Всеки, който е прекарал известно време онлайн, може би е виждал думата "олигарх" да се появява отново и отново. Но тъй като значението ѝ е размито и/или объркано, нека уточним: Олигарх не е просто богат човек. Олигарх дори не е богат човек със социално-политическо влияние и власт - това биха били всички богати и влиятелни хора. Олигарх е богат и влиятелен човек, който умишлено упражнява прекомерно влияние върху правителството за егоистични цели за лична облага. И тъй като Русия стана свидетел на възхода на толкова много олигарси след разпадането на Съветския съюз през 1991 година, тя е давана за пример по-често от други страни като олигархична.
Богатството е като здравето, младостта и красотата. Тоест, може да бъде мимолетно. Това е особено вярно, ако парите са обвързани с инвестиции, индустрии, които се променят от капризите на пазарите, или ако са подложени на сили извън контрола на човек, пише Grunge.
Разбира се, богатият човек може да взема глупави решения като всеки друг. И само за миг, парите понякога изчезват. Ето и актуален пример. Когато войната на Русия в Украйна избухна през 2022 г., руските олигарси бяха ударени от санкции от цял свят и загубиха общо 95 милиарда щатски долара до декември 2022-ра.
Някои си възвърнаха парите, докато други ги загубиха завинаги. Със сигурност обаче Русия беше политически бурно място много преди 2022 година и този последен кръг от паднали олигарси е само това последният кръг.
Някои руски олигарси бяха извършили редица доказани престъпления през годините, други бяха обект на нападения от страна на руския президент Владимир Путин, когато той дойде на власт. А някои остават в дългове и до днес. Следва топ 5 на олигарсите, които загубипха всичко.

Източник: GettyImages
1. Михаил Ходорковски, който беше хвърлен в затвора
Можем спокойно да започнем с един от най-известните случаи на руски олигарх, който загуби (почти) всичко. В края на 90-те години Михаил Ходорковски беше най-богатият човек в Русия. Завършил химик, той започна с едно-единствено кафене през 1986 г., разшири бизнеса си на множество пазари и ги консолидира в една частна банкова компания, Менатеп. През 1995 г. холдинговата компания на Менатеп, Роспром, "спечели" Юкос, втората по големина петролна компания в Русия, в корумпиран търг. Оттам Ходорковски насочи поглед към Сибнефт, друга руска петролна компания.
Амбициозният стремеж на Ходорковски обаче внезапно спря, когато той се изправи срещу Владимир Путин през 2000 г. Путин се намеси, за да спре нарастващата власт на Ходорковски и други олигарси, което е правилният термин, когато става въпрос за Ходорковски. "Менатеп" се разрасна толкова бързо, защото Ходорковски управляваше сметките на местните и щатските власти. Той се присъедини и към Министерството на горивата и енергетиката през 1992 г.
Всичко това се срина през 2003 г., когато на Ходорковски бяха повдигнати редица криминални обвинения. Той каза "не" на твърдението на Путин, че богатите руснаци трябва да стоят далеч от политиката, след което беше обвинен в множество измами и укриване на данъци. Докато беше в затвора, той беше обвинен в присвояване и пране на пари.
Юкос беше принуден да плати 50 милиарда долара на своите акционери, а състоянието на Ходорковски се увеличи от 15 милиарда долара на 170 милиона долара, но според Quartz той може би дори няма толкова много. Той беше освободен от затвора през 2013 г. и изгради собствена марка, фокусирана върху руските политически и социални коментари, включително собствен уебсайт.
2. Платон Лебедев, който не може да напусне Русия
Вторият ни олигарх, Платон Лебедев, е тясно свързан с първия ни, Михаил Ходорковски. Лебедев и Ходорковски бяха бизнес партньори в ЮКОС. Те бяха арестувани за същите престъпления през 2003 г., съдени заедно и получиха една и съща присъда. Докато Ходорковски беше освободен през 2013 г., Лебедев остана в затвора до 2014 г. И макар Лебедев да нямаше толкова пари, колкото Ходорковски, той все пак разполагаше с около 1 милиард долара.
Отвъд тези основни факти, нещата стават по-мъгляви. Например, през 2011 г. Amnesty International обяви както Ходорковски, така и Лебедев за затворници на съвестта, твърдейки, че са били тормозени и малтретирани по време на процеса и лишаването си от свобода.
Година по-рано, през 2010 г., британският парламент осъди процеса срещу Ходорковски и Лебедев като "политически мотивиран" и посочи несправедливо отношение към двамата, като например поставянето им в изолатор без причина.
Уебсайтът на Ходорковски казва, че Лебедев е бил държан в наказателна колония за политически изгнаници и му е било позволено само шест посещения годишно. Въпреки това, тъй като този сайт принадлежи на самия Ходорковски, който е споделял осъждането на Лебедев и го нарича "дългогодишен приятел", тази информация трябва да се приема с резерва.
Последната новина, която чухме през 2015 г., е, че на Лебедев - за разлика от Ходорковски - не е било позволено да напусне Русия. Руското правителство заяви, че той все още дължи 276 милиона долара данъци и няма да му издаде паспорт. Тази информация обаче идва от Moscow Times, самоопределящ се като "независими новини от Русия". Така че и това трябва да се приема с резерва.

Източник: iStock
3. Владимир Гусински, който се сблъска челно с Владимир Путин
Владимир Гусински е друг олигарх, който се е сблъскал с Владимир Путин, но освен това, приликите му с Михаил Ходорковски свършват. Гусински произхожда от скромно семейство, като таксиметров шофьор в средата на 80-те години на миналия век.
За разлика от много други олигарси, той не е натрупал богатството си от петрол, минно дело, стомана или свързани с тях индустрии, приватизирани от руското правителство след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Той е печелил пари от препродажба на къщи, а след това през 1993 г. основава най-популярната независима медийна компания в Русия, НТВ. Колко независима? Когато Путин идва на власт през 2000 г., НТВ му се подиграва, използвайки голяма, комична кукла на Путин. Естествено, на Путин това не му хареса.
През същата година "въоръжени агенти в камуфлаж и ски маски" нахлуха в НТВ, твърдейки, че Гусински е откраднал 10 милиона долара, както съобщава NPR. Гусински е избягал от страната в Съединените щати година по-рано, а руска държавна газова компания "Газпром" купи НТВ. По това време Гусински предупреди Запада, че Путин е поредният брутален диктатор. Според Guardian той е заявил това:
"Всеки тоталитарен режим трябва да всява страх в страната. Путин трябва да демонстрира на всеки потенциален опонент какво ще му се случи. Бизнесът не може да се бори с него."
Гусински никога не се върна в Русия. Той загуби много пари, но все пак имаше достатъчно, за да си купи имение за 7 милиона долара в Гринуич, Кънектикът. Оттогава той остава заплетен в блато от бизнес сделки на дълги разстояния в множество страни и според Agents Media в момента той дължи повече дългове, отколкото струват активите му, с около 1,45 милиона долара.
4. Георги Беджамов, който избяга в Лондон
Класацията ни продължава с Георги Беджамов, бивш собственик на банка и член на "близкия кръг" на Путин, който избяга от Русия подобно на Владимир Гусински преди него, според EU Reporter. Проблемите на Беджамов започнаха през 2015 г. със сестра му Лариса Маркус. Маркус подправи документи, свързани с банката на Беджамов, Внешпромбанк, за да се опита да укрие активи от руското правителство. Тя се призна за виновна за присвояване на 1,8 милиарда долара през 2017 г. и получи 9-годишна присъда.
Беджамов обаче отдавна го нямаше. Той избяга от Русия през 2015 г., преди сестра му дори да бъде арестувана. Той прескочи от Монако до Лондон и, както съобщава Проектът за докладване на организираната престъпност и корупцията, се опита да скрие активи от руското правителство чрез базираната в Кипър адвокатска кантора Dadlaw.
Тази информация идва от гигантско изтичане на 12 милиона документи, наречено "Документите на Пандора", получено от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ). Това изтичане показва също, че Беджамов е работил със сестра си Маркус през цялото време. Междувременно московски съд официално обяви Беджамов в несъстоятелност през 2018 г., а след това бившата банка на Беджамов, Внешпромбанк, замрази активите му през 2019 г.
В отговор Беджамов заяви, че обвиненията срещу него са политически мотивирани и му беше разрешено да получава 240 000 паунда месечно, докато живее в Лондон, според Law Gazette. Така че не, Беджамов не е останал без пари, ни най-малко. През 2022 г. Висшият съд на Лондон също постанови, че Беджамов може да продаде част от имуществото си на стойност 35 милиона паунда, за да изплати дълговете си. В момента Беджамов все още живее в Лондон като беглец с обвинение за измама на стойност 1,34 милиарда долара в Русия.

Източник: GettyImages
5. Олег Тинков, който беше засегнат от западните санкции
На финала стигаме до най-скорошния руски олигарх, който загуби голяма част от парите си, Олег Тинков. Или поне Обединеното кралство го класифицира с олигарси, когато наложи санкции срещу него и общо 106 руски граждани след нахлуването на страната в Украйна през февруари 2022 г.
Това е вярно, въпреки че Тинков обясни в Instagram, че не е олигарх, пишейки под хаштага #i_am_not_an_oligarch. Така или иначе, Tinkov Bank - първата онлайн банка в Русия, основана през 2006 г. - загуби 90% от стойността си. В това, което Тинков нарече "отчаяна разпродажба, разпродажба с огън", според NDTV, Тинков продаде банката си на Владимир Потанин, виден олигарх и петият най-богат човек в Русия.
Именно след като е ударен от санкции, Тинков написа в Instagram, че не се смята за олигарх. По това време той се възстановяваше от левкемия и беше в болница. До октомври 2022 г. той се отказа от руското си гражданство и осъди войната, казвайки:
"Не мога и няма да бъда свързан с фашистка държава, която започна война със своя мирен съсед и убива невинни хора ежедневно." Но дори преди всичко това да се случи, Тинков се призна за виновен през 2021 г. за данъчни измами срещу Съединените щати и плати 500 милиона долара.
Това, плюс обезценяването на банката на милиардера след санкциите, намали стойността му от 9 милиарда долара на по-малко от 1 милиард. Но Тинков все още имаше достатъчно пари, за да се премести със семейството си в Швейцария, където разделя времето си между колоездене и пушене на пури.