Реалната цена на еврото в страната ни е 1.10 лв., заяви пред Стандарт Димитър Костов - подуправител на БНБ. Той е пресметнал, какво е съотношението между количеството на еврото във валутния резерв на БНБ и парите, които Централната банка е напечатала до момента.

В БНБ валутният резерв възлиза на 12,7 млрд. евро или 24,8 млрд. лв, а парите в страната са към 14 млрд. лв., от които 8 млрд. са банкнотите и монетите в обращение, а 5,87 млрд. лева са на търговските банки по сметки в БНБ. Сборът им дава представа за средствата, с които българската икономика оперира. Като се разделят левовете на резервите в евро се получава реалното съотношение за момента.

Костов коментира, че според Закона за валутния борд, емитираните левове не трябва да са повече, отколкото чуждата валута, златото и първокласните ценни книги в резерва. По този начин се стопира безразборното печатане на пари, което може да доведе до сериозна инфлация.

Причината за разликата в официалния и реалния курс на еврото, е огромният фискален резерв, който в края на март е над 8 млрд. лв. Този резерв се е формирал от бюджетния излишък и приватизацията от последните години. Целта на формирания фискален резерв е стопиране на инфлацията в условията на валутен борд.

Бордът ще остане в страната, докато не приемем еврото, а след това, според Костов, еврото няма да струва 1.10 лв., т.е. няма да забогатеем от промяната, напротив. В началото тези, които имат спестявания в левове или кредити в евро, ще спечелят, но всичко ще бъде краткотрайно, тъй като „печалбата ще бъде изядена според железните принципи в икономиката".

Ако се отвърже левът, цената му ще се вдигне и практически вносните токи ще станат по-достъпни, но от друга страна стоките на българските износители ще станат по-скъпи. За чуждите инвеститори в страната условията също ще се променят, защото цената на труда няма да струва вече по 500 евро, а само заради промяна на курса работникът ще струва по 1000 евро на месец.

Като могат да си купят вносни коли или телевизор, българите ще започнат да харчат парите си, например, за български дрехи и по този начин ще се вдигне цената на българските стоки. Това пък от своя страна ще доведе до шоково вдигане на цените на българските стоки, което ще забави износа и притока на чужди инвестиции, както и разширяване на дупката във външната търговия и в резултат ще се понижи курсът на лева.

Според премиера, „засега няма обезпокояващи тенденции в България предвид световната финансова криза, но ние сме една открита икономика. Затова трябва през 2009 г. бюджетът да отрази тези рискове, за да не засегнат те българските граждани, заяви още Станишев", цитиран от „Стандарт".

Александър Божков коментира пред медията, че след като левът е функция на еврото, той не може да „живее" самостоятелно. „Левът е създаден изкуствено, привързан е към еврото и няма как да бъде отвързан, защото ще умре. Наистина останалите членки на ЕС, които приеха еврото като разплащателна единица, коригираха по един или друг начин курса си", смята Божков.

Допълнителен резултат от тези икономически върхове и спадове е това, че много от малките фирми в несигурната икономическа обстановка ще фалират.