Само 16 години след създаването на централната банка на САЩ - Федералния резерв, пазарите се сриват в една от най-тежките кризи в историята. Икономическият растеж на САЩ започва да спада още в средата на 1929 г., през юни, а два месеца по-късно бичите настроения на фондовите борси започват да утихват заедно с бичите настроения на инвеститорите. "Бурните 20-те години" обаче все пак успяват да доведат пазарите до рекордни стойности, като в началото септември 1929 г. индексът Dow Jones постига историческия си към този момент връх от 452 пункта.
Причината за бума е огромната кредитна експанзия, която се случва благодарение на Федералния резерв - първо за осигуряване на средства за икономиката по време на Първата световна война, а след това за стимулиране на икономиката. Лесният достъп до финансиране довежда до огромен ръст на спекулациите на борсата. Всъщност към 1929 г. около 30 млн. семейства са били активно свързани с фондовите пазари в страната, а броят на трейдърите е бил около 1 млн. души от население от общо 120 млн. Повече от половината от тях са търгували на марджин, което означава, че са играли със заети средства (това ще изиграе лоша шега на мнозина в недалечното бъдеще).
Много компании, включително и такива, които никога не са плащали дивиденти, отчитат скоростен бум на цената на акциите си. Пример за това е Radio Corporation of America, чиито акции се изстрелват от 85 пункта през 1928 г. до 410 пункта година по-късно. Най-привлекателните за спекулантите компании получават съотношение P/E от 50 пъти. Получила се е ситуация, при която органичният растеж на бизнесите - дори и за тези, при които такъв се е наблюдавал - е нямал нищо общо с лудото покачване на акциите им; т.е. търговията на борсите се е превърнала в нещо като пирамидна схема, при която, грубо казано, новите инвеститори са плащали за доходността на по-старите.
Но до края на месец октомври 1929 г., уплашени от слабостта на икономиката, пазарните участници започват да изтеглят парите си от фондовата борса. Първият сериозен срив на борсата настъпва в четвъртък, 12 октомври, когато нито един инвеститор не купува акции. Седмица по-късно настъпва Черния четвърък, когато трейдърите разпродават дори акциите на компаниите, които изпитват органичен растеж, за да наберат ликвидност. Няколко дни след това поне 11 пазарни участници вече са се самоубили. На 28 октомври, останал известен като Черния понеделник, индексът Dow Jones губи 39,33 пункта в рамките на деня, което е срив от 13% от стойността му - най-големия в историята. Ден по-късно е Черния вторник, когато пазарът спада с още 12%.
От там насетне кризата се разразява все по-тежко на фондовия пазар и в останалите сектори от икономиката. В стопанството тя ще се възстанови едва след Втората световна война. Не, стимулите на президента Теодор Рузвелт не водят до истинско възстановяване, а до манипулиране на брутния вътрешен продукт чрез ръст на държавните разходи, които са само един от компонентите му. Всъщност производството, потреблението и инвестициите се сриват през този период, а безработицата се изстрелва до небето.
Самият фондов пазар ще удари дъното още на 13 ноември 1929 г., когато Dow Jones е на стойност от 224 пункта - повече от два пъти по-ниска, отколкото преди началото на срива. След това неговият спад обаче ще продължи до почти пълното му обезценяване. Икономистът Саймън Блек от sovereignman.com припомня какво знаем и какво - не за паниката, както и какви са препратките към съвремието.
1. Акциите днес са по-надценени, отколкото са били през 1929 г.
Съотношението цена на акцията към доходност на акцията (P/E) на средностатистическата компания, листната на Нюйоркската фондова борса през 1929 г., е около 15. Това означава, че инвеститорите са били склонни да платят цена от 15 долара за акция за всеки долар доходност. За Coca Cola през 1929 г. P/E варира между 15 и 8. Днес е 30, което означава, че инвеститорите са склонни да платят двойно по-голяма сума за 1 долар доходност от акция.
Всъщност през 2010 г. приходите на компанията възлизат на 35 млрд. долара. Осем години по-късно те спадат до 32 млрд. долара. През 2010 г. печалбата на акция е 5,06 долара, но е едва 1,50 долара през 2018 г., а нетната ѝ стойност спада от 31 млрд. долара до 19 млрд. долара.
Въпреки това, цената на акциите ѝ почти се удвоява през този период. Но това не важи само за Coca Cola. P/E на средностатическата компания, търгувана на борсите днес, е с 50% по-високо от исторически средните стойности. Това означава, че фондовият пазар ще трябва да спадне с поне 50%, само за да се върне на исторически средната си стойност. От това ясно се вижда, че инвеститорите днес са готови да платят значително повече за всеки долар доходност, отколкото преди 90 години.
2. През 1929 г. акциите се сриват с почти 90% и им отнема десетилетия да се възстановят
Фондовият пазар не бележи спад само на Черния понеделник. От върха си през септември 1929 г. акциите на компаниите се понижават с почти 90% за период от три години, като Dow Jones ще достигне най-ниската си стойност през 1932 г., когато е едва 42 пункта. Това е по-ниско равнище от това през 1885 г., което означава, че сривът на фондовия пазар заличава буквално десетилетия на растеж.
Dow Jones достига равнището си от началото на септември 1929 г. едва през 1954 г., четвърт век по-късно. Ако сходен срив се случи днес и Dow Jones се срине до около 2700 пункта, което е равнището му от началото на 90-те, индексът ще възстанови едва в средата на века.
Вече е ясно, че Федералният резерв ще направи каквото може, за да попречи на подобен срив. Централната банка обяви програма за инжектиране на повече от 60 млрд. долара на месец, което несъмнено ще окаже поне номинално позитивен ефект върху фондовите борси. Но това, че не можем да си представим подобен срив, не означава, че той не може да се случи.
Всъщност през такъв сценарий преминава Япония. Индексът Nikkei достигна върха си от почти 39000 пункта в края на 1989 г. Но само в началото на 90-те той буквално се срина, изгубвайки 80% от стойността си. Днес, т.е. три десетилетия по-късно, той е на 40% по-ниско равнище от него. Няма закон, според който фондовият пазар трябва единствено да расте. Той може и да спадне и да остане на ниско равнище години и дори десетилетия.
3. Коригирани спрямо инфлацията, акциите са носили доходност от само 1,7% годишно след 1929 г.
Всяка година парите на американците губят поне 2% от стойността си. През десетилетията това постепенно обезценяване означава сериозни загуби за инвеститорите. Дори и според елементарните изчисления на Федералния резерв, доларът е изгубил поне 94% от стойността си от 1929 г. до днес. Така че макар че индексът Dow Jones е 70 пъти по-висок от средата на 1929 г., когато се калкулират ефектите от инфлацията се оказва, че той всъщност е нараснал само с пет пъти за последните 90 години.
Това означава, че средната доходност от акциите за последния почти век е едва 1,7%. Дори и за последните 20 години се оказва, че фондовият пазар е осигурявал средна годишна доходност от 2,2%, след като тя се коригира спрямо инфлацията. А инвеститорите преминаха през много кризи през последните две десетилетия, само за да постигнат тези 2,2%.
USD
CHF
EUR
GBP
