Какво Бай Ганьо счита за "по-практично" по време на пътуването?

А) Да разговаря с другите.

Б) Да почете книга.

В) Да дремне в купето.

Г) Да разглежда пейзажи.

На подобни сложни въпроси ще трябва да отговарят седмокласниците на националното външно оценяване по български език и литература догодина.

Тия дни Министерството на образованието и науката публикува моделите за оценяване след завършване на 4, 7 и 10 клас. Бъдещите изпитвани и техните родители са традиционно недоволни, макар с годините нивото на трудност упорито да върви надолу.

Да се върнем на въпроса по-горе. Ако седмокласникът има поне бегла представа кой е Бай Ганьо, и без да чете произведението, би трябвало да може да загради верния отговор. По-скоро е въпрос на логика да прецениш, че популярният литературен герой би предпочел да дремне в купето. Макар че, да признаем, има подхлъзване с предположението, че смята за по-практично "да разговаря с другите". Ключът е точно в цитираното "по-практично", което предхожда последвалото мощно хъркане в книгата.

Трябва само да си я чел. Едно дребно обстоятелство, което с годините става все по-дребно. Ами не се четат особено тези произведения. А в учебниците услужливо са поместени всички необходими откъси, та да не се налага да се изчитат книгите. Но и учебниците не се отварят твърде.

Затова се залага на задачи със структуриран отговор - те стават все по-преобладаващи. Задаваш въпрос, посочваш няколко възможни отговора - да си изберат.

В модела за НВО след 7 клас този тип задачи са 18. 16 са с кратък свободен отговор, една с разширен свободен отговор и една за създаване на текст. Изобщо стремежът е максимално да се ограничат свободните отговори, че знаем ли какво ще ни отговорят свободно. Разширеният свободен отговор включва цели 3-4 изречения, при това върху произведения изучавани в 6 и 7 клас . Тъкмо вдигнахме пет пъти броя на получилите максималния брой от 100 точки и рискуваме отново да тръгнем надолу. От друга страна защо да не се възползваме от най-сетне утвърденото ново учебно съдържание, след години на писане и одобряване.

Свободният текст е в категорията "висш пилотаж", там ще трябва да се поразгърнат, примерно с десетина изречения - т. нар. дидактическа задача. В нея седмокласниците трябва да работят с неизучавана творба (макар че това не би трябвало да ги притесни, защото и изучаваните са им толкова познати) и да напишат преразказ от името неутрален разказвач. Тук идва сблъсъкът с глаголните времена, които в българския са в изобилие, трудно е да избереш. От друга страна, тези времена са включени във въпросите по български език, разбира се, не всичките 9, а селекция от някои по-интересни. Слава Богу, няма го и залога на глагола, както обещаха от министерството..

Иначе произведенията по литература услужливо са подредени в теми, за по-лесно ориентиране. В категорията "Човекът и изкуството" например е посочена главата "Представлението" от "Под игото". Който е чел книгата и знае за какво представление става въпрос, едва ли ще го определи като изкуство. Но това е издребняване. Така или иначе тази тематична подредба няма никакво значение.

Значително по-сложен обаче е моделът за 10 клас. Там външното оценяване ще има премиера догодина. Все пак завършва се гимназиална образователна степен, добре е да има оценка на наученото, още повече, че за някои ученици това ще са последните изпити. Другите, които ще се дообразоват в 11 и 12 клас, ще могат да подпомогнат бала си за последната образователна степен.

В заложените от МОН цели на изпита по български и литература ще се оценява индивидуалния напредък и образователните потребности на учениците. В тези цели натрапчиво се повтаря една дума - "отделни": отделни очаквани резултати обучението за дадения клас; отделни очаквани резултати по общообразователна подготовка; отделни компетентности свързани с четенето с разбиране като част от функционалната грамотност. Ами отделни ще са, няма шанс да са системни.

Десетокласниците ще трябва да се преборят с писмен тест с 23 задачи, при това за 90 минути. Това обаче не бива да ги стресира, защото половината от тях ще са с избираем отговор - отново там, където няма знания, ще помага логиката. Шест ще са задачите с кратък свободен отговор, една за редактиране на текст, една с разширен свободен отговор и една за създаване на текст. Въпросите по български обхващат изучаването в 8, 9 и 10 клас, а по литература в 9 и 10.

След месеци на закачки по намерението в изпита да има задача "четене с разбиране" (каквато е заложена и в НВО за 4 клас), това все пак не беше спестено на десетокласниците.

Наглед елементарното четене с разбиране обаче може да ги поизпоти, защото ще трябва да докажат, че разбират текст с един куп задачки за определяне на стила, търсене, извличане и обработване на информация, разпознаване на езиковите особености на текста, представяне на информация по зададени параметри. Нещата не са толкова елементарни, колкото в коментарите по темата при обявяването на първоначалната структура на изпита преди година.

Няма да е лесно и със съставянето на свободен текст. Ще трябва да избират между резюме, заявление или CV. Последното е почти задължително, предвид факта, че напоследък сивитата се четат и са първия сигнал за образователното ниво на кандидата. Не че няма достатъчно готови варианти в интернет, но и при тях има компромиси с грамотността.

На изпитание ще бъдат подложени знанията на десетокласниците за правопис и пунктуация, лексика и фразеологични съчетания, залог на глагола. Тук няма как да подминем един иновационен момент - ще се попълва таблица - по-точно ще се попълват празните места в таблицата, цяла таблица ще е в повече.

Примерно - написани са произведението, героят и жанрът, трябва да се попълни авторът. Може да се помисли за кръстословица, малко по-забавно е или нещо с оцветяване - кой е авторът на "Тютюн" - оцветете правилното изображение, тъкмо ще си упражнят фината моторика.