Джон Отърс е старши редактор "Пазари" в Bloomberg. Той е автор на "The Fearful Rise of Markets" и други книги.

През последния сезон на отчетите американските компании обрисуваха картина, която поне на повърхността, би трябвало да радва инвеститорите: печалбата отново расте след година на спад. Но тези добри новини прикриват предстоящ тежък период за корпоративна Америка, който ще ограничи бъдещата възвръщаемост на пазарите.

Повечето компании вече публикуваха отчетите си и растежа на печалбата е средно 0,6%, според Credit Suisse. Това е ръст, но той е минимален, спрямо растежа на приходите от 3,2%. По-малкият марж е причината за разликата: той се свие с 2,5%. И точно тук е проблемът.

В годините след кризата ралито в цените на акциите и в печалбата бе подхранвано от увеличаване на нормата на печалбата. Можем да видим това през две метрики. Първо, имаме цена спрямо продажби - един от най-простите и най-трудни за манипулиране методи. Тази метрика не гледа печалбата, а само приходите. Според нея, индексът S&P 500 е по-скъп сега, при 2,43 пъти приходите, отколкото бе дори по време на пика си при дотком балона, когато съотношението бе 2,36.

Когато погледнем печалбата, пазарите също са скъпи - 19 пъти бъдещата печалба. Но това е далеч от първите месеци на 2000 г., когато това съотношение бе 27 пъти. Ръстът на маржа е единственото обяснение за тази разлика.

Логиката сочи, че можем да очакваме нормата отново да се повиши след време - поне в пазарна икономика. В рамките на пазара на труда служителите получават възможност да преговарят, когато безработицата е ниска. Тогава те могат да поискат по-голям дял от приходите за себе си, намалявайки нормата на печалба.

Здравословните нива на печалба привличат и нови конкуренти на пазара, които изяждат част от нея. Или ако компанията е твърде силна в дадена област, идва момент, в който правителството се намесва на пазара, за да осигури по-ниски цени или по-голяма конкуренция.

За да сме честни, увеличаването на печалбата частично се дължи и на структурни причини. Технологичните иновации намалиха сумата, която компаниите трябва да харчат за труд. Ниските лихви пък държат разходите по обслужването на заемите по-ниски. Но цикличните пазарни фактори, които обикновено натискат маржа надолу, все още са тук, а S&P 500 се опитва да продаде твърдението, че нормата на печалба ще остане висока в дългосрочен план.

Последствията за бъдещата възвръщаемост от пазарите е мрачна, но не и пагубна. В бъдеща статия Томас Филипс и Адам Кобор показват, че метриката цена към продажби може да дава по-добра представа за дългосрочните оценки, в сравнение с популярното циклично коригирано съотношение цена към печалба, което сравнява цената на акциите с печалбите през последните 10 години. То работи на база на теорията, че печалбата и оценката ще се върнат към едно средно ниво с течение на времето. Робърт Шилър, получил Нобелова награда, го използва, за да предвиди спукването на дотком балона.

Филипс и Кобор показват, че използването на цена към продажби работи по-добре при предвиждане на дългосрочната възвръщаемост. Те комбинират това с проучване на управлението на компаниите и манипулациите на отчетите, което показва, че предприятията се опитват да съобщят всички лоши новини в едно тримесечие.

Двамата използват данните от трите "добри" тримесечия. Гледайки назад в историята, тази метрика работи добре при предвиждане на средносрочната възвръщаемост. На база сегашните данни и рекордно високото съотношение цена/продажби, те прогнозират, че общата възвръщаемост на щатските акции през следващите 10 години ще бъде около 4,5%. През последните 10 години, тя бе 14,2% годишно.

Метриката не може обаче да ни помогне да разберем кога е правилният момент да влезем на пазарите. Скъпият пазар винаги може да стане по-скъп в краткосрочен план. И тя не ни казва как пазарите ще дадат тази възвръщаемост между днес и 2030 г.: може да е чрез години на бавен растеж или чрез 40% спад на пазарите, последвана от възможност за купуване и възстановяване.