Амбициозна стратегия за развитие на българската енергетика с 30-годишен хоризонт - до 2053 година, представи днес служебният енергиен министър Росен Христов. На форума, проведен в столицата, присъстваха президентът Румен Радев, премиерът Гълъб Донев, депутати, представители на бизнеса, синдикати и др.

"В сферата на ядрената енергетика се предвижда строителството на 4 нови атомни реактора - два на площадката в Белене и два на тази на АЕЦ "Козлодуй", като се основаваме на съществуващото вече ноухау и интереса от чуждестранни инвеститори", представи визията си в сферата на ядрената енергетика министър Христов. В конкретика се предвижда изграждането на нови мощности от общо 4000 мегавата.

Освен това - залага се изрично на максималното удължаване на живота на ТЕЦ-овете и то не в режим на очакване на неизбежна гибел, а напротив - развитие до 2030 година. След това ще се върви към поетапно извеждане от експлоатация на мощностите с цел постигането на европейските изисквания за декарбонизация, като същевременно се осигурява друга работа на всички заети в бранша.

Силен фокус се поставя и на възобновяемите енергийни източници - към 2030 година следва в енергийния микс да бъдат включени 7 гигавата слънчеви и 2 гигавата вятърни мощности, като числото се увеличи съответно на 12 и 4 гигавата към 2050 година. "Съобразяваме се обаче с географските особености на България, много от тази земя е плодородна, която трябва да се ползва за други нужди, не за фотоволтаици", подчерта Христов.

В предложената стратегия се възражда и идеята за ВЕЦ-ове по българското поречие на река Дунав, чиито "корени" са още от времето на социализма, а последно бе лансирана от последния редовен кабинет Петков.

"Има голям потенциал за изграждане на водноелектрически централи. Водим и разговори за изграждане на такива по река Дунав с румънската страна. Виждаме потенциал за изграждане на две такива централи по поречието на Дунав. Това е може би най-изгодната икономически инвестиция, тъй като освен електроцентрали, това се явяват и коридори за сухопътния и ЖП транспорт, ще помогнат и за корабоплаването, както и напояването. Те са изключително важни и за стабилността на водата от гледна точка на сигурността на АЕЦ "Козлодуй", тъй като това лято поради екстремното засушаване, нивото на водата падна до минимум и бяхме на прага да спрем централата заради затруднения с охлаждането", обясни визията енергийният министър.

До няколко седмици ще бъде създадена и съвместна работна група с румънската страна, която да работи по проектите.

Планира увеличаването на водноелектрически мощности с общо 870 мегавата до 2030 година и с 1270 мегавата - до 2050 година. Планира се активно да се работи и за разширяването на ПАВЕЦ Чаира, както и изграждане на други подобни мощности в размер на 1 гигават.

Проучват се и иновативни технологии за съхранение на енергия в земните недра под формата на сгъстен въздух. Освен това - работи се по изграждането на 600 мегавата батерии за съхранение на енергия, развитие на електропреносната мрежа, дигитализация на сектора и т.н.

Правителството да преговаря със САЩ за нови мощности в АЕЦ "Козлодуй", реши парламентът

Правителството да преговаря със САЩ за нови мощности в АЕЦ "Козлодуй", реши парламентът

Технологията е АР 1000

По време на форума стана ясно, че президентът Румен Радев е поставил няколко основни задачи при изготвянето на стратегията: да се запазят в максимална степен съществуващите мощности, съществуващият към момента човешки потенциал и технологии, да се използват максимално природните дадености на България, а въпросният "зелен" преход да не се отрази негативно върху хората, заети към момента в бранша.

"Искам да подчертая какво може да се постигне за 5 месеца в този сектор, ако се действа решително, и естествено, на най-високо ниво. Виждате, че за няколко месеца се пусна в експлоатация така очакваният интерконектор с Гърция - разбира се, стъпвайки на усилията на няколко правителства. Проведоха се открити и прозрачни процедури за доставка на природен газ, което се отрази върху цените му, удвои се капацитетът на терминала в Александруполис". Такава позитивна ретроспекция направи държавният глава, който открои като основни постижения на служебния кабинет също и диверсификацията на доставките на ядрено гориво, както и договора с турската компания "Боташ", за осигуряване на капацитети за доставка на втечнен природен газ.

"България се превръща във все по-голям фактор на Балканите, в региона, в ЕС с инициативи, с проекти, с разработване на конкретни идеи", подчерта държавният глава. Изправени сме и пред "уникален шанс" да влезем сред водещите страни, които разработват технологии за съхранение на енергия от ВЕИ, което е ключът за бъдещето", посочи още Радев.