Какво се случва с държавния дълг и законовите му лимити?

След съобщението на Националния статистически институт за нивото на дълга на държавата в края на 2021-а, е добре депутатите да отправят парламентарно питане към министъра на финансите, защо дълговите нива за миналата година надхвърлят лимитите записани в Закона за държавния бюджет. Ето за какви разлики става дума. Според чл. 69 от Закона за държавния бюджет за 2021-а "Максималният размер на държавния дълг към края на 2021-а не може да надвишава 31.9 млрд. лева". А според прессъобщението на Националния статистически институт от 26 април 2022-а за дефицита и дълга на сектор "Държавно управление" дългът на Република България за 2021-а е 33 277 млн. лева.

"Замразяване" на минималната заплата и растящ дълг предвижда финансовото министерство

Очаква се през 2022 година растежът на БВП да се забави до 2,6%

Ако сравним числата посочени в Закона за държавния бюджет и от съобщението на НСИ излиза, че правителството е превишило разрешеният му по закон дългов лимит с 1 377 млн. лева. В случай, че наистина има превишение това е много сериозно незачитане на Закона и волята на народното представителство, което единствено има правото да оторизира размера на дълга, с който е ангажирана държавата ни. Подобно нарушение на Закона за бюджета дори може да се разглежда като погазване на Конституцията, защото с превишението на посочените законови лимити за дълга правителството "де факто" изземва правомощия на Народното събрание. Въпросът е дали наистина има такова превишение и съответно нарушение на Закона?

От публичните отчети на Министерството на финансите за 2021-я е почти невъзможно човек да се ориентира какво се крие зад понятието "държавен дълг" така като то е посочено в чл. 69 на Закона за държавния бюджет. За сметка на това от публичните документи много ясно може да се проследи, че има дълг на сектор "Държавно управление", чийто размер за 2021-а е 33 276.5 млн. лева (толкова колкото е посочено в статистиката на НСИ) https://www.minfin.bg/bg/860

В дълга на сектор "Държавно управление" се включват подсекторите дълг на "Централно управление" - 32 536.29 млн. лева, дълг на подсектор "Местно управление" (общините) - 1 339.13 млн. лева и дълг на подсектор "Социалноосигурителни фондове" - 0.00 лева. В този случай дори да, че дългът на сектор "Централно управление" отново е над лимита - с над 600 млн. лева, посочен в чл. 69 на Закона за държавния бюджет. В методиката за отчитане на дълговете на сектор "Държавно управление" и на подсекторите му не се съмняваме, защото тя е съгласно изискванията на европейския Регламент N479 от 2009 година.

Заложеният бюджет е проинфлационен заради рекордното увеличение на разходите

Гост в предаването Money.bg е Георги Вулджев, главен редактор на платформата "Екип"

В данните на Министерството на финансите е посочено също така, че държавния дълг за 2015-а е 31 218 млн. лева. Според тази сума държавния дълг е със 700 млн. лева под законовия лимит и с над 1.3 млрд. лева по-малка от дълга на централно управление. И тук важния въпрос е на какво се дължат тези значителни разлики и несъответствия. Явно че някои държавни задължения, които се отчитат по европейски регламент, не се отчитат както такива според Закона за държавния дълг. И тук ангажимент на народните представители е да изяснят кои са тези задължения и на какво основание те отпадат от сумата на държавния дълг, която се вменява като лимит със Закона за държавния бюджет. Доколко в сегашната правна хипотеза лимитите, определяни всяка година с този закон, отразяват нивото на реалните дългови ангажименти, с които се товари държавната хазна? Каква е причината лимитите в Закона за държавния бюджет да не се определят за "Централно управление" къде отчетността е по европейски регламент, чиято правна сила е с по-високо ниво от българския Закон за държавния дълг? Без яснота по тези въпроси се оказва, че народните представители не знаят какво гласуват и дълговите ограничения, които те налагат на изпълнителната власт с идеята да съхранят финансовата стабилност са фиктивни.

Сигурно ще запитате защо чак сега се сещаме да повдигнем този въпрос, след като несъответствията в различните видове отчитания на дълга явно съществуват години наред. Причината е че през 2021-а за пръв път от много години насам дългът на "Централно управление" надхвърля лимита на държавния дълг, определен в закона за бюджета за съответната година. През 2020-а например лимита е бил 31.5 млрд. лева, а дълга на "Централно управление" в края на годината не е надхвърлял 29 млрд. лева. Година преди това - през 2019-а, лимита е бил 22.2 млрд. лева, а отчетения в края на същата година дълг на "Централно управление" е около 12 млрд. лева. При нива, които са много по-ниски от законовия лимит човек не се замисля за подробностите, защото при това положение е ясно, че волята на Народното събрание по отношение на дълга не е нарушена. Но когато нивата започнат да превишават лимитите, тогава логично изникват всички описани до тук въпросителни.