В периода 2023 г. - 2025 г. икономическата активност в България ще бъде потисната от редица проблеми както вътре, така и вън от страната, а намаляването на инфлацията ще е бавно и до края на периода България най-вероятно няма да изпълнява маастрихските критерии. Това се посочва в макроикономическата прогноза на Института за икономически изследвания на Българската академия на науките.
Контекст: Критерият от Маастрихт за размера на инфлацията изисква страната ни да държи нива не по-високи от 1,5% над средното от трите най-добре представящи се икономики в ЕС.
Това е едно от условията за приемането на България в еврозоната.
Детайли: "За целия прогнозен период инфлацията ще бъде по-висока от обичайната през последните години. Причините са до голяма степен предизвикани от външни фактори. Някои противоречиви решения в областта на икономическата политика (провеждане на мерки, несъобразена с реалните финансови възможности на страната) също допринасят за по-високия темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за държавите-членки на Европейския съюз", отбелязват от БАН.
Като важни външни фактори икономистите посочват:
- Продължаващото провеждане на рестриктивна парична политика от страна на централните банки на страните от Г-7.
- Продължаващият конфликт в Украйна, който е с "възможна ескалация" през втората половина на 2023 г.
- Навлизането в рецесия на преобладаващата част от страните членки на ЕС през 2023 г., което ще удари по износа.
- Парите от оперативните програми и от фондовете за възстановяване и устойчивост, които ще определят финансовите потоци към България.
Именно Плана за възстановяване и устойчивост се очаква да ускори икономическото развитие след 2023 г., но очакванията за темповете на икономическия растеж остават ниски. Инфлацията и затягането на кредитирането пък ще влияят върху покупателната способност на домакинствата.
"Бюджетният дефицит ще е в силна зависимост от политическата ситуация. Фискална консолидация и изпълнение на маастрихтския критерий за бюджетния дефицит ще са възможни само при постигане на политическа стабилност. Продължаване на действието на приетите компенсационни механизми и нагласите за по-нататъшни увеличения на минималната работна заплата и пенсиите няма да позволят на икономиката да постигне балансиран бюджет за целия прогнозен период", пишат авторите на прогнозата.
Прогнозата им е за публичен дълг в рамките на около 30% от БВП в края на периода.
Цифром и словом: Разчетите на института на база липса на съществени промени в данъчната система и усилия за фискална консолидация са за доста сложна 2023 г.: 1,7% растеж, едва 2,3% ръст на износа, 9% средногодишна инфлация, 3,8% бюджетен дефицит с ниски приходи и високи разходи, отрицателен търговски баланс и най-ниски нива на преки чуждестранни инвестиции в страната за целия разглеждан период.
В прав текст: "Вече три години страната се намира в условията на политическа криза и невъзможност да се сформира стабилно редовно правителство. Поредицата от предсрочни избори вече дават отражение върху финансовата стабилност, а натискът върху фискалната политика се увеличава. Невъзможността да се оформи консенсус по важни за страната въпроси застрашава изпълнението на вече поети ангажименти, в т.ч. и по НПВУ. Ако тази ситуация продължи, може да се очаква по-висок бюджетен дефицит и по-голяма нужда от външно финансиране. В такива условия членството в еврозоната би се отложило", пишат от икономическия институт на БАН.
От друга страна: Авторите на прогнозата отбелязват, че икономическият растеж може да се ускори допълнително от бързо разрешаване на военния конфликт в Украйна и активиране на програмите, свързани с еврофондовете, "но вероятността за такова развитие е по-скоро ниска".
USD
CHF
EUR
GBP
