Провежданата от Българската народна банка (БНБ) антициклична политика доказа своята правота и благодарение на нея банковата система у нас остана стабилна през кризата, която започна в края на 2008 г. В последните два месеца дори наблюдаваме намаляващ натиск върху балансите на търговските банки. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров по време на конференция на тема "Банковата система в условията на глобалната финансова криза", организирана от Висшето училище за застраховане и финанси.

Антицикличната политика, чийто основен принцип е по време на икономически бум да налага определени ограничения върху кредитирането, а по време на криза да стимулира този процес, започва да се възприема от много централни банки по света включително и в най-развитите държави, уточни Искров.

На въпрос на Money.bg дали БНБ има готовност да намали МРЗ, ако Европейската централна банка продължи да увеличава нивото на основната си лихва, Искров заяви, че трябва първо да изчакаме действията на институцията базирана във Франкфурт и да не казваме хоп преди да сме скочили.

Той припомни, че в България заради валутния съвет, един от малкото инструменти с който централната банка може да влияе върху паричното предлагане и в частност кредитирането, е нивото на минималните задължителни резерви (МРЗ). Именно те бяха променяни неколкократно от 2005 г. насам. Когато кредитният бум беше в разцвета си, тогава БНБ налагаше по-високи нива на депозитите, които търговските банки трябва да предоставят на централната банка. С идването на кризата БНБ продължи да следва политиката си и за да осигури ликвидност на банковата система у нас намали нивото на МРЗ.

Искров подчерта, че банковата ни система е изключително стабилна, като показателят, който отчита отношението на минималния капитал, който трябва да държи една банка, отнесен към рисковите й активи или т. нар капиталова адекватност, е два пъти над средното европейско равнище, а именно 17.7%.

Управителят на БНБ посочи още, че нивото на лошите (необслужваните повече от 90 дни) кредити не е толкова високо, колкото пишат медиите. Той уточни, че изданията, който правят тези изчисления въвеждат в заблуждение, тъй като взимат един по-широк дял от всички кредити, а именно сбора от необслужваните и преструктурираните. Преструктурираните в никакъв случай не означава, че са лоши. В определен момент дадена фимра може да прецени, че има временна трудност при реализация на продукцията си и в диалог с кредитора да постигнато нова форма на погасяване.

В момента процентът на необслужваните кредити е малко над 12%, подчерта Искров. Този показател обаче не трябва да се разглежда сам по себе си. Възможността на всяка една банка да провизира (да заделя средства, с които да погасява лошите си експозиции) и да отделя от печалбата си също трябва да се има предвид, наред с другите капиталови буфери, които виждаме в балансите им. От тази гледна точка българската банкова система е изключително добре капитализирана.

Въпреки похвалите към банковата ни система Искров заяви, че не всичко зависи от БНБ. Ако ние даваме рамката и правилата, то търговските банки и техните ръководители са тези, които трябва да ги спазват. Те са тези, които носят отговорността пред акционерите и кредиторите си.

След като през 2009 г. не позволихме на банките да разпределят печалба, през 2010 г. някои от тях получиха това право, допълни управителят на БНБ и по този начин даде да се разбере, че ролята на БНБ е само на регулатор по отношение на капитала на банките.

В словото си пред академичната общност Искров заяви, че гласът на подготвените кадри, които се намират в университетите и различните институти по време на кризата у нас не е бил чут. Управителят на БНБ подчерта, че нивото на  учените, които работят у нас е на световно равнище и те трябва да дадат отпор на лъжеспециалистите, които дават мнения от „кабеларки и жълти вестници".

В момента светът е изправен пред труден момент, в който на най-високо политическо равнище все още се търсят правилните решения за оптимално излизане от кризата, но в същото време хората, които взимат решенията в една държава са изправени пред недоволството на данъкоплатците, които финансираха не една и друга закъсала структура.

Добре е, че в България не се стигна до положение, в което публичен ресурс да бъде мобилизиран, за да бъде спасена една или друга банка, допълни управителят на БНБ. Той постави акцент и върху това какво трябва да се говори от най-висшите представители на държавното управление. Той цитира думите на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който предупреди лидерите на ЕС да внимават с изказванията си.

Ако има прекалено много говорене за кризата, покупателната способност няма как да се увеличи, категоричен бе Иван Искров.