Едно решение на съда може да пренареди 5G пазара у нас: Ще се появят ли нови играчи?

На 5G в България май хич не му върви. Още преди да стъпи у нас, мрежата от пето поколение стана основен герой в драматични разкази за умрели птици, болни деца и прочее небивалици. След това навлизането ѝ се забави от коронавируса и недостига на чипове и електронни компоненти в световен мащаб. Сега цялата структура на пазара се оказва под голяма въпросителна.

Голяма колкото окончателно решение на Върховния административен съд, според което през 2021 г. Комисията за регулиране на съобщенията противозаконно е раздала на "A1 България", Vivacom и Yettel (тогава "Теленор България") честотните ленти за 5G. Все още не е напълно ясно какви ще са последиците за потребителите на телекомите, които повече от 2 години използват новите мрежи, но пък някои от най-големите алтернативни и регионални доставчици виждат възможност за сериозна промяна на българския пазар.

Потребителите спряха да купуват смартфони, а телекомите - 5G оборудване. Защо?

Ръстът на инфлацията пренасочва технологичните харчове другаде

Той е уникален в Европа с това, че в него липсват виртуални оператори (MVNO) - компании, които предлагат мобилни услуги през чужда инфраструктура. Процедурата в КРС от 2021 г. беше белязана именно от опит на по-малките играчи да си гарантират достъп до ресурс за създаването на алтернатива на трите големи телекома.

Какво се случи?

В началото 2021 г. КРС обяви търг за три 5G разрешителни, като именно след него A1, Vivacom и тогавашния "Telenor" получиха честотните си ленти в диапазона 3500—3800 MHz.

Трите телекома единствени заявиха интерес към честотния спектър, но в писмената кореспонденция с регулатора участва и дружеството "Мобилни алтернативни комуникации" (МАК), учредено през 2017 г. от големите местни и алтернативни доставчици на телекомуникационни услуги "Нетера", "Телекабел", "Скат", "Нет1" и "Телесим" именно с цел създаването на MVNO.

КРС: Търговете за 5G в началото на 2021 г.

Забавянето е заради пандемията

От МАК тогава излязоха с позиция, че евентуално разпределение на ресурса в три ленти от по 100 MHz е в интерес на "трите големи инфраструктурни телекома" и, ако все пак КРС реши блоковете да бъдат само толкова на брой, трябва да наложи условия на получателите на разрешенията да предлагат достъп до 5G мрежите си на мобилни виртуални мрежови оператори "при недискриминационни цени на едро". Комисията за регулиране на съобщенията остави предложението без последствия, като не се мотивира за решението си.

Източник: iStock

Това, заедно с липсата на обществено обсъждане (КРС проведе обществени консултации, което е различна процедура по смисъла на Закона за електронните съобщения), стана основа и на жалбата на МАК пред Административния съд София-област, който се произнесе в полза на дружеството. След обжалване от страна на телекомите делото стигна до Върховния административен съд, който по-рано през този месец окончателно отмени решението на КРС.

Какво следва за КРС?

"Към момента извършваме анализ с оглед изпълнението на съдебното решение при отчитане на интересите на потребителите и ефективното ползване на спектъра. Комисията ще изпълни съдебното решение съгласно дадените указания в най-кратки срокове", обясняват за Money.bg от Комисията за регулиране на съобщенията.

От регулатора подчертават, че "броят на разрешенията е предопределен от наличния радиочестотен спектър от общо 370 MHz", като според Регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър, обнародвана в "Държавен вестник" през 2019 г., на предприятията се предоставят "непрекъснати ленти от широчина 100 MНz или по-широки" за мрежите от пето поколение.

Едно от наистина полезните приложения на 5G расте по-бързо от очакваното

Мобилната мрежа от пето поколение се утвърждава като алтернатива на традиционните кабелни трасета

Според "Мобилни алтернативни комуникации" КРС трябва да рестартира процедурата по предоставянето на 5G честотите и да възобнови обществените консултации около разпределението: "Вярваме, че при организирането на новата процедура за разпределянето на честотите за 5G и в контекста на растящи цени на услугите КРС ще защити интереса на потребителите и ще създаде реални условия за стартирането на алтернативни мобилни оператори и в България".

Сложната тема с виртуалните оператори

MVNO са популярни по целия свят, защото разделянето на маркетинга от инфраструктурата позволява много по-лесно създаване на нови и гъвкави услуги - например такива, насочени към феновете на футболен отбор, към геймърите или към абонатите на даден доставчик на телевизия и интернет.

Донякъде именно заради големите различия в бизнеса с мобилните мрежи и този с предоставянето на услуги за крайните потребители, и самите големи телекоми пристъпиха към отделянето на дейностите в различни компании.

Български и европейски телекоми поискаха Netflix и Google да плащат за мрежите

Значителна част от трафика идва от американските технологични гиганти, а инвестициите са скъпи, казват компаниите

Най-големият недостатък на MVNO от гледна точка на потребителите е това, че мрежата е споделена - в момент на върхово натоварване телекомът, който я притежава, може да даде приоритет на собствените си абонати и това да се отрази на качеството на услугата.

В България виртуален оператор в момента няма - макар законът да позволява съществуването на оператори, които използват чужда инфраструктура за своите услуги. Големите инвестиции около 5G със сигурност са фактор за това телекомите да нямат голямо желание да споделят мрежата си с по-малки играчи. "Този тип оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава", коментираха от A1 пред TechTrends именно в навечерието на атакуваната в съда процедура на КРС.

Основателят и изпълнителен директор на "Телекабел" (част от МАК) Ангел Василев обаче напомня, че големите на пазара разчитат именно на малките и средни доставчици. "От години е практика ние да предоставяме за ползване и на трите мобилни оператора оптични влакна от нашите оптични кабели, което е точно това споделено ползване, за което говорим. Ето защо смятаме, че когато става въпрос за мобилни мрежи, още повече изградени чрез ползване на ограничен честотен ресурс, очакваме да има форма на партниране, каквато е MVNO", коментира той пред Money.bg.

Цените се вдигат, а скоростта?

Василев е категоричен, че допускането на конкуренция в мрежите на телекомите ще свали цените и ще повиши качеството не само на мобилните, но и на фиксираните услуги и "ще създаде нови перспективи за десетки малки и средни кабелни оператори в България".

Защо това е важно - особено в контекста на консолидацията на телеком пазара през последните 10 години? Даже Net 1 - една от компаниите съучредители на "Мобилни алтернативни комуникации", беше придобита от Vivacom.

Топексперт: Качеството на мобилните мрежи в България е на много добро ниво

Мрежата на Yettel се класира най-високо у нас с общо 927 точки от максимални 1000

"България в исторически план беше една от държавите с най-добър интернет в света и то благодарение най-вече на високата конкуренция между многото телекомуникационни оператори, които развиваха своите мрежи. Към момента, за съжаление, вече не можем да се похвалим с челни места в световните класации за качествен и евтин интернет и причината отново е конкуренцията, но в този случай - силно намаляващата", подчертава Василев.

Той посочва и данните от годишните отчети на КРС, според които единствените телеком услуги със сериозен ръст са пакетните предложения с включени мобилни услуги - а цените им се повишават непрекъснато през последните 2 години.

"Не смятам, че мобилните оператори трябва да се страхуват от възникването на повече конкуренция при мобилните услуги. В дългосрочен план това ще доведе до още по-качествени услуги и по-добро обслужване, което от своя страна - до повече клиенти на мобилни услуги, а оттам и на повече приходи за тях", смята Ангел Василев.

Въпреки това той се надява при евентуална нова процедура регулаторът да задължи притежателите на 5G честоти да отворят мрежите си.