35% от стопанствата в българското зърнопроизводство са изчезнали за последните 5 години. Това заяви председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов в интервю за Money.bg.
По думите му причините са различни — част от стопанствата фалират, други се препродават, трети се окрупняват. На този етап освободените площи все още намират кой да ги обработва, но според Проданов тенденцията е тревожна не само за сектора, а и за държавата в дългосрочен план.
"Много лошо ще бъде за всички нас, включително и за обществото и за държавата, ако изчезването на стопанствата носи след себе си и намаление на обработваемата земя. Тогава вече ще имаме наистина сериозен проблем", коментира той.
Засега този проблем не се усеща пряко от потребителите, защото обработваемата земя не намалява съществено. Но според бранша това не означава, че процесът е безобиден. Напротив — намалява броят на активните производители, а земеделието става все по-концентрирано и все по-трудно за планиране.
На този фон първите данни за тазгодишната реколта от пшеница показват малко по-ниско качество спрямо миналата година. Очакванията обаче са за нормална реколта от около 7 млн. тона — ниво, което през последните 6-7 години вече се приема за стандартно. Вътрешното потребление на пшеница в България е под 2 млн. тона, така че риск от недостиг няма.
"Спокойни могат да бъдат всички български граждани, че реколтата е предостатъчна. Никакъв шанс няма да почувстваме липса на зърно", каза Проданов.
Големият проблем според него не е наличността на пшеница, а икономиката на нейното производство. Цената на пшеницата в момента е около 180 евро на тон, доставена до пристанище. Това означава, че за производител от вътрешността на страната, например от района на Плевен, реалната цена на място пада под 150 евро на тон.
Проданов сравни тези нива с периода 2006-2009 г., когато пшеницата се е продавала на сходни цени. Разликата е, че разходите днес са несравнимо по-високи — техника, горива, торове, препарати и труд са поскъпнали многократно.
"Един трактор най-висок клас тогава, ако струваше X сума пари, в момента е X по три. Същото е с всяко едно нещо — и торове, и препарати, и горива", посочи той.
Затова при сегашните цени производството трудно може да бъде рентабилно. По думите на Проданов тенденцията вече се вижда и в структурата на засетите площи. Тази година площите с пшеница са намалели с около 2 млн. декара за сметка на твърда пшеница, ечемик и други култури.
Източник: money.bg
"Тенденцията показва, че хората се отказват от пшеницата", каза председателят на асоциацията.
Сред основните структурни проблеми той посочи поземлените отношения. В България 99% от договорите между производители и собственици на земя са едногодишни. Според Проданов това прави почти невъзможно дългосрочното планиране, инвестициите и особено изграждането на напояване.
"Абсурд е да правиш политика във фирмата си, да правиш бизнес план, да правиш дългосрочни инвестиции, напояване да правиш с едногодишни договори", заяви той.
Според него земеделската земя в България все по-често се разглежда като инвестиционен актив, а не като ресурс за продоволствена сигурност. Това води до натиск върху производителите, особено там, където големи фондове концентрират сериозни площи и диктуват условията по рентите.
Няма как да се говори за зърнопроизводство и да не стане дума за хляба. Проданов подчерта, че сегашните цени на пшеницата са близки до нивата отпреди близо две десетилетия, но хлябът е поскъпнал многократно. Според него трябва да се направи сериозен анализ къде по веригата се получава оскъпяването.
Той коментира и качеството на масовия хляб, като отхвърли тезата, че проблемът идва от българската пшеница.
"Проблемът не е в пшеницата. Това си го знаем всички", каза Проданов.
По думите му има хлебопроизводители, които работят коректно и произвеждат качествен хляб, но не всички са такива. Въпросът е какво брашно се използва, какъв е методът на производство и какви други съставки се влагат.
Според Илия Проданов очевиден проблем е липсата на ясна национална визия за земеделието. България не е определила дали да има малък брой големи стопанства, повече средни производители или силно присъствие на малки ферми.
"България не си е поставила рамката какво цели като сектор земеделие да се случи. Какво искаме след 10 години да има в България?", попита той.
Според него това не може да бъде решено само от производителите, защото всяка стратегия ще бъде изгодна за едни и неизгодна за други. Именно затова държавата трябва да поеме отговорност и да зададе посоката. "Държавата затова е държава. Политиците затова са политици — но с отговорност", подчерта Илия Проданов.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
GBP
