Защо идеята на Каракачанов за спиране на вноса на плодове и зеленчуци е вредна за всички?

Мнозина несъмнено си спомнят, че преди 1990 г. вносните плодове бяха дефицитни, а някои от тях се появяваха в търговската мрежа само "с повод". Тези времена ще се върнат, ако предложението на вицепремиера Красимир Каракачанов за забрана на вноса и износа бъде одобрено. Нещо повече, мярката ще удари и самите потребители.

Какво предлага Каракачанов

Конкретният текст на предложението, публикуван на сайта на ВМРО, който е придружаван от още четири мерки, гласи следното:

"МС задължава министърът на икономиката Емил Караниколов по предложение на МЗХГ временно да спира вноса и продажбата на плодове и зеленчуци във времето на сезона на прибиране на българските плодове и зеленчуци до тяхното изчерпване на вътрешния пазар."

Веригите: Проект на държавата носи ръст на цените и дефицит на стоки в магазините

МЗХ въвежда рестриктивни мерки, които ще навредят, а няма да помогнат на българските производители, казват от Сдружението за модерна търговия

Целта уж е подпомагане на българските производители, но избраният инструмент е достоен за възхищение и от най-върлите привърженици на автаркията. На практика, ако идеята на вицепремиера бъде приета, тя ще подрине самите устои, на които е изградено съвременното общество, а именно свободната размяна, и покупателната способност на всички нас - ако изобщо има какво да си купим.

Политическа икономия 101 за политици

Свободната търговия носи незаменими ползи. Тя позволява на глобално равнище хората да се специализират в това, което са най-добри, за да могат да създават стоки и услуги максимално евтино, защото крайната цел на пазарите винаги е благоденствието на потребителя.

Защо внасяме плодове и зеленчуци, дори и такива, които виреят тук, вместо да си ги произвеждаме сами? Защото не е икономически изгодно за купувачите. В зависимост от конкретните хранителни продукти, ние нямаме достатъчен производствен капацитет, механизирано земеделие или ресурси, за да достигнат те до магазините или в заводите на приемлива цена. Това важи също дори и в разгара на нашия земеделски сезон, в който, както ще видим по-долу, всъщност задоволяваме много от потребностите си на внос.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Регулации, като предложената от Каракачанов, подриват същината на свободната търговия. Те ще принудят всички нас да купуваме само български плодове и зеленчуци, което, колкото и патриотично да звучи, ще означава да плащаме по-високи цени за тях или те изобщо да изчезнат от търговските обекти.

Теория и практика на глада

Икономическите теории не изграждат някаква лелеяна представа за реалния свят (с изключения, като кейнсианството, монетаризма, марксизма и други), а ни помагат да разберем какво се случва в него. В този ред на мисли, нека видим и данните за търговията, производството и потреблението на плодове и зеленчуци.

Данни на Министерството на земеделието, храните и горите за 2016 г. от доклада "Ситуационно-перспективен анализ на плодове и зеленчуците" показват, че вътрешното потребление на зеленчуци възлиза на малко над 1 млн. тона, а родното производство е 812 хил. тона. Това означава, че, погледнато на макроравнище, почти 20% от зеленчуците има шанс да изчезнат от търговската мрежа. Същевременно износът така или иначе е твърде оскъден - само 32 хил. тона, което е грубо 0,3% от вътрешния пазар.

При плодовете обаче разликата е още по-драстична - преди четири години потреблението им е възлизало на 461 хил. тона, а вътрешното производство е задоволявало по-малко от половината от него. При производство на 198 хил. тона (53 хил. от които са за износ), вносът е възлизал на над 316 хил. тона, показват данните на министерството.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Разбира се, ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че цели подпродуктови категории тогава, а и днес, са вносни, включително цитрусовите плодове, които са много добър източник на витамин C. В условия на пандемия и приемът на витамините е особено важен, а законодателната промяна на Каракачанов може да блокира изцяло този техен източник, докато нашите земеделци произвеждат домати например.

Говорейки за доматите, една немалка част от тях са идвали именно от чужбина, като вносът е над 70 хил. тона, а износът - 4,3 хил. тона. Друг традиционен зеленчук в българската кухня са картофите, от които сме внесли 32,7 хил. тона, а сме изнесли 131 тона. Лук, чесън, моркови, краставици, сладки пиперки и замразени зеленчуци също са силно зависими от импорта, със стойности съответно от 26 хил. тона, 998 тона, 17,2 хил. тона, 19,6 хил. тона, 25,8 хил. тона и 26,3 хил. тона.

Казано иначе, ние сме силно зависими от вноса, при това на често употребявани зеленчуци. Нещо повече, дори при плодове, които се отглеждат в страната, също внасяме немалки количества отвън, например 42,8 хил. тона ябълки, 36,6 хил. тона дини, 22 хил. тона праскови и нектарини. Предложението на Каракачанов на практика означава тези стойности, еквивалентни към днешна дата, да изчезнат от лавиците в магазините.

Удар по потребителите

Първото нещо, което ще се случи, когато вносът и износът бъдат забранени, ще е директен дефицит на много видове плодове и зеленчуци и изчезването на някои. Това означава, че дори и да можем да купим нещо в магазина, неговата цена ще нарасне за крайните потребители, т.е. мярката ще удари всички нас по джоба, при това в момент, в който доходите на мнозина са така или иначе понижени, а всеки човек в днешната криза внимава как разходва средствата си.

Но ударът по крайните потребители ще дойде от още една посока. Дефицитът няма да засегне само търговията, а ще засегне и производството. Това означава, че цената на всички други продукти, за които се използват плодове и зеленчуци, също ще нарасне.

Ще се покачва ли още цената на земеделската земя у нас?

С годините се наблюдава свиване на пазара в сектора

Тъй като, изглежда, според вицепремиера не ни е достатъчно драстичното увеличаване на безработицата и общото понижаване на доходите, което тепърва започва - все още не сме дори в пика му - но българският потребител ще трябва да бъде изправен и пред понижена покупателна способност по линия на стоки от първа необходимост, каквито са плодовете и зеленчуците.

Удар по бизнеса

Не бива да забравяме и родните производители. Принудени да купуват само местни продукти, независимо от качеството им, по време на активния сезон, те също ще трябва да плащат по-висока цена за суровините си. Това означава само едно нещо - тяхната конкурентоспособност ще се понижи в рамките на активния земеделски сезон в България.

По-ниска конкурентоспособност означава по-малки продажби, просто защото еквивалентните продукти на местния и международните пазари ще са по-евтини. Така производителите на някои хранителни продукти ще са изправени пред поне три проблема. От една страна, това е общата икономическа криза, която се наблюдава по цял свят. От друга, това е регулаторното спиране на дейността на хотелите и ресторантите, които за някои бизнеси са основен клиент. От трета, това ще са новите регулации.

Колко крехка е съвременната икономика?

Властите изглежда не разбират, че блокирането на някои сектори оказва дълбоки и трайни ефекти върху цялото стопанство

В крайна сметка частният ни производствен сектор получава зловеща новина след зловещата новина, точно в момент, в който той отчаяно има нужда да функционира, за да не фалира. А банкрутирането му води със себе си още дългови проблеми, допълнително увеличаване на безработицата и още по-голямо понижаване на покупателната способност. Не е нужно да си вкарваме подобни автоголове.

Заключение

Подобни регулаторни промени изобщо не би следвало да се обсъждат през 2020 г., а на техните автори трябва да се търси политическа отговорност незабавно. Спирането на търговията и на теоретично, и на практическо равнище ще доведе до състояние на пазара, което през последните 30 години се опитваме да забравим и на практика ще превърне сегмента в антиутопия, за която крайните потребители и бизнеса ще платят от джоба си, без по никакъв начин тя да постигне желания ефект, а именно подпомагането на българските земеделци.