Девети месец на криза: Колко компании фалираха в България

По-рано през седмицата изпълнителният директор на Агенцията по вписванията изнесе данни пред Дарик Радио за новооснованите и закритите дружества от ноември миналата година, т.е. още преди пандемията, до края на ноември тази година, като са изследвани само областните градове, а не по-малките населени места, и се разглеждат всички неактивни компании, независимо дали са в ликвидация, несъстоятелност или в производство по нестоятелност.

По думите на Габриела Козарева, броят на новорегистрираните фирми през изминалата година се е понижил с 24% - от 34,4 хил. година по-рано до 26,1 хил. от началото на миналия декември, като в нито един областен град не се наблюдава тенденция, различна от свиване.

Същевременно обаче се понижава и броят на компаниите, които са спрели дейност. За изминалите 12 месеца техният брой е малко над 8 хил., което е свиване с 8% на годишна основа. "Това всъщност показва, че има увеличение на устойчивостта на фирмите, които съществуват на пазара", каза Козарева.

Данни без розови очила

Изхождайки от сухите числа, извадени от контекст, изглежда, че всъщност бизнесът през 2020 г. наистина е в по-добро състояние, отколкото беше през 2019 г., въпреки че в първия случай имаме тежка криза и законодателно спиране на дейността на цели отрасли, а във втория - най-добрата икономическа година на България от периода преди Голямата рецесия. Нещо не изглежда правилно, затова и ни трябва контекст.

Първо, използваният период на проучването не съвпада напълно с периода на кризата. Всъщност над една трета от разглежданото време - от ноември 2019 г. до средата на март 2020 г., когато икономиката беше затворена за пръв път, е извън обхвата на мерките срещу пандемията. Бих направил спекулация, че през това време малко фирми са изпадали в несъстоятелност, защото нито веригите на доставки, нито икономиките по света, с които имаме търговски отношения, не бяха затворени.

Трябва ли да се страхуваме от фалитите на българските компании?

Вниманието трябва да е насочено към структурата на банкрутите, не към абсолютните стойности

Второ, непосредствено след началото на затварянето на икономиката съдилищата не функционираха. Това означава, че даже една фирма да е искала да стартира процедура по ликвидация, това просто беше невъзможно.

Тук има и друг момент - при първото затваряне компаниите все още носиха инерцията от силните години преди 2020 г., а и първоначално се очакваше, че мерките ще бъдат временни, въпреки че, както казва великият журналист, публицист и икономист Хенри Хазлит: "Няма нищо по-трайно от една временна държавна програма."

Все пак, през март цареше оптимизма, че стопанството ще затвори за кратък период от време, а и бизнесите вероятно са имали по-големи парични резерви, отколкото имат днес, така че вероятно едва ли са се втурнали веднага към закриване.

Трето, както стана ясно, данните, публикувани от директора на Агенцията по вписванията, включват само динамиката при фирмите в областните градове. Тоест фалитите или регистрацията на фирмите извън тях не влизат в проучването. Така например ако хотел в Банско е затворил поради липсата на туристи, той няма да влезе в извадката, защото Банско не е областен град - то попада в територията на област Благоевград.

Същото важи и за черноморския регион, в който има много населени места, зависещи от туризма, респективно понесли тежък удар от началото на тази година, но само три областни града - Добрич, който даже не е до брега, Варна и Бургас. Така вероятно извадката изкривява данните на фалиралите компании.

Мораторим и процедурата по несъстоятелност

Една от причините за икономическа неактивност е обявяването на предприятията в несъстоятелност. Това се случва, когато юридическо лице е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост.

Само че е трудно да си неплатежоспособност към банката, когато върху кредита ти има мораториум. Данните на Българската народна банка показват, че към началото на октомври тази година, т.е. преди последното удължаване на срока на мораториума, което се случи в началото на декември, от мярката са се възползвали над 14 хил. корпоративни кредита на обща стойност почти 7 млрд. лв. Те, заедно с 2,1 млрд. лв. кредити на домакинствата под мораториум, формират общо 15% от всички кредити в страната.

Обновена

Надига се втора вълна на банкови мораториуми

БНБ ще приложи насоките на ЕБО за нов мораториум по кредитите

От друга страна, през май тази година беше въведена "Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от СOVID-19" на Българската банка за развитие, с която държавната финансова институция предоставя гаранции пред търговските банки, за да могат те да отпускат кредити на компаниите при занижени обезпечения и преференциален лихвен процент.

Така малките и средни дружества можеха да получават средства в размер на до 1 млн. лв., а големите - до 2 млн. лв. Нещо повече, те можеха да рефинансират съществуващите си задължения при на практика много изгодни условия, въпреки че не функционираха, за сметка на данъкоплатците.

Мярката води до изкривяване както на бизнес средата, така и на данните. Защо една компания да фалира, ако може да изтегли до 2 млн. лв. при условия, каквито не можеше да получи даже когато икономиката беше на пълни обороти, без дори да ѝ се налага да фалира? Това обаче не създава устойчив бизнес, а зомби компании, което пречи на останалите работещи бизнеси да получат работна ръка и активи на по-ниска цена и влошава бизнес средата като цяло.

В категорията на икономически неактивните дружества заради несъстоятелност едва ли ще има динамика до края на март догодина, тъй дотогава беше удължен срока на новия мораториум, от който могат да се възползват и дружества, които вече веднъж са отложили плащанията си.

Казано иначе, нормално е бизнесът да не може да фалира, когато първоначално съдилищата не функционират, а след това компаниите могат да се възползват както от кредитиране от държавата през Българската банка за развитие (макар че мярката не беше популярна), така и от мораториум върху плащанията. Затова фактът, че все още няма официални данни за ръст на закритите дружества, не означава, че българският бизнес е в цветущо здраве. Просто трябва мерките да изтекат, за да се види реалното му състояние.

Заключение

Когато внесе контекст в числата, стават ясни три факта:

1. Бизнесът далеч не е толкова стабилен, колкото изглежда от данните - това не е учудващо, като се има предвид, че икономиката се намира в криза;
2. Повечето мерки на управляващите изкривяват бизнес средата - от една страна, те създават зомби компании, които се издържат от работещите хора в стабилните такива. От друга, преференциалните кредити забавят растежа, тъй като блокират достъпа на здравите бизнеси до ресурси, до които иначе щяха да имат достъп, при това на по-ниска цена, идващи от фирмите, които е трябвало да фалират, но не са го направили;
3. Можем да имаме спад на фалитите на хартия и свиване на бизнес средата едновременно - защото първото не отразява действителността.

Развръзката по отношение на фалитите ще е през пролетта на 2021 г. Но дотогава не трябва да забравяме, че данните на практика са силно манипулирани от мерките и не отразяват действителното състояние на българската бизнес среда.