали ще се възползват от нея, но везните по-скоро вече леко клонят в обратната посока. Причината за това е, че там, където в миналото имаше европейски чиновници, има шанс вече да има нови, но британски. Увеличаването на администрацията нанася както преки, така и косвени удари върху икономиката, но то никога не е ползотворно. На местата, където доскоро нямаше бюрокрация, а именно при стокообмена, вече има нови администрации с назначени напълно ненужни служители, които единствено спъват търговията. В крайна сметка обаче Брекзит не може да се обвинява в особено голяма степен за удара върху икономиката на страната. Испания нямаше Брекзит, а прогнозираният срив на БВП е 12,3% - най-големият в Европа. Страни като Нидерландия, Италия, Франция и други също се очаква да преминат през удар от над 9% (в България – между 5 и 5,5%, прогнозно). Така ролята на напускането на Европейския съюз е маргинална за Великобритания. Минното поле пред Великобритания Острова, както много други страни по света, не просто сам си създаде кризата, затваряйки икономиката, но и ще я влоши значително. Ето някои причини защо. Първо, понижаването на основния лихвен процент и допълнително улесняване на кредитирането ще надуе още повече балони, отколкото вече има във Великобритания. Това е особено вярно по време на криза, когато кредитирането би трябвало да се свива. Резултатът от тази мярка е временна еуфория, защото хората ще имат фалшивото усещане за увеличен стандарт на живот, а бизнесите – за наличие на свободни средства в банковата система, които могат да инвестират. Проблемът е, че това чувство се дължи на фалшивия сигнал, даден от управляващите, които изобщо не трябва да се месят в тази сфера. Това е икономическият еквивалент на светването на зелен светофар на ЖП прелез точно когато минава влакът – резултатът е катастрофа, защото изкривяването на производствената структура води до погрешни инвестиции, които могат да се коригират единствено чрез фалит, т.е. Bank of England подпомага цикъла на бумове и рецесии. Това не е единственият проблем на банковата система. Мораториумите върху кредитите също ще се отразят негативно. Ефектите от въвеждането им са няколко. Първо, банките трябва да заделят повече провизии от капитала си, за да покрият необслужваните заеми, което изкуствено свива кредитирането до по-ниско равнище, отколкото би било иначе (като същевременно чрез понижаването на основния лихвен процент властите искат обратното – увеличаването му). Второ, то просто прикрива проблема, защото вместо да е ясно колко хора и бизнеси ще са неплатежоспособни днес, за това ще разберем в някакъв бъдещ момент. Същевременно раздаването на данъкоплатски пари, което не трябва да се бърка със „състрадание“, защото средствата, които политиците отпускат, не са техни, а са иззети от данъкоплатците, създава хронично зависими хора и бизнеси. Какво ще се случи, когато икономиката се отвори, но няма достатъчно клиенти за туроператорите, защото, например, „размразяването“ на мерките е бутафорно? Много просто, те ще са застрашени от фалит и отново ще отидат при „добрата държава“, за да искат пари и евтини кредити. Тук има и огромна опасност стимулите за самите политици да са тотално изкривени. Тъй като никой управляващ не иска да се свързва с отнемане на пари, които хората преди са получавали, подобни „временни мерки“ могат да останат завинаги. Това е опасност, пред която са изправени всички страни по света, разбира се, но ефектът от това ще е пагубен – бизнес средата в цели отрасли ще е напълно унищожена, а властите ще отнемат пари от реалната икономика, за да подпомагат зомбита. Подобна ситуация не е просто икономически хорър – точно това реално се е случвало във Великобритания десетилетия наред, когато правителството е издържало всевъзможни ненужни отрасли, преди Маргарет Тачър да дръпне шалтера. Според мен точно това ще се случи и в бъдеще, но на глобално равнище. Това води до следния порочен кръг: държавата стимулира излишни бизнеси и отрасли, респективно все повече икономически агенти извършват дейност в тях, защото получават пари наготово и не им се налага да се сблъскват с предприемаческия риск на свободния пазар, следователно икономическия растеж се забавя все повече, а разходите на правителството единствено растат. За да може да посрещне плащанията си, правителството трябва да увеличи данъците и/или да печата още повече – все мерки, които допълнително унищожават икономическия растеж и бизнес средата. Великобритания не е цъфнала и вързала, предвид високите си дефицити и съотношението на дълга към брутния си вътрешен продукт, което нарасна почти три пъти в сравнение с 2007 г., преди Голямата рецесия. Графика 4: Дълг към БВП на Великобритания
source: tradingeconomics.com Не бива да се заблуждаваме, това не е икономическа фикция – това е самата реалност пред страната и подобна идея вече беше ясно изразена. Beлиĸoбpитaния мoжe дa ce нyждae oт yвeличaвaнe нa дaнъцитe в paзмep oт $84 милиapдa Дотук виждаме, че политиците самоубиват икономиката на страната, а както е добре известно: „Няма нищо по-дълготрайно от една „временна“ правителствена програма“, което означава, че настоящите мерки ще се задържат под една или друга форма и след „отварянето“ на икономиката. Вече казах, че политическите решения, изразяващи се в затваряне на цели сектори – което и доведе до кризата – и „подпомагането“ им след това също води до вредни изкривявания. С тази поредица от действия властите първо запалиха пожар, а след това се опитаха да го гасят с бензин. Но друга реалност, с която ще се сблъска Острова тепърва, е ефектът от понижаването на основния лихвен процент. Причината е, че размерът му беше понижен почти до 0% в хода на настоящата криза, т.е. погрешните инвестиции ще се случват тепърва. Но това не е всичко. По всичко личи, че тенденцията е към създаване на нови бюрокрации на местата, където такива не съществуваха. Стокообменът с Европа не е обложен с данък (засега), но има нужда от нови чиновници. Увеличаването на администрацията, особено в момент на криза, е едно от най-пагубните неща за икономиката, защото нетният ефект от чиновниците винаги носи силен отрицателен знак пред стопанството. Заплахата тук е броят на бюрократите да нарасне още повече, което, в комбинация с всички останали негативни ефекти, породени от политиците в страната, съвсем да торпилира растежа.