Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че очаква пик на инфлацията в средата на годината и последващо намаляване. Надзорната политика ще е насочена към укрепване на потенциала на банките да поемат загуби.
Ковид кризата легитимира важна качествена промяна в позицията на банковия сектор - от източник на проблеми в миналото, във важен фактор за тяхното решаване през последните години.
Това заявява в публикацията си за последния брой на бюлетина на Асоциацията на банките в България управителят на БНБ Димитър Радев. В нея, освен че прави преглед на постигнатото от БНБ и от банковия сектор на през 2021-а, Радев коментира и предизвикателствата през 2022-а година.
Въпреки, че очаква икономическата ситуация през 2022-а да е по-благоприятна, гуверньорът предупреждава, че банките ще бъдат изправени пред ситуация на повишена динамика в рисковете, свързани с балансовата стойност на активи и пасиви и доходността.
"Тази динамика ще зависи основно от развитието на макроикономическите процеси в Европа и в по-глобален аспект и в очакваните промени в действията на водещите централни банки. Оттеглянето на стимулиращата парична политика, характерна за последните години, ще става видимо чрез обръщане на лихвения цикъл.
Тези процеси, които глобално ще протичат с вариращ интензитет и различни инструменти на централните банки, в голяма степен ще формират финансовите условия и в нашата страна", смята Радев.
Управителят на БНБ прогнозира, че в контекста на очертаващите се глобални макроикономически процеси, инфлацията ще продължи да бъде обект на специално внимание.
Той очаква темпът на нарастване на цените у нас през 2022г. да достигне пик на годишна база в рамките на първото полугодие, а в края на годината отново на годишна база да спадне под отчетения към декември 2021година.
"Конкретните номинални равнища на общия ценови индекс ще зависят от комбинираното влияние на анти-инфлационни и про-инфлационни фактори, включително от динамиката на цените на енергоносителите на международния пазар, както и на цените на храните", казва Радев.
Гуверньорът подчертава значението на дебатите около приемането на бюджета за 2022-а, които трябва да дадат допълнителни индикации за развитието на макроикономическите процеси в страната.
В този смисъл, според него, важни за банковия сектор теми са: годишната и средносрочната макроикономическа рамка; равнището и управлението на дълга; политиката на доходите; както и равнището и управлението на т. нар. "условни задължения" в енергетиката, транспорта и социалното осигуряване.
"В контекста на така очертаващите се глобални и локални макроикономически процеси и все още съществуващите открити въпроси, банковият сектор ще бъде поставен пред необходимостта да балансира през 2022-а година, между възможностите за разширяване на кредитната дейност, резултат от очакваното подобряване на стопанската среда, и зоните на икономическа несигурност, произтичаща основно от развитието на инфлацията и все още непреодолените рискове, свързани с пандемията.
Основен критерий за постигането на оптимален баланс за всяка една банка ще бъде запазването и дори подобряването на качеството на активите", коментира Радев.
Управителят декларира, че от своя страна БНБ има готовност, както и досега, да приложи пълния набор от мерки, в рамките на своя мандат, за смекчаване и неутрализиране на проявлението на рискове по отношение на банките.
Водещата цел на тези мерки е запазване и допълнително укрепване на капиталовите резерви и високия капацитет на банките за поемане на загуби от потенциално влошаване на кредитните портфейли и гарантиране запазване на стабилността на системата, включително при по-неблагоприятни от очакваните икономически и финансови развития във външната среда.
"През 2021г. БНБ на два пъти увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, което така ще достигне 1.5%, и потвърди нивото на буфера за системен риск в размер на 3%. БНБ ще продължи да изисква поддържане на адекватни капиталови буфери в банките срещу потенциални загуби, произтичащи от реализация на цикличен системен риск.
Този риск понастоящем произтича основно от активното жилищно кредитиране на домакинствата, както и кредитирането, обезпечено с търговско недвижимо имущество. На този етап, фокусът ще продължи да бъде върху прилагането на макропруденциални мерки, насочени към капитала на банките.
БНБ е готова при необходимост да приложи и допълнителни мерки, включително свързани с кредитирането, дефинирани по отношение на кредитополучателите", обяснява Димитър Радев.
В публикацията си гуверньорът засяга и въпросите свързани с присъединяването на България към Еврозоната. Радев твърди, че в по-стратегически план, БНБ вече мобилизира сериозни усилия в проекта за въвеждане на еврото в България. Той обаче обръща внимание на факта, че задачите по пътя към изпълнение на тази цел надхвърлят банковия сектор, но силно ще ангажират и банките.
Според него, динамиката на политическия цикъл през 2021 г. доведе до институционалноработна пауза в процеса, в национален план.
"Сега са налице всички фактори за неговото възстановяване чрез възобновяване на дейността на Координационния съвет за подготовка на България за членство в еврозоната; и институционализиране на Плана за въвеждане на еврото.
Проектът на този план, приет от Координационния съвет на 30.06.2021г., вече премина през формалната процедура на публична обществена консултация и междуведомствено съгласуване и има подкрепата на нашите външни партньори", смята Димитър Радев.
Гуверньорът заявява, че независимо от забавянето на формалния процес, БНБ остана институцията, която продължи да работи активно по всички направления, свързани с присъединяването към еврозоната, попадащи в периметъра на отговорностите ни." За тази цел създадохме необходимата вътрешна организация на работа и също установихме добра оперативна комуникация с Европейската централна банка.
Определени бяха конкретни лица и канали за партньорство от двете страни. В този смисъл, централната банка има готовност да извърши в срок огромния обем техническа работа, свързана с въвеждането на еврото, независимо от очертаващия се по-напрегнат работен график", обяснява Радев.
В заключение, управителят на БНБ заявява, че 2022г. се очертава като година на предизвикателства, но и на възможности за банковия сектор. Постигнатото през 2021г. показва че секторът се намира в силна изходна позиция да посрещне предизвикателствата и да използва по добър начин възможностите.