Обикновено енергията от водни източници се свързва с работата на водноелектрическите централи. Държави като Южна Корея, Германия, Русия, Норвегия, Китай и Канада обаче изградиха съоръжения, трансформиращи приливната енергия (от естествените приливи и отливи) в електрическа. Сега на хоризонта е нов метод, който има потенциал да допринесе за развитието на устойчивото потребление и възобновяемите източници.
В началото на август Япония откри първата си осмотична електроцентрала, съобщиха местни медии. Тя се намира в град Фукуока и се очаква да произвежда 880 000 kWh годишно - достатъчно, за да захранва около 290 домакинства.
В изграждането на съоръжението са инвестирани 700 милиона йени (около 4,7 милиона долара).
Принцип на работа
Терминът "осмотична електроцентрала" произхожда от процеса осмоза. Той протича при наличието на два разтвора с различна концентрация на соли. За да се постигне равновесие, течността с по-малка концентрация преминава през полупропусклива мембрана към тази с по-висока.
При затворена система резултатът е повишаване на налягането, което задвижва турбина и произвежда електричество.

Източник: iStock
Благодарение на естественото движение на водата, методът е екологичен, а съоръженията работят денонощно. Обикновено такива централи се изграждат в области, където има наличие на сладки и солени водни източници.
Разпространение
Япония не е първата държава, която използва този метод. Първата осмотична електроцентрала е в Норвегия. Тя е открита през ноември 2009 година, но излиза от експлоатация четири години по-късно.
През 2014 г. пък стартира проектът Blue Energy в Нидерландия, като съоръжението произвежда около 132 000 kWh годишно по подобна технология.
Близо десет години по-късно в Дания компанията SaltPower пусна в експлоатация осмотична електроцентрала, която генерира приблизително 100 kW електроенергия, а в края на миналата година Sweetch Energy стартира пилотна инсталация във Франция, която използва вливането на река Рона в Средиземно море.
Недостатъци
Въпреки чистата технология, методът все още не е широко разпространен. Причината за това е ниската му ефективност на този етап, цената на полупропускливите мембрани и ограничението при разполагането на съоръженията.
Независимо от тях обаче, учените виждат потенциал в технологията.