Овощари: България внася все повече и изнася все по-малко плодове, а защо поскъпват

Николай Колев е завършил е Технически университет - София, специалност "Компютърни системи и технологии".

От 2003 година развива успешен бизнес в овощарството.

Председател е на Съюза на Дунавските овощари, който тази година навършва 10 години от създаването си.

Организатор на изложение "Дунавски овощари" 2024 - традиционен форум на овощарите в региона и едно от най-значимите събития за земеделския сектор в Североизточна България.

Активният сезон за прибиране на овощните плодове за тази година почти завърши. Г-н Колев, как бихте го определили като цяло, що се отнася за обема на продукцията?

Ако използваме скала от 1 до 10, тази година обемът на продукцията ни е едва "3". Годината беше сушава и в резултат реализирахме ниски добиви с лошо качество на продукцията. На фона на промените в климата, растящите разходи за производство и нарушените вериги за доставка - заради войните и сухопътния Шенген - ситуацията е все по-обезсърчаваща за сектора.

Високите температури през месеците март и април, и падналите значителни валежи през месец май дадоха надежда на производителите за добра реколта. След това обаче, точно в момента на нарастването и зреенето на плодовете, засушаването и продължителните горещини изчерпаха запасите от влага в почвата и буквално "изпариха" надеждите ни да надхвърлим миналогодишните количества.

По-слаба реколта отчитаме при прасковите и нектарините, кайсиите и зарзалите. Съществено по-малко са и добитите количества череши, орехи, круши, вишни, ябълки. Единствено малините и сливите задържаха количествата от 2023 година.

Може ли да се каже, че при някои плодове годината е по-успешна и има ли такива? А какъв беше износът?

Не. Дори се случи точно обратното - тази е по-неуспешна от предходната година и търсенето е все по-малко от предлагането. Стопаните намаляват площите на овошките. Например с 2,3% по-малко площи за реколтиране има при черешите спрямо миналия сезон, като прибирането на реколтата стартира значително по-рано, поради топлата пролет.

Вносът продължава да играе сериозна негативна роля, заради цените на плодовете от съседните Гърция и Турция, както и сравнително големите количества внос от Еквадор, Северна Македония, Полша.

В същото време, България изнася все по-малко плодове, като чувствително под нивото от предходната година беше износът на кайсии (с 85 %) и сливи (с приблизително 70%).

Как оценявате разходите за отглеждане на овощни дървета и съответно за получаването на единица продукция в Дунавския регион за последните 2-3 години? Повишението на кои разходни "пера" е най-голямо?

Общото повишаване на разходите е с около 25% и то е валидно за всички "пера". Имам предвид разходи за работна ръка, препарати и торове, тук можем да включим и организацията и легализацията на вода за поливане, предвид това, че беше и много сушава година. Тъй като "Напоителни системи" не работят в региона, на практика "всеки сам се справя със сушата", което - сами разбирате - не може да е успешно и ефективно.

В тази връзка смятам, че трябва да има национална стратегия за напояването и облекчен режим за разрешителните за сондажите. В региони като нашия без напояване е невъзможно да се развива овощарство и зеленчукопроизводство.

Как вървят спрямо миналата година изкупните цени от производител, а и средните цени "на едро" на плодовете от Дунавския регион, докато стигнат до магазините?

Продължава тенденцията да се поддържат ниски изкупни цени от производител на всички плодове. Както може би знаете, наши колеги оставиха необрани плодове по дърветата, точно поради ниската цена. В случая става въпрос за сливи. На практика малкото останали фабрики от преработващата промишленост изкупуваха продукцията ни на ниска стойност.

Въпреки това, като цяло, и през настоящата година продължава поскъпването в магазините на основните плодове в България спрямо предходната година - отразяващо високите разходи за производство, пониженото производство в страната на много от продуктите и тенденциите на международните пазари.

Цените "на едро" на основните плодове са в границите от 1,3% до 19,5% (круши) над отчетените по същото време на 2023 година. Спрямо предходните месеци, измененията на цените "на едро" са разнопосочни.

При предлагането "на дребно" в магазините се наблюдава сходно развитие на цените.

А от началото на 2024 г. досега, цените по веригата на предлагане на част от продуктите се движат над нивата отпреди една година, докато при други е налице минимално намаление.

"Пътят" на черешите: Как цената им от 2,50 лв./кг стига 8,50 лв./кг в магазините у нас

Коментарът пред Money.bg на Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите в България

Г-н Колев, в Русенско и Дунавския регион има ли недостиг на работна ръка в селското стопанство и конкретно при отглеждането и прибирането на плодове?

Има огромен недостиг на работна ръка. Огромен! Това е основен проблем за нас. Ставаме свидетели на парадокса, при ниски добиви, да е по-рентабилно да оставим продукцията необрана и да генерираме допълнителни загуби, поради ниските изкупни цени и ниската рентабилност на процеса.

Разбира се, даваме си сметка, че освен от количеството и качеството на новата реколта в страната, изкупните и търговските цени зависят и от тенденциите на пазарите на основните ни търговски партньори. Така е и с работната ръка, за която се конкурираме на далеч по-конкурентния европейски пазар.

В средата на ноември предстои провеждането в Русе на 7-то специализирано изложение "Дунавски овощари" 2024. Това е хубав повод да се каже накратко как виждате развитието на овощарството в региона (и страната като цяло) и какво би могла да направи държавата, за да подпомогне този важен сектор на селското стопанство.

Това е много широкообхватен въпрос. Не може да се отговори с две думи. Секторът е поставен пред много проблеми, например, пренотификацията по украинската помощ. Необходимо е залагане в бюджета на средства за следващата година. Настояваме и за изплащането на средствата по de minimis във връзка с лошите климатични условия и залагане на нови такива в бюджета за догодина.

Затова е важно процедурата по приемане на бюджета за 2025 г. да премине гладко и ефективно, и ние очакваме от всички политици в бъдещото Народно събрание да заработят бързо и консенсусно по основните приоритети и проблеми за хората.

Каквото зависи от нас, като производители и като сдружение на овощарите от региона, го правим. Браншът предстои да се събере за седми път на изложение "Дунавски овощари" в Русе следващия месец. Очаквам повече от 500 производители от сектора в региона и от съседни области да се съберат на 16 ноември в зала "Арена Русе". Отправена е покана и към министъра на земеделието и храните и към ДФ "Земеделие", с чиято подкрепа се организира изложението. Искаме да дадем платформа на нашите изложители да покажат плодовете на своя труд.

Тази година в "Съюза на дунавските овощари" отбелязваме 10 години от създаването на организацията и подготвяме истински празник за земеделците от Североизточна България. Амбицията ни е да обхванем цялата верига на стойността - от точката на засяване до точката на продажба. Започваме с продукти от преработени плодове в цялото им многообразие и приложения, през торове и препарати за растителна защита, посадъчен материал, специализирана техника за оборудване за градината, до системи за капково напояване, производители на амбалаж, компании за сервиз и поддръжка, банки, застрахователи, агро консултации, фермерски базар - всичко за сектора, събрано на едно място.

Предвидена е възможност за срещи за обмяна на опит и добри практики между заетите в бранша, както и представяне на научни новости и полезна информация за сектора в специална презентационна сесия с водещи лектори в областта.