Предложените от финансовото министерство за обществено обсъждане промени в данъчните закони вече предизвикаха доста критики. И за ставките по ДДС и за въвеждането на допълнителен глобален данък върху печалбата на транснационалните компании, и за създаването на стимул за гражданите да донасят на приходните органи за подозрения по укриване на данъци. Един елемент от тези законови промени обаче остана не обсъден, а той може би е най най-важният. Става дума за предлаганите промените в Закона за корпоративно подоходното облагане, които предвиждат за данъчни цели да не се признават разходите, които банките правят за обезценки и провизии с които покриват риска от финансови загуби от основната си дейност - предоставянето на заеми и гаранции.
По повод на предложението за въпросната колкото ключова, толкова и скандална промяна в съобщението на Министерството на финансите пише следното: "Със законопроекта се предлага промяна, с която се изравнява данъчният режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, така че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по един и същ начин. Предложението цели да се уеднакви режимът на данъчно регулиране на преоценките и обезценките на финансови активи и пасиви на финансовите институции и нефинансовите предприятияСъс законопроекта се предлага промяна, с която се изравнява данъчният режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, така че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по един и същ начин. Предложението цели да се уеднакви режимът на данъчно регулиране на преоценките и обезценките на финансови активи и пасиви на финансовите институции и нефинансовите предприятия".
Защо въпросната идея е скандална? Банките са може би най-регулираната индустрия в света, защото работят със спестяванията на гражданите и фирмите, които привличат под формата на депозити и с тях финансират икономическото развитие като кредитират държавата гражданите и фирмите или инвестират в държавни и корпоративни ценни книжа. Подобна дейност от самото си съществуване носи постоянен риск от загуби от невърнати кредити или проблемна платежоспособност на заемополучателите. Загубите от този риск се покриват от собствения капитал на банките и когато тези загуби превишат капитала по правило банката фалира, а като фалира вложителите й напълно или в по-голяма степен губят спестяванията си. Подобни фалити водят до политически и икономически трусове, глобални кризи, революции и войни.
За да се минимизират въпросните рискове от банкови загуби след края на голямата депресия се създава система от банкови регулации - известна като базелски стандарти за банков надзор. Тази система е базирана на философията и принципите на макропруденциалният надзор, в основата на който е идеята да се защитят вложителите в банките, като се гарантира капиталовата сигурност и устойчивост на самите банки. За целта се разработват и развиват коефициенти на капиталова адекватност, коефициенти на ликвидност. Първите, които са най-важни се поддържат се изчисляват като съотношение между собствения капитал и общият размер на риска на активите - най-големите и най-рисковите от които по правило са кредитите. И доколкото постоянните загуби от невръщането и забавянето на плащанията по немалка част от кредитите постоянно изяжда част от капитала, той се поддържа с различни капиталови буфери и регулативни ограничения -като например лимити за изплащане на дивиденти. Важна защита срещу риск от загуби от основна дейност на банките е задължението им да правят разходи за покриване на потенциалните загуби от кредити под формата на обезценки и от предоставени гаранции под формата на провизии. Режимът по определянето на тези разходи през десетилетията се развива и променя и в момента е регламентиран от Международен стандарт за финансова отчетност 9. Но през всичките тези годи това са разходи признати за данъчни цели.
Всъщност държавата не губи от тези разходи, защото сумите, които са похарчени и се задържат в банката по покритието на риска на всеки кредит, след неговото пълно и редовно погасяване се възстановяват (реинтегрират) в приходите на банката и по този начин участват вече като приходи, във формирането на облагаемата й печалба. И хазната взема полагаемата й се печалба от тях.
С предложените промени в Закона за Корпоративното подоходно облагане министерството на финансите предлага буквално да срине един от фундаментите на изграждания близо едно столетие международен модел на макропруденциален надзор. По този начин се създава верижен риск, който започва от подриване на стабилността на банките, водещ до заплаха за сигурността на спестяванията на вложителите, която заплаха може да доведе до дълбока финансова и икономическа криза и до събаряне на Валутния борд. Валутният борд, който повече от 26 години пази богатството на българите и който би трябвало и през следващите години да изпълнява тази своя функция, предвид ниските перспективи да ни поканят да влезем в Еврозоната.
Веднага трябва да кажем, че описваната до тук идея за промени в ЗКПО трябва да получи становище от БНБ и от ЕЦБ, доколкото става дума за посегателство върху принципи на международно наложени регулации. Освен това да не забравяме, че независимо, че България не е членка на Еврозоната, тя е част от Банковия съюз на ЕС, където водещ регулатор е ЕЦБ.
Отново ще отбележим, че въпросните промени в ЗКПО по същество не са посегателство върху печалбите на банките, а върху сигурността на спестяванията на техните клиенти - същите тези граждани и фирми, за които правителството публично декларира своята загриженост.
Освен това от предложенията за промени не става ясно, ако евентуално бъдат приети, какъв ще е обхвата на новия данъчен режим -само върху провизиите и обезценките, които тепърва ще се заделят, или върху вече заделените и все още нереинтегрирани. Разликата между двете стойности е в десетки пъти. В първия случай говорим за база от няколко стотин милиона, а във втория за няколко милиарда лева. И ако с промените се имат предвид вече заделените провизии и обезценки, това не е ли ретроактивно облагане и до колко законно е то? И накрая ако се облагат разходите за обезценки и провизии, трябва ли при тяхната реинтеграция те отново да се включват в приходите на банките, защото тогава ще става дума за двойно облагане, чиято законност е спорна. Въобще пълен хаос и неконсистентност на това предложение.
На фона на описаната до тук катастрофична идея за промяна в ЗКПО всички останали идеи за промени в данъчните закони са бели кахъри. Например предложението за пълно въвеждане на предвиденият от Г-7 данъчен режим за облагане на транснационалните компании е странно защото прилагането на този режим в пълният му обем и като принципи и като ставки не е задължителен. Трябва ли да сме по-католици от Папата и как подобно облагане ще се отрази на икономическата активност у нас и на бюджетните приходи? Анализ по този въпрос, а той трябва да е подробен и аргументиран, няма.
Запазването на различни ставки по ДДС ще доведе до повече проблеми за хазната и това се вижда от отчетите на Министерството на финансите. А ползите за гражданите са повече от спорни.
А финансовото стимулиране на донесенията за възможни укрити данъци не предизвиква нищо друго освен саркастични усмивки. Както и облагането на гъбарите и билкарите.
Казано накратко предложените промени в данъчните закони създават впечатлението, че правителството панически се опитва да намери нови големи приходоизточници, за да покрие постоянно увеличаващите се, заради собствената му политика, бюджетни разходи. И тъй като подхожда към проблем панически и без всякаква визия и система, твори мерки, които имат сериозен разрушителен потенциал.
USD
CHF
EUR
GBP
