В продължение на десетилетия държавите се опитваха да привлекат мултинационални компании чрез намаляване на корпоративните данъци, а компаниите реагираха, като прехвърляха отчетените печалби към юрисдикции с ниски данъци. В резултат на това правителствата загубиха стотици милиарди долари приходи, като същевременно многонационалните компании често плащат едноцифрени данъчни ставки. Въпреки че корпорациите и техните акционери се възползваха от тази надпревара към дъното, правителствата нямаха друга алтернатива, освен да прехвърлят данъчната тежест върху потребителите и работниците.
Миналата година повече от 135 държави подписаха споразумение за промяна на международното данъчно облагане, като задължиха печелившите компании да плащат поне 15 % корпоративен данък, независимо от това къде отчитат печалбите си. Както отбеляза тогава Лорънс Съмърс, бивш министър на финансите на САЩ, това политическо споразумение представлява "триумф на Детройт над Давос": лидерите поставят своите работници и граждани над акционерите, решавайки дългогодишен глобален проблем на колективното действие.
За съжаление, въпреки че лидерството на САЩ беше от ключово значение за изработването на това споразумение, американските законодатели не успяха да се справят. Сенатор Джо Манчин, демократ от Западна Вирджиния, който има огромно влияние в равномерно разделения Сенат на САЩ, заяви, че първото преминаване към глобалния минимален данък ще бъде неизгодно за американските компании и той не беше включен в Закона за намаляване на инфлацията. Това означава, че Съединените щати няма да бъдат страна по споразумението, тъй като то изискваше от всички подписали го страни да въведат промени в данъчните си кодекси. Законът за намаляване на инфлацията включваше алтернативен минимален корпоративен данък, но това не бива да се бърка с приемането на глобален минимален данък: той не облага чуждестранните доходи на американските мултинационални компании по държави, така че компаниите все още ще имат стимул да работят в страни с най-ниски данъчни ставки.
Не всичко обаче е загубено. Споразумението съдържа разпоредба за прилагане - "правилото за необлагаемите печалби" - която представлява силен стимул за държавите да прилагат минималния данък. Казано по-просто, страните, които въведат разпоредбите на споразумението, ще могат да облагат с данък мултинационалните компании, базирани в страни, които не са приели разпоредбите, но получените приходи ще отиват в приемащите, а не в неприемащите правителства. Това е силен стимул за държавите - включително и за САЩ - да изпълнят в крайна сметка ангажимента си да спазват споразумението.
Жалко е, че Съединените щати не успяха да поемат водеща роля в приемането на глобалния минимален данък, след като министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън имаше решаващо лидерство в изработването на това трансформиращо споразумение. САЩ имаха основателна причина да поемат водеща роля, отбелязва БГНЕС.
Международното данъчно облагане е класически пример за случай, в който държавите могат да подобрят общите си резултати, като действат съвместно. Действайки самостоятелно, държавите имат стимул да намаляват ставките си за корпоративен данък, за да привличат работни места, инвестиции и мобилна данъчна основа. Тази примамка се подсилва от страха: мултинационалните корпорации заплашват да преместят дейността си в офшорни зони, ако правителствата не се подчинят на волята им. Но споразумението е резултат от нарастващия консенсус между държавите, че надпреварата към дъното в корпоративното данъчно облагане трябва да бъде прекратена. Йелън отработи много часове, за да посредничи при сключването на споразумението. До октомври 2021 г. държавите, които заедно представляват около 95 % от световния БВП, се присъединиха към споразумението.
Най-важната особеност на споразумението е, че с него се налага определен минимален данък върху печалбите на мултинационалните компании, независимо от това къде отчитат печалбите си; този данък се налага по държави, така че компаниите не могат да избегнат минималния данък върху слабо облаганите доходи чрез данъчни плащания в държави с по-високо данъчно облагане.
Това слага край на разрушителната надпревара към дъното в корпоративното данъчно облагане. Съгласно споразумението мултинационалните компании могат да продължат да прехвърлят печалбите си към страните с най-ниско данъчно облагане в света, но независимо от това данъчната им ставка ще бъде най-малко 15 %. Правилото за по-ниско облагане на печалбите дори разпростира тази логика върху неприемащите страни, тъй като то действа като допълнение към данъчните ставки за компаниите със седалище в неприемащи страни, но работещи в приемащи страни; тези допълнителни данъци се плащат на приемащите страни.
Предположението беше, че Съединените щати ще приемат мярката като част от законодателството за по-добро възстановяване, а през есента Камарата на представителите внесе и прие съответстващи промени в данъчния кодекс на САЩ. Но до края на 2021 г. законодателството за "Изграждане на по-добри условия" се забави и не достигна до Сената - отчасти поради липсата на подкрепа от страна на сенатор Манчин.
Ако Съединените щати бяха приели международната данъчна реформа, това щеше да даде силен стимул на Европейския съюз също да напредне по отношение на пакта. Но поради правилото за облагане на печалбите с по-нисък данък, ако друга страна, подписала пакта, приеме глобалния минимален данък, ще има натиск върху Съединените щати да последват примера: например, ако ЕС и Япония приемат споразумението, а Съединените щати се въздържат, американските мултинационални компании все пак ще плащат допълнителен данък върху печалбите си, но тези плащания ще финансират правителствени операции в Европа и Япония, вместо да задоволяват фискалните нужди на САЩ.
Със сигурност приемането на пакта не е гарантирано. ЕС търси единодушната подкрепа на своите членове, за да приеме минималния данък, а правителството на унгарския министър-председател Виктор Орбан заплаши да го блокира. Освен това републиканците в Конгреса подкрепиха унгарската блокада и се опитаха да провалят сделката.
Манчин и републиканските законодатели твърдят, че действат от загриженост за конкурентоспособността на САЩ. Но дори ако пактът доведе до повишаване на данъците за някои предприятия, международното споразумение ще бъде от полза за корпоративна Америка, тъй като ще създаде по-стабилна данъчна система. Например много държави въведоха данъци върху цифровите услуги за големите американски мултинационални технологични фирми като Facebook и Google. Разбира се, отделните държави имат право да налагат данъци, както намерят за добре. Но тези цифрови данъци често изглеждат несправедливо насочени към американските компании. Дискриминацията предизвика недоволство както сред демократите, така и сред републиканците, което доведе до заплахи за ответни мита, първо при президента Доналд Тръмп, а сега и при президента Джо Байдън. Едно от предимствата на международното данъчно споразумение е, че то дава многостранен отговор на въпроса кой трябва да облага печалбите на мултинационалните компании. Друга причина е, че то предотвратява цикли от ответни мерки.
Създаването на по-справедлива данъчна система би било полезно и за конкуренцията в частния сектор на САЩ. Глобалните компании, които могат да прехвърлят дейности и печалби през границите, често са най-големите и най-печеливши компании в света. Те се възползват от данъчна тежест, която е много по-ниска от тази, с която се сблъскват по-малките местни конкуренти, които извършват дейност само в страната. Тези разлики в данъчното третиране спомагат за нарастващата концентрация на икономическа мощ в ръцете на малък брой големи компании.
Правителствата и гражданите също ще се възползват от минималния глобален данък. За разлика от трудовите доходи, капиталовите доходи от инвестиции, притежавани от физически лица, често се облагат с нисък данък, ако изобщо се облагат. Ако правителствата не могат да облагат корпорациите, данъчната тежест се прехвърля към потреблението и трудовите доходи. Въпреки че данъкът върху потреблението по принцип може да достигне до доходите от инвестиции, за най-богатите данъкоплатци голяма част от техните доходи никога няма да бъдат потребени, така че няма да бъдат обложени с данък върху добавената стойност в чужбина или с данък върху продажбите на дребно в много щати на САЩ. Вместо това тежестта на финансирането на правителството пада върху плещите на работниците, докато най-богатите в обществото се измъкват с леки данъчни тежести.
Тази динамика е особено вредна, като се има предвид нарастващото неравенство в доходите - неравенство, което отчасти се подхранва от концентрацията на инвестиционни (или капиталови) доходи. По-богатите домакинства са много по-способни да заделят спестявания или може да са се възползвали от наследствено богатство, така че получават непропорционално повече капиталови доходи. Всъщност горният един процент от разпределението на доходите в САЩ получава 12% от всички трудови доходи от заплати, но още по-голям дял - 52% от положителните капиталови доходи. Неспособността да се облага адекватно капиталът изостря тенденцията към все по-голямо неравенство в доходите - което от своя страна подхранва десния популизъм.
Тези тенденции имат дългосрочни последици за здравето на капитализма. Когато хората смятат, че икономиката е нагласена срещу тях, те често търсят виновник. Популистките икономически политики, някои от които са дълбоко погрешни, стават по-привлекателни, отколкото би трябвало да бъдат. Всъщност администрацията на Тръмп успя да въведе големи регресивни намаления на данъците точно по същото време, когато повиши митата - които в крайна сметка са регресивен данък върху потреблението, защото потребителите трябва да плащат повече за вноса, който купуват, а бедните потребители харчат повече от доходите си за силно обложени с мита продукти като храна и дрехи. Администрацията на Тръмп обвини търговските партньори и имигрантите за проблемите на работническата класа. Тези протекционистични политики навредиха на отношенията ни с ключови съюзници; те навредиха и на избирателите от средната класа, на които уж помагаха.
Сега повече от всякога са необходими многостранни действия за решаване на глобалните предизвикателства, свързани с колективното действие, като например екзистенциалната заплаха от изменението на климата и смъртоносните пандемии. Глобалното данъчно споразумение е насочено към привидно неразрешим проблем, който, подобно на изменението на климата, продължава да съществува от десетилетия и води до резултати, които облагодетелстват малки групи за сметка на по-големи граждани. Справянето с глобалните данъчни предизвикателства по начин, основан на сътрудничество, може да спомогне за изграждането на доверие, както и на инерция за справяне с други проблеми. То може също така да покаже ползата от ефективното прилагане и смелото лидерство.
Ако ЕС приеме глобалния данък, Съединените щати ще имат силен стимул да го приемат и през следващите години, за да не се налагат на американските мултинационални компании данъци в чужбина, които не са от полза за фискалните нужди на САЩ. Ако Унгария или други непокорни държави-членки на ЕС се противопоставят, дори и няколко други държави биха могли да продължат напред. Канада, Япония и Обединеното кралство, например, имат големи икономики и силен стимул да действат в областта на глобалното данъчно облагане. След като някои държави поемат инициативата, правилото за облагане на печалбите с нисък данък ще накара и други да ги последват.
Би било трагично, ако вместо това споразумението отпадне и надпреварата към дъното в корпоративното данъчно облагане продължи. Макар че това може да изглежда като краткосрочна победа за акционерите на печеливши мултинационални компании, то ще насочи света по опасен път, който ще подхрани както популисткото недоволство, така и едностранчивата политика. Това би могло да предизвика нови конфликти между приятелски държави, да наруши икономическите връзки и да подкопае така необходимата солидарност.
В тези нестабилни времена едва ли има нещо по-важно от изграждането на доверие и укрепването на многостранността. Глобалният минимален данък представлява възможност не само да се справим с десетилетия наред с неприятните промени в международното данъчно облагане, но и да положим основите на международното сътрудничество в други области. След като Съединените щати са в задънена улица, другите правителства ще трябва да съберат смелост, за да продължат напред.
Кимбърли Клаузинг е професор по данъчно право и политика в Юридическия факултет на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (Eric M. Zolt). Преди това е работила като заместник-помощник-секретар по данъчните анализи в администрацията на Байдън.
USD
CHF
EUR
GBP
