Обществено обсъждане на решение, влязло в сила преди две години - такава наглед абсурдна процедура започна Комисията за регулиране на съобщенията по отношение на 5G честотите, които през 2021 г. раздаде на A1, Vivacom и Yettel. Причината е произнасянето на Върховния административен съд от миналия месец, според което има допуснати нарушения от страна на регулатора.
Магистратите посочиха, че не е било проведено обществено обсъждане и освен това предложенията на по-малките телекомуникационни доставчици са били отхвърлени без мотиви от страна на КРС. Едно от тях беше получателите на разрешение за ползване на честотите да бъдат задължени да допуснат и други компании, които да предлагат услуга по мрежите като т.нар виртуални оператори (MVNO), каквито в България към момента няма.
Това стана и повод алтернативните доставчици да призоват за рестарт на процедурата. Тя беше ключова за комерсиалното разгръщане на 5G у нас, а освен това тепърва ще има все по-голяма значимост с навлизането на фиксирания интернет през мобилна свързаност (5G FWA) като алтернатива на кабелните трасета през следващите години.
Не е ново начало
От КРС посочват в решението си да проведат ново обществено обсъждане, че Върховният административен съд не е спрял изпълнението на атакувания акт, тоест не е отменил по-ранното разпределение на честотните ленти.
От комисията обявяват за обществено обсъждане проект за решение, с което тя мотивирано отхвърля предложенията на обединението "Мобилни алтернативни комуникации" (МАК), Браншова асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) и "Ти.ком".
Така се изпълнява буквата на решението на ВАС - обществено обсъждане ще се е провело, макар и пост фактум.
Какво казва КРС
Спорните честотни ленти бяха разделени от КРС на три по 100 MHz и една от 70 MHz, която отпадна, защото не е достатъчно голяма (минимумът е 80 MHz). Алтернативните доставчици предложиха да се издадат 4 разрешения по 90 MHz.
Регулаторът обаче се позовава на Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър, където посоченият минимум е 100 MHz. "Не считаме, че определянето на посочения брой разрешения е в интерес на трите големи телекоми, тъй като е дадена възможност на всяко предприятие да подаде намерение за ползване на ресурса. КРС не е поставяла ограничения за подаване на намерения", пишат от комисията, като подчертават, че компаниите извън трите големи не са проявявали интерес към използването на този ресурс.
Второто предложение на малките доставчици е при издаване на само три разрешения, техните получатели да се задължат да отворят 5G мрежите си за мобилни виртуални мрежови оператори.
Законът за електронните съобщения не поставя пречки пред съществуването им, но компаниите с интерес в сферата твърдят, че не са допускани на пазара и така страда конкуренцията и, в крайна сметка, потребителите. Големите телекоми отричат да спират влизането на MVNO и на свой ред твърдят, че по-малките играчи искат да се възползват от огромните инвестиции, които друг вече е направил в инфраструктурата.
Какво мисли КРС: "В дългосрочен план максимална полза за потребителите ще възникне от конкуренция на база на разгръщането на отделни мрежи, използващи радиочестотен спектър, а не чрез конкуренция на базата на услугите чрез предоставяне на достъп за виртуални мобилни оператори. (...) Виртуалните оператори поначало не допринасят за повишаване на свързаността, тъй като те използват вече изградените мрежи и не осигурят покритие с услуги в районите, в които няма изградена инфраструктура, тъй като не разполагат с мрежа".
Регулаторът отбелязва, че осигуряването на достъп за MVNO е свързано с допълнителна инфраструктура и капацитет, в които трябва да инвестират притежателите на 5G разрешения.
Отбелязва се и че в 19 държави в ЕС няма задължение за отваряне на достъпа до мрежите, което показва, че "регулаторна намеса от секторния регулатор на електронните съобщения за налагане на задължения за предоставяне на достъп на MVNO не е популярна в европейските държави, като това не е пречка за развитие на този тип услуги въз основа на свободно търговско договаряне".
Реакциите на засегнатите
"Рязката промяна в съдебната практика по инициатива на предприятие, което дори не се опита да участва в търга за 5G, а желае да получи право да ползва чужди мрежи наготово и без да е инвестирало дори един лев в тях, води до ситуацията, в която се намираме в момента - да се повтаря събирането на мнение от обществеността по въпрос, който отдавна е решен на нормативно ниво", коментираха за Money.bg от Yettel.
Телекомът все пак ще се включи в общественото обсъждане с подробно становище.
И от "A1 България" отбелязват, че са били изненадани от решението на Върховния административен съд и намират "за логично и правилно" последвалото действие от страна на Комисията за регулиране на съобщенията, защото "то е добре мотивирано и с него приключва тази съдебна процедура".
В позицията си от телекома отбелязват, че използват "в пълна степен и по предназначение" честотния спектър и от 2021 г. досега са инвестирали над 120 млн. лева в своята 5G мрежа.
Vivacom отбелязват, че решението на съда означава единствено, че КРС е трябвало да се мотивира допълнително по отношение на разпределението на спектъра, "както и да предприеме още една допълнителна стъпка, а именно обществено обсъждане на приетите вече резултати от проведените обществени консултации".
Затова и от компанията не са очаквали отнемане на вече раздадените честоти след произнасянето на ВАС.
От Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори са категорични, че "малките и средни оператори, техните интереси към виртуалния мобилен оператор и предоставянето на мобилни услуги, както и интересите на техните потребители, не са разгледани и анализирани и съответно не са отчетени" в проекта на КРС.
"Според КРС (позиция, която БАБТО не споделя), гарантирането на конкуренцията в сектора се търси единствено на плоскостта на развитие на мрежите, което изисква значителни инвестиции, непосилни за малките и средни оператори и предпоставя големите телекоми като единствени играчи в този сектор", подчертават от асоциацията.
И БАБТО ще участва в обсъждането със свое становище.