Идеите за мерки за подпомагане бизнеса по време на сегашната криза, които Фондът на фондовете обяви на 14 април 2020-а, могат да натоварят банковия сектор с много сериозен риск от ликвиден натиск и по този начин да застраши стабилността му, а от там и сигурността на вложителите.

По време на пресконференцията, която ръководството на Фонда на фондовете даде в Министерския съвет, разбрахме, че на бизнеса през банките ще бъде предложено дългосрочно финансиране - заеми със срок на погасяване до 10 години. При това изпълнителният директор на Фонда Светослава Георгиева обяви, че се обмисля възможността въпросните заеми да са безлихвени. Въпросната мярка, ако тя бъде предложена така както бе обявена, тласка банките към силно рисковото инвестиционно банкиране и създава реална заплаха за тяхната ликвидност.

Защо това е така?

На първо място обявената от Фонда мярка за гарантиране на фирмени заеми с общ размер от 850 млн. лева е структурирана по начин, който оставя около 80% от риска за сметка на банката. Както обясниха от Фонда, те ще предоставят гаранции по фирмени заеми като единичния размер на всяка една гаранция няма да може да надхвърля 1.8 млн. евро (близо 3.6 млн. лева). Срещу тази гаранция общия размер на един кредит, който може да отпусне банката, ще е до 17.5 млн. лева. Забележете, че става дума за фирмени заеми, където рискът е най-висок и това се вижда от съотношенията на необслужваните фирмени кредити спрямо отпуснатите. По последни данни на БНБ това съотношение е 11.5% при 7.2% за заемите за граждани. Точно заради този висок риск на фирмените заеми 20% гаранция е крайно недостатъчна и то за кредити до 10 години. Неслучайно финансираната от бюджета мярка за подкрепа на фирмите през Българска банка за развитие предвижда гаранции по фирмени кредити до 80% от размера на заема, който няма да е безлихвен.

Обявената от Фонда на фондовете мярка става още по-проблематична за банковата стабилност, ако бъде реализирана опцията гарантираните от него заеми да са безлихвени. Представете си пет или десет годишен заем, по който банката не получава доход, а освен това и за определен период от време, който може да е години, не може да си събере и дадената на заем сума. Това е директен натиск върху ликвидността, защото банката кредитира със средствата, които е привлякла от граждани и фирми. Вярно по тях сега лихвите са почти нулеви, но да не забравяме, че тези привлечени средства са дължими при поискване от гражданина и фирмата, с други думи незабавно, а отпуснатия заем не може да бъде събран преди настъпване на погасителния срок.

На второ място, макар банките да плащат в момента почти нулеви лихви по привлечените средства, няма гаранции, че те няма да се повишат през следващата година.

На трето място, дори и при сегашните почти нулеви лихви банките имат значителни разходи по привлечените си средства - това са минималните задължителни резерви в размер до 10% от депозитите сметките и влоговоте на граждани и фирми и вноските във Фонда за гарантиране на влоговете и във Фонда за преструктуриране на кредитни институции, които също се изчисляват като процент от привлечените от банките средства. И при тези разходи, да се предлага на банките да отпускат безлихвени заеми до 10 години на фирми и то с гаранция покриваща едва 20% от риска им, е директно миниране на ликвидността и на стабилността им. Мярка с подобен дизайн - дългосрочен безлихвен кредит, може да бъде приемлива, единствено ако гарантиращата институция - в случая Фонда, поеме по-висок дял на гаранцията - например до 50% и плащането в полза на банката на лихвите, които иначе тя би събрала от кредитираните фирми. Последното - това за лихвите, обаче може да се разглежда и като държавна помощ и затова трябва да бъде одобрено от Европейската комисия.

На фона на всичко написано до тук със сигурност ще има хора, които ще запитат, как така банките могат да обявят мораториум по плащанията по кредити и да отпускат безлихвени заеми за граждани, а не могат да предоставят безлихвени заеми до 10 години за фирми? Забележете, че и при мораториума и при безлихвените заеми за граждани първо става дума за много по-кратки срокове. При мораториума това е шест месеца, след които всички отложени за този срок плащания ще бъдат дължими от фирмите и от гражданите.

При безлихвените заеми за граждани единичният размер е много малък - до 4500 лева, а не 17.5 млн. лева какъвто е в мярката на Фонда. Разлика има, а размерът в такива случай е от огромно значение. Освен това при безлихвените заеми за граждани през банката за развитие целия размер на отпуснатите от банките кредити кредити се гарантира и дори се рефинансира от държавата през ББР. Целия размер, а не 20 процента. Освен това макар и безлихвени тези заеми са до 5 години, а не до 10 години. Затова при тях ликвидния натиск върху банките ще много нисък или никакъв.

В мерките, презентирани от Фонда на фондовете, всички тези защити липсват. Да не забравяме, че основната задача на банките не е да съживят икономиката, това е работа на правителствата. По закон и по регулации, основната задача на банките е да опазят спестяванията на населението на първо място и да съдействат на гражданите и фирмите да не загубят бизнеса и всичките си доходи, доколкото обаче това не застрашава първият им приоритет.