Трябва ли да се страхуваме от фалитите на българските компании?

В условията на криза е очаквано бизнесите да фалират. Този феномен се свързва с освобождаване на служители, невъзможност за обслужване на кредити, непокриване на задължения към контрагенти и други негативни аспекти за индивидите и икономиката като цяло. Това е една от причините повечето държави по света, включително и България, да са започнали програми за подпомагане на бизнеса.

Можем ли обаче да поставяме всички фалити под общ знаменател и в каква степен трябва да се страхуваме от тях? Моята позиция е, че трябва да се обръща внимание на причините, довели до неплатежоспособност на една компания. Тъй като не всички фалити са равни, докато някои от тях вредят сериозно на икономиката, други може би не са такива. Сега ще видим защо.

Добрият фалит...

Фалитите може и да болят, но те са нещо напълно нормално за икономиката. Противно на очакванията, те се наблюдават и в социалистическото стопанство, само че там ефектът е отложен - тъй като централната власт преразпределя печалбите от отраслите, в които такива се наблюдават, към губещите, реалният банкрут настъпва, когато строят се срине. Това отлагане не е позитивно за никого. То позволява просто да се натрупат значително по-големи дългове.

Защо един бизнес фалира? Краткият отговор е, че не задоволява желанията на потребителите си по начин, позволяващ му да генерира печалба. Това е често срещан феномен в сектори като ресторантьорството, където "текучеството" на бизнеса е голямо - т.е. по принцип не е странно представител на този отрасъл да фалира.

За по-дългия отговор трябва да се намеси банковата система. В съвременната такава, банките оперират с частични резерви, което им позволява да отпускат по-голямата част от средствата, получени като депозити от фирмите и домакинствата. При този процес, те самите се превръщат в лесно уязвими на фалити, защото не разполагат с достатъчно средства, да погасят задълженията си към своите потребители.

В конкуренцията за клиенти, те понижават лихвения процент - това се подпомага значително от Европейската централна банка, която оказва ефект и върху кредитирането в България, която поддържа основния лихвен процент на негативна стойност от -0,5% от есента на миналата година и която хронично инжектира средства в банковата система.

Това свиване на лихвата обаче не се дължи на естествени фактори - такъв би бил увеличаването на размера на депозитите в системата. То е породено от конкуренцията на банките да отпускат като кредити парите от депозитите на клиентите си и е подпомогнато значително от действията на централната банка.

Изкуственото занижаване на лихвата поражда изкривяване на пазара, особено в Европа, където банковото финансиране на бизнесите е 80% от цялото кредитиране за тях (в САЩ неговият дял е под 35%). Както съм казвал и преди, лихвата действа като светофар - когато е достатъчно ниска, за да може проектът да е печеливш, тя свети в зелено. Когато е висока, тя дава сигнал, че в икономиката няма достатъчно ресурси за успешното му финализиране. При изкуственото занижаване тя подава фалшив зелен сигнал и за някои предприемачи дейности, които досега не са изглеждали рентабилни вече "стават" такива - и следва икономическа катастрофа.

Това е така, тъй като подлъганите от изкуствено ниската лихва предприемачи или компании могат да съществуват само дотогава, докато тя не се покачи нагоре. Причината за това е, че техният бизнес проект не е дете на действителното търсене потребителите на пазара, а на заблуждаващия сигнал на банковата система. Тъй като няма достатъчно потенциални клиенти, когато условията по кредита се променят, фирмата не може да не само да генерира печалба, а и да обслужва заемите си.

По време на рецесия се случва именно това - банковите лихви се коригират нагоре и много компании, обикновено с голяма концентрация в някои сектори на икономиката, започват да фалират. Още нямаме данни за лихвите за нови предприятия в хода на тази криза, но през Голямата рецесия в България виждаме точно това. Например лихвата по кредит до 1 млн. лв. със срок на погасяване над пет години пада до 8,3% през януари 2009 г., след което се покачва до 13,75% през август 2010 г. - това е 50% ръст. Това обаче е положителен феномен.

Както стана ясно, тези бизнеси изобщо не е трябвало да бъдат стартирани или разширявани (за каквото и да е бил използван кредитът). Тоест ресурсите, които те са ангажирали, не са отишли там, където потребителите са ги искали. Когато те започнат да фалират, се случва именно това - естествено пазарно преразпределение на стоките и услугите ги пренасочва към секторите, където те са желани от купувачите.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Макар и положителен за икономиката и хората, този процес е болезнен. Разликата е, че той е болезнен за кратко, след което дава възможност за естествен икономически растеж. Както съм разказвал за Забравената депресия от 1920 г., тя е "забравена", защото тогава властите не правят нищо. Икономиката преминава през контракция и след това продължава растежа си, макар и не за дълго, тъй като след това е изкривена по гореописания механизъм от новосъздадения Федерален резерв и следва Голямата депресия.

... и вредният фалит

Не така стоят нещата, когато държавата се намеси в някой отрасъл, който е бил успешен на пазара, и започне да го регулира или изцяло го спре. Именно спирането на някои бизнеси беше най-важният аспект на икономическата политика на властите срещу коронавируса. Туризъм, транспорт, ресторантьорство и големите търговски вериги бяха принудени да спрат дейност.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Не всички от тях ще фалират, но някои със сигурност ще. За жалост, за разлика от много други държави, в момента е невъзможно да се каже колко компании изобщо са фалирали и колко от тях са от регулираните отрасли - тази статистика ще бъде налична през 2022 или 2023 г., тъй като за умряло предприятие се брои такова, което е било неактивно през следващите две години на референтния период, т.е. считано от днес.

Да видим обаче защо според мен регулаторното затваряне на определени отрасли, довеждащо до фалит, е негативно.

Следствия от двата типа фалити

И след кредитната експанзия, и след принудителното спиране на работата икономиката ще започне да се възстановява. Но двата вида фалити водят до различни ефекти.

- Ефекти върху производството, услугите и потреблението

В "нормална" рецесия, фалитите на бизнесите водят до освобождаване на служители. Оставена без регулаторна намеса, това се наблюдава относително кратко. Когато обаче освен компаниите, фалиращи поради "естествени" причини, се добавят и принудително затворените, покупателната способност спада доста повече. Причината за това е, че към безработните, които са щели да бъдат освободени иначе, се добавят още безработни, които в противен случай нямаше да са в бюрата по труда.

Резултатът от това е, че икономическата активност страда още повече, отколкото би страдала иначе - както през призмата на производството и услугите, така и заради регулаторно създадения удар върху потреблението. Тези ефекти не се ограничават само върху ресторантьорството, хотелиерството, залите за танци и спорт, галериите и другите затворени отрасли.

Напротив, когато един здрав бизнес, за който е имало пазарно търсене, фалира, поне в краткосрочен план удар понасят всички негови контрагенти и отраслите, с които компанията и служителите ѝ са били свързани. Така рецесията, в която влиза икономиката, се влошава допълнително от действията на правителството.

- Ефект върху крайните цени

Удар обаче понасят и потребителите. Да не забравяме, че в първия случай бизнесът съществува заради изкуствено ниските лихви, а не заради търсенето на неговия продукт или услуга. Във втория случай, за техните услуги съществува реално търсене на пазара.

Когато масово бизнесите в един сектор, развил се заради кредитната експанзия, започнат да фалират, стойността на техните активи се понижава. Това дава възможност на други компании да я купят на по-ниски цени и да я използват по-оптимално в икономиката, включително и в други нейни сектори.

Това е една от причините, поради които цените за крайните потребители по време на рецесия се понижават. Другата е, че се наблюдава свиване на кредита. Във всеки случай, този феномен е добре дошъл за купувачите, защото тяхната покупателна способност може леко да нарасне.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Както казах по-горе, не всички ресторанти фалираха заради кризата в България, а и по света; някои от тях оцеляха, въпреки мерките. След като вече можем свободно да консумираме в тях, търсенето ще се задържи, но предлагането ще е спаднало. В случая на България, то може да понесе допълнителен удар и от противоепидемиологичните мерки, изискващи масите да са на определено разстояние например.

Така, при равни други условия, търсенето ще надхвърли предлагането, т.е. цените в някои засегнати отрасли може да нараснат, което ще навреди на покупателната способност на потребителите, особено в контекста на кризата.

Затова в предишния си коментар в money.bg посочих, че понижаването на ДДС е първата правилна мярка от страна на правителството, тъй като тя позволява крайният потребител да не понесе в пълна степен ефекта от промените в търсенето и предлагането или да не ги изтърпи изобщо. Тепърва обаче предстои да видим дали и до колко това ще окаже положителен ефект.

- Ефект върху лихвите

В първия сценарий, описан по-горе, покачването на лихвите води до спукването на балона, т.е. то е причина за фалитите. Да видим какво става, когато се наблюдава и регулаторно затваряне на отрасли.

Техните представители, а трябва да имаме предвид, че услугите са много важни за българската икономика, защото формират две трети от нея, очевидно не могат да обслужват задълженията си. Дори и в условията на мораториум, в балансите на банките се появява дупка от необслужвани заеми в краткосрочен план. За да се справят с такива проблеми, те пренасочват средства от капитала си, с които компенсират загубите.

Това пренасочване обаче води до невъзможност за отпускане на нови кредити, т.е. води до свиване на кредита. Този феномен е съпроводен с покачване на лихвите. Ипотечните вече започнаха да растат, но корпоративните ще ги последват, защото именно бизнесът е проблемният кредитополучател в случая.

Ръстът на лихвите, който засега в настоящата криза ще е умерен, ще се отрази негативно на компаниите, които съществуват благодарение на ниските лихви от кредитната експанзия и може да доведе до допълнителен брой фалити.

За пореден път мерките на властите, които уж засягат само няколко сектора, всъщност се отразяват върху цялата икономика, защото лихвите нарастват за всички. А като се има предвид, че според мен днес се наблюдават "естествени" фалити като в първия сценарий в комбинация с регулаторно причинени фалити (вредни фалити), ударът върху икономиката е по-силен, отколкото щеше да е иначе.

След утрешния фалит

И едните, и другите фалити водят до спад на заетостта, удар върху балансите на банките и преразпределение на икономически активи. Но между тях има значителни разлики.

Първо, при "добрите" фалити се коригират предприемачески и бизнес грешки, за които неправомерно са се използвали икономически ресурси. Във втория случай покрай нестабилните бизнеси удар понасят и стабилните такива, което уврежда структурата на икономиката и влошава покупателната способност на потребителите - както защото се спира правилното използване на ресурсите, тоест ощетява се производството и услугите, така и защото безработицата е по-висока, отколкото допълнително би била, което свива потреблението.

Второ, както стана ясно, "добрите" фалити са естествен и дори позитивен процес в икономиката, който следва от изкуствено повишеното отпускане на кредити и изкуствено занижените лихви по тях. Но когато към тях се добавят "лошите" фалити, стопанството преминава през по-дълбока рецесия и по-бавно възстановяване. Колко точно по-бавно ще е, зависи и от други фактори и ще можем да коментираме като видим представянето на туризма и степента, в която хората ще са склонни да се върнат към групови мероприятия.

Трето, при "добрите" фалити се наблюдава покачване на лихвата. Когато към тях се добавят и "лошите" фалити, какъвто според мен е случая - смятам, че в момента се наблюдават и двата вида едновременно - лихвата по кредитирането има основания да расте още повече. Това допълнително забавя кредитирането в икономиката, което потиска растежа, и създава предпоставки и други стабилни корпоративни кредитополучатели да са изправени пред затруднения в обслужването на задълженията си, т.е. създава се потенциал за ефект на низходящата спирала за икономиката.

Това са само част от феномените, които се наблюдават по отношение на фалитите днес в България, а и по света. Отново повтарям, че разликата между тях е структурна, което означава, че не е незначителна. Трябва да я имаме предвид винаги, когато говорим за банкрути, особено по време на рецесия, за да не се окаже, както се случва, че не просто правителствените политики вредят на икономиката, но и че този удар е значително по-силен, отколкото първоначално се е очаквало.