Идеята на този текст е да се очертаят някои основни характеристики на предприемаческото отношение към труда в периода 1991 - 2004 година. В статията са използвани данни от серия представителни изследвания на частните предприемачи в България.

"Дилемата труд". Трудът като безусловна и условна ценност

Трудолюбието често се декларира като исконна добродетел на българина. Във фолклора и изследванията по народопсихология намираме множество доказателства в подкрепа на "българското трудолюбие". В духа на "Който не работи, не трябва да яде" и "Залудо работи - залудо не стой!" са възпитани поколения българи.

Динамиката на общественото развитие мотивира необходимостта от критично вглеждане в съвременните трудови ценности. Още повече, че в някои съвременни интерпретации въпросът за трудолюбието се поставя от по-различен ъгъл: няма изобщо трудолюбиви или изобщо мързеливи народи. Всеки е точно толкова работлив/мързелив, колкото му се налага да бъде (колкото го принуждават обстоятелствата).

В проведените изследвания "дилемата труд" се полага като променлива, която играе централна роля при изграждане системата от трудови ценности за предприемачите. Полагането на "дилемата труд" в категориите безусловна v условна ценност ни дава обща координатна система, в рамките на която имаме възможност да разположим по-конкретни въпроси и интерпретации.

Идентифициране с труда като безусловна ценност Идентифициране с труда като условна ценност

• Традиционно отношение към труда (традиционен смисъл) и разбиране за трудолюбие. • Различен (нов) смисъл на труда и разбиране за трудолюбието.
• По-силна привързаност към "труда изобщо". Силно трудолюбие (в традиционния смисъл - упорит, тежък, системен, постоянен, "волски" труд). • Дистанциране от "труда изобщо". По-високи изисквания към конкретни характеристики на труда (напр. ефективност, разнообразие, предизвикателства, ...)
• По-силна убеденост, че източник на богатство (благоденствие) е именно трудът. Чрез личния си труд можеш да забогатееш. • По-слаба убеденост, че можеш да забогатееш чрез личния си труд. "От много работа можеш само да се изгърбиш".
• Традиционен прочит на обществените нагласи и очаквания към предприемачите. • Опит за различен прочит на обществените нагласи и очаквания към предприемачите.
• Легитимиране на предприемачите чрез вписване в (съответствие на) традиционното българско разбиране за морално поведение - напредък чрез труд. • Търсене на по-различен тип легитимиране - чрез извеждане на преден план на нов тип трудов морал.

Приемаме, че идентифицирането с позицията "Упоритата работа (в края на краищата) се възнаграждава" е индикатор на разбирането за труда като безусловна ценност. Индикатор за възприемането на труда като условна ценност е подкрепата за твърдението "Само с работа не се успява - трябват късмет, връзки".

Редица изследвания обосноваха следните предположения:

• Традиционното отношение към труда е живо и жизнено, но то не е така безусловно, както в миналото - трудът престава да бъде самоценност, безотносително към конкретните му характеристики.
• Промените в отношението към труда са в посока на нов тип осмисляне на трудовите усилия - трудът е ценност, когато са налице желани характеристики и ефекти.
• В нагласите към труда съжителстват противоречиви, често взаимно отричащи се разбирания и оценки.

Първите две предположения се потвърждават, но проверката на хипотезите добавя важни детайли към разбирането за предприемаческото отношение към труда. Предположението за съжителство на противоречиви, взаимно отричащи се разбирания и оценки също се потвърди, но изисква сериозно преосмисляне на модела "или-или".

Тази група е устойчива във времето (1991 г. - 88%; 1997 г. - 88%; 2004 г. - 86%). Какво мотивира устойчивата нагласа към труда като безусловна ценност?
Отхвърляме възможността да обясним този факт с отсъствие на съществени промени в мотивационната сфера на предприемачите през изследвания период. Трите изследвания (1991, 1997, 2004) предоставят множество доказателства за промени - при избора на социални роли, в отношението към източниците на богатство, в разбирането на социалната справедливост. Налице са промени в оценките за ролята на държавата. Промени се структурата и силата на водещите мотиви за частен бизнес. Промени забелязваме в иновационните нагласи на предприемачите и локализацията на контрола. Има основания тази динамика да се интерпретира като доказателство за съществени промени в мотивационната структура на предприемачите. Коректно е да отбележим, че част от тези промени не са с голяма амплитуда и по-скоро индикират отдалечаване от първоначално установени позиции.

По-правдоподобни са други обяснителни схеми:

• Да отнесем обсъжданите нагласи към различни мотивационни равнища и да свържем промените с по-актуалните (предимно на инструментално ниво) ценности.
• Да припомним, че всяка публично заявена самоидентификация, в крайна сметка, е резултат от сложен комплекс от мотиви. Възможно е да са налице промени в различни мотивационни линии, но същевременно, крайният резултат да остава непроменен.
• Не на последно място, тази устойчивост (може да) се дължи на доминантните фактори (Напр. На социалния контрол - през разглеждания период положителните оценки на общественото мнение за частния бизнес се засилва, но същевременно нарастват изискванията за легитимност на бизнеса и социално отговорно поведение).

Допълнителни аспекти към обяснението на разглежданата идентификация ще добави последващото разглеждане на зависимости с евристична стойност.

В тази устойчивост на нагласите към труда като безусловна ценност, обаче, можем да отбележим наличието на промени във вътрешната структура. През 1997 г. самоидентификацията с "Упоритата работа ..." е съвкупен резултат от 54%, които избират отговора "да" и 34%, които избират отговора "по-скоро да". През 2004 г. изборът на "да" намалява за сметка на увеличаването на "по-скоро да". В този смисъл устойчивостта на разглежданата безусловна идентификация се съпътства от засилване на вътрешната й условност, а нарастването на делът на условното да е стъпка към отричане на труда като безусловна ценност.

През разглеждания период подкрепата на възгледа за труда като условна ценност неотклонно нараства (1991 - 41%, 1997 - 86%, 2004 - 90%). Докато през периода 1991 - 1997 г. това нарастване е скокообразно (повече от 2 пъти), през периода 1997 - 2004 то е по-скоро символично (от 86% - на 90%). Това дава основание да се твърди, че към 1997 г. промените в тази нагласа в основни линии са завършили и през периода 1997 - 2004 г. наблюдаваме по-скоро процес на стабилизиране.

Кое накара толкова много предприемачи да осъзнаят, че само с безкритично трудолюбие не се успява? И наистина ли предприемачите вече са го осъзнали?

Наред с посочените по-горе обяснителни схеми, разбирането на този резултат изисква да се позовем на опита на предприемачите в разглежданите времеви точки. В дефинициите за бизнеса през 1991 г. често можеха да се срещнат следните твърдения: "Бизнесът е преди всичко труд", "...волски труд", "...денонощен труд", "...без почивен ден" и т.н. Традиционното отношение към труда ("Залудо работи...") по-малко беше смущавано от съмнения ("Наистина ли могат да се постигнат успехи само с як труд?"). През 1991 г. образците, доказващи противното, все още бяха недостатъчни. Същевременно през 1991 г. все още са налице множество илюзии (напр. за "равен старт", "равни възможности", "ново начало", "социално справедлив преход" и др.).

От дистанцията на времето и натрупания опит, към 1997 г. значителна част от илюзиите са изживени

Стопанската практика на прехода от този период предоставя в изобилие доказателства, че усилията на предприемача са безусловно важни, но те не осигуряват (винаги, с "желязна логика", "по необходимост") желания резултат. Както нееднократно е отбелязвано, "любимците" на прехода (привилегировани, печеливши) са многократно по-малко от "заварените деца" (губещите). И макар че никога не са се отричали от "волския труд" (това би означавало да обезсмислят и обезценят собствената си кауза), през периода 1991 - 1997 предприемачите имаха възможността да се убедят, че усилията, които не се вписват в контекста на работещите обществени механизми, са ниско ефективни (или просто безсмислени). Преживяхме парадоксални регулации, които ни поставяха в ситуацията колкото повече работиш, толкова повече да губиш! Или преразпределителни схеми от типа: колкото повече произвеждаш - толкова повече пълниш джоба на друг. Именно този тип стопанска практика, осмислена от позициите на личните предприемачески усилия и интериоризирана в опита, може да се разглежда като основен механизъм, довел до съществена промяна в мисленето на труда.

Последващият период (1997-2004) добавя нови аргументи в полза на "Само с работа не се успява - трябват късмет, връзки" и засилва отрезвяването.

При първоначалния замисъл на този изследователски проект, позициите "Упоритата работа (в края на краищата) се възнаграждава" и "Само с работа не се успява - трябват късмет, връзки" се мислеха като взаимно изключващи се алтернативи. Резултатите от трите изследвания, обаче, дават доказателства, че за голяма част от предприемачите тези позиции не са алтернативни и изборът им не следва правилата на формалната логика. През периода 1991 - 1997 г. нараства делът на предприемачите, които се идентифицират едновременно и с двете твърдения. През 2004 г. ситуацията е следната.

• В част от случаите твърдението "Упоритата работа (в края на краищата) се възнаграждава" може да се сведе до "Упоритата работа се възнаграждава" и да се интерпретира буквално. Тогава изборът на тази позиция по по-категоричен начин би отрекъл позицията "Само с работа... късмет, връзки". Но индикаторът за приемане на труда като безусловна ценност съдържа в себе си "в края на краищата" и това може да бъде основание за възприемане на позицията като условна ("в края на краищата" може да се отъждестви с "при известни обстоятелства", "с много уговорки", "по-скоро е така" и др.). Следователно нейното съдържание може да не е изключващо по отношение на твърдението "Само с работа... късмет, връзки".
• Твърдението "Само с работа не се успява - трябват късмет, връзки" също може да се интерпретира поне по два начина. В единия случай разбирането е следното: работата е важна, но далеч не е достатъчно условие за успех (я да разберем какво още е необходимо - "късмет, връзки" - това е условието работата да носи успех). При тази интерпретация твърдението "Само с работа... късмет, връзки" може да се съчетае с "Упоритата работа..." по непротиворечив начин. Втората интерпретация свежда същата позиция до "С работа не се успява!" При този прочит има повече основания за несъвместимост с "Упоритата работа..." и, вероятно, по-често ще е налице комбинацията "да-не".

Възможност да разберем по-детайлно конкретните идентификации на предприемачите в координатите на "дилемата труд" е като диференцираме обобщените отговори "да" и ""не".

В клетката "да-да" попадат 20% от случаите, а в клетката "не-не" - 0%. 77% от предприемачите попадат в клетки, образувани от ред/колона от типа "по-скоро..." С какво този факт представлява за нас интерес?

При избора на личностна позиция и нейното деклариране (особено в условията на социална желателност и самопредставяне), "срамежливите" формулировки често се оказват удобно средство за самозаявяване. Те се превръщат в приемлив модус на компромиса между необходимостта хем да бъдеш (относително) честен спрямо себе си, хем да удовлетвориш отправените към теб очаквания. В конкретния случай ролята на "срамежливи" формулировки играят "по-скоро да" и "по-скоро не". Интерпретираме ги като "срамежливи" поради следните причини: а) те дават възможност да не се заема достатъчно определена, категорична позиция (заемането на по-категорична позиция изисква познавателни и морални усилия); б) "срамежливите" формулировки трасират дистанцията между "да" и "не" и - при определени предпоставки - могат да улеснят избора; в) те размиват категоричността на границите между "да" и "не" и с това намаляват напрежението, съпътстващо избора.

Поради всичко това (при определени обстоятелства) "по-скоро да" може да бъде (срамежлив) израз на реалното "по-скоро не". И обратно: "по-скоро не" може да бъде (срамежлив) израз на реалното "по-скоро да". При тази обяснителна схема относителният дял на далите противоречиви отговори (да / да) намалява на 20 на сто.
Обяснение за големия относителен дял респонденти, които комбинират в отговорите си привидно несъвместими позиции, следва да се потърси и в доказателствата, които предоставя социалната практика. Мнението, че хората в бизнеса напредват изключително благодарение на връзки, е едно от обобщенията на тази социална практика.
Не бива да се забравя, че процесът на осмисляне на стопанската практика включва стремеж към обосноваване на собствена позиция (ситуиране спрямо важните явления и процеси, формиране на работещи нагласи и ценностни установки). Едновременното възприемане на двете (конкуретнти) позиции дава предимства - заедно те предоставят универсален инструмент за легитимация - спрямо по-строгите нравствени изисквания на обществото и по-"меките" изисквания на другите предприемачи; спрямо успеха и неуспеха; спрямо богатството (вкл. забогатяването) и др.

Изкушението да обясним възприемането на вътрешно противоречиви позиции с отсъствието на ценностна определеност и стабилност е възможно, но се натъква на различни ограничения. Съществено ограничение е свързано с характера на трудовата дейност. Реализирането на конкретни "малки проекти" води до резултати, които могат да имат различен личностен смисъл - да се оценят/преживеят като успех (и удовлетвореност), но също така като неуспех (неудовлетвореност). Като резултат от собствените усилия (с доказателства за вътрешна локализация на контрола), но така също като резултат, за постигането на който съществен принос имат "късмета и връзките" (външна локализация на контрола).

Вложеният в първоначалния модел на изследователския проект алтернативен смисъл на двете идентификационни позиции ни накара да търсим статистическо потвърждение на хипотезата за наличието на обратна зависимост между избора на труда като безусловна ценност и избора на труда като условна ценност. Това означава, че по-категоричната подкрепа за труда като безусловна ценност следва да се съчетават с отричане на труда като условна ценност. И обратно: предпочитанията към труда като условна ценност следва да се съпътстват с отричане на труда като безусловна ценност. Данните от показват, че макар и с условности, подобна хипотеза може да бъде потвърдена.

По какъв начин социално-демографските характеристики на предприемачите влияят върху ценностното отношение към труда?

Хипотеза 1. Труд - възраст. С нарастване на възрастта нараства ценностната идентификация с труда като безусловна ценност. По-младите предприемачи по-често от по-възрастните си колеги ще се идентифицират с труда като условна ценност. Това предположение се основава върху данни от предходни изследвания, които предоставят доказателства за следното: различните поколения (на младежите, техните родители и прародители) имат различно ценностно отношение към труда. Докато поколението на прародителите и родителите в по-висока степен се идентифицира с труда като безусловна ценност, поколението на младежите по-малко цени този труд. Младите хора имат по-високи изисквания към трудовата дейност и, в този смисъл, по-често от по-възрастните се идентифицират с труда като условна ценност. Като основание на хипотезата може да се разглежда и конкретното съдържание на социализационния процес и начина на неговото реализиране за различните поколения.
Тази хипотеза не се потвърди. Сред представителите на частния бизнес не беше установена значима зависимост между възрастта и предпочитанията към труда като безусловна или условна ценност. Доколкото при непредприемачите междупоколенска разлика съществува, имаме основание да смятаме че принадлежността към предприемаческата общност заличава тази разлика.

Хипотеза 2. Труд - пол. Жените по-често от мъжете ще приемат труда като безусловна ценност. Мъжете по-често от жените ще приемат труда като условна ценност. Това предположение се основава върху емпирично установени различия в трудовите ценности (въз основа на конкретни характеристики на трудовата ситуация) между мъжете и жените и предположението, че някои от тези характеристики могат да бъдат представителни за "труда изобщо".

Тази хипотеза също не се потвърди. Между мъжете предприемачи и жените предприемачи няма значими различия в отношението им към труда като безусловна или условна ценност. Различията между мъжете и жените непредприемачи в отношението им към труда се заличават в рамките на предприемаческата общност.

Хипотеза 3. Труд - семейно положение. Между семейните и несемейните предприемачи по-скоро няма да бъде констатирана значима диференциация в отношението им към труда като безусловна и условна ценност. Предположението се обосновава върху данните от предходни изследвания.

Хипотезата не се потвърди категорично. Налице е група предприемачи (които живеят на семейни начала без юридически брак), които 2 пъти по-рядко от другите категории се отъждествяват с труда като безусловна ценност. На този етап не можем да предложим удовлетворително обяснение на този факт.

Хипотеза 4. Труд - образование. Предприемачите с по-високо образование по-често ще застъпват позицията за труда като безусловна ценност. Предприемачите с по-ниско образование по-често от високообразованите си колеги ще обосновават позицията за труда като условна ценност. Това предположение черпи аргументи от зависимостта между равнището на образование и усещането за успех, а така също между усещането за успех и ценностната идентификация с труда. Като правило предприемачите с по-добро образование управляват по-големи фирми, по-често имат плодотворни бизнес партньорства, по-често се насочват към разширяване на бизнеса или към създаване на нов бизнес, декларират по-добър материален стандарт. При неудовлетвореност от постигнатите резултати (усещане за неуспех) предприемачите по-често сочат като основания/причини външни фактори. Този тип поведение също обосновава предположението, че предприемачите с по-ниско образование по-често ще се идентифицират с труда като условна ценност.

Тази хипотеза не се потвърди. Между индикатора на труда като условна ценност ("Само с работа не се успява...") и равнището на образование не открихме статистически доказателства за наличие на връзка. Налице е зависимост между труда като безусловна ценност и равнището на образование.

Носители на значимите отклонения от средното за всяка от обособените подсъвкупности (да; по-скоро да + по-скоро не + не) са относително малобройни групи. Същевременно се вижда, че тенденцията на тези отклонения ( по-високо образование - по-слаба идентификация с труда като безусловна ценност; по-ниско образование - по-силна подкрепа за труда като безусловна ценност) не подкрепят хипотезата. Остава да предположим, че евентуална диференциация между предприемачите с по-високо и по-ниско образование може да се търси не в отношението към труда (като резултат), а в мотивите за това относително еднакво отношение.

Хипотеза 5. Труд - социално-професионален генезис. Хипотезата за значима зависимост между трудово-ценностната идентификация и социално професионалния генезис се основава: а) върху предположението за значима зависимост между факторите, които конституират социално-професионалния статус (образование, професия и др.) поотделно; б) съвкупно - като ново интегрално социално качество при взаимодействието на тези фактори в контекста на предприемаческата дейност.

Тези различия са най-съществени при групата на занаятчиите. Същевременно трябва да се има предвид, че тази група съставлява едва 1.7% от изследваните лица. Ако игнорираме групата на занаятчиите можем да предполагаме, че принадлежността към предприемаческата общност във висока степен заличава различията в ценностното осмисляне на труда, свързани със социално-професионалния генезис на съвременните предприемачи. Същевременно дължим отговор на въпроса: кое в трудовия живот на занаятчиите ги прави най-невъзприемчиви към нагласата "Само с работа не се успява...?"

Хипотеза 6. Труд - тип населено място. Типът населено място може да обуславя както сходства, така и различия в трудовата идентификация на предприемачите. Тези предположения се основават върху предходни наблюдения за влиянието на типа населено място върху начина на мислене на предприемачите.

И близостта до средните равнища за отделните подсъвкупности, и отклоненията от тях могат да бъда обяснени с актуалните условия за бизнес и спецификата на местните бизнес култури.

• Интересен е "примерът на малкия град" - неговите представители имат най-високи стойности на подкрепа както при индикатора на труда като безусловна ценност (62%), така и при индикатора на труда като условна ценност (52%). Да приемем ли, че по-категоричните пристрастия се дължат на дефицита на разнообразие и алтернативи в тази среда? На по-силната пристрастеност към (и нуждата от) "една истина"?
• Защо предприемачите от Бургас и Варна са най-резервирани в подкрепата си за труда като условна ценност (Бургас - 15%, Варна - 26%)? Кое ги "сродява" в застъпването на тази позиция с предприемачите от селата (27%)?
• Можем ли да твърдим, че предприемачите от Пловдив и София се разграничават най-радикално от традиционните трудови ценности ("Залудо работи..."), и в този смисъл олицетворяват най-силно модерните модели на трудово поведение и трудов морал? Ако приемем, че двата най-големи града в България предлагат най-голямо разнообразие за бизнес и възможности за избор, горният резултат може да намери удовлетворително обяснение.

Наблюдаваме доказателства за добре очертана зависимост между мащаба на населеното място и подкрепата за труда като безусловна ценност. С намаляване мащаба на населеното място се увеличава подкрепата за труда като безусловна ценност.Има основание да предположим, че сходните равнища на подкрепа за труда като условна ценност (Варна, Бургас, село), (София, Пловдив, голям град), (Малък град) се дължат на елементи на бизнес средата, които могат да се интерпретират като основания за заемане на съответната ценностна позиция. При това не е безусловно необходимо тези основания да са еднакви или сходни - една и съща позиция (резултат) може да бъде мотивирана от коренно противоположни аргументи.