БГ зърнопроизводството гони рекорд, Алжир е пазар №1 за пшеницата

България е на прага на рекордна зърнена реколта. Производството на пшеница се очаква да надхвърли 7,5 млн. тона - по-добър резултат от миналогодишния рекорд от малко над 7,3 млн. тона. Паралелно с това и ечемикът отчита едни от най-добрите добиви от четири години насам.

Изгледите за износа са добри, като той ще е насочен и към нови пазари.

Ечемикът - до 900 кг/дка в Добруджа

В Добруджа жътвата на ечемик е към приключване с добиви между 600 и 900 килограма на декар. "Това е най-добрата реколта през последните 4 години", каза пред БНР Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, като прогнозира среден добив за областта около 700 кг/дка.

Цената на ечемика в момента е около 161 евро за тон.

В национален мащаб площите, засети с ечемик, вече достигат близо 2 млн. декара - най-високото ниво от години. Тодор Стойков, председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи, отбеляза пред Bloomberg TV Bulgaria, че интересът към културата нараства, стимулиран от добрите добиви, стабилното търсене и приличните пазарни цени.

Световното производство на пшеница достига исторически рекорд

Инфлацията при храните не спира да расте

Основните пазари за българския ечемик са Испания, страните от Северна Африка и Близкия изток, а сериозно вътрешно търсене идва от свинекомплексите и производителите на малц.

Пшеницата - рекорд и нови пазари

Пшеницата остава водещата зърнена култура в страната. Тази година предстои да се ожънат между 11,5 и 12 млн. декара. В Добруджа жътвата се очаква да стартира до края на тази седмица с прогнозен среден добив от 600 до 650 кг/дка, в сравнение с около 570 кг/дка през 2025 г.

"Почти няма зърнопроизводител в България, който да не отглежда пшеница", каза Стойков и обясни, че климатът и почвата в страната са изключително подходящи за тази култура, а търсенето - вътрешно и за износ - е практически непрекъснато.

По-високите разходи за енергия и логистика натоварват и производството на зърно - какво ще е влиянието у нас

Страната ни излиза от водещите места в зърнопроизводството

Войната в Украйна преначерта географията на българския пшеничен износ. Намаленото предлагане от Украйна накара големи купувачи като Алжир и Тунис да ревизират качествените си спецификации, което отвори врата за българската продукция. Днес Алжир е най-големият външен пазар за българската пшеница.

Следващата стъпка е Китай. В средата на юли се очаква китайска делегация за одит на българските зърнопроизводствени стандарти. При положителен резултат България може да получи достъп до един от най-големите зърнени пазари в света.

Климатът и уроците от сушата

Добрите резултати тази година се дължат преди всичко на благоприятния климат. Есенниците са имали влага по време на поникването, като пролетните дъждове са допринесли допълнително. Самите земеделци също са извлекли поука от годините на суша: разделили са торовите норми на няколко влизания за по-ефективно усвояване.

Пролетните посеви - царевица и слънчоглед, също се развиват добре след катастрофалните добиви от миналата година. При умерени температури по време на опрашването се очакват задоволителни резултати.

"Прогрес Холдинг" на украинеца Олександр Минов купува голям български търговец на зърно

Сделката касае и производителя на олио "Бисер"

Конкурентоспособност и такси

Новите пристанищни терминали във Варна и Бургас, изградени изцяло с частен капитал, вече позволяват товарене на най-големите кораби за насипни товари. Това снижава транспортните разходи до далечни дестинации и подобрява позициите на България спрямо конкурентите.

Съществен проблем обаче остават фитосанитарните такси при износ: 1,72 евро на тон за пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. За стандартен кораб от 30 000 тона това означава около 50 000 евро само за сертификат - в сравнение с 120-130 евро за същия кораб в Румъния. "Таксата в крайна сметка се заплаща от българските земеделски производители", подчерта Стойков.