Кремъл спечели допълнителни €1 милиард към военния си арсенал тази година, след като най-голямата руска частна петролна компания се възползва от "вратичка" в правилата за санкции на ЕС. Това се случи с помощта на България, пише изданието Politico.
Възползвайки се от уникалното изключение от общата забраната на ЕС за руски петрол, България някак позволи на милиони барели руски петрол да достигнт до местна руска рафинерия, която след това изнесе наистина много горива в чужбина, включително в страни от ЕС.
Това показва разследване на Gobal Witness, на различни мозъчните тръстове, на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух. Това показват и независими анализи, изготвени от Politico.
"Вратичката"
Въпросната "вратичка" успява да набере достатъчно приходи за Москва, която съответно финансира своята наемна военна група "Вагнер" за период от една година. Според руския президент Владимир Путин групата е генерирала близо €500 милиона печалба за собственика на рафинерията "Лукойл" от 5 февруари насам.
Това обаче не изглежда да нарушава пряко санкциите, според експертите по санкции и както България, така и "Лукойл" казват, че да се внушава това е неуместно.
И все пак страните от ЕС и законодателите в България днес призовават Брюксел да затегне правилата, които дават на страната специално отношение, докато Европейската комисия подготвя своя 12-и пакет от санкции срещу Русия.
"Най-малкото трябва да затегнат санкциите и да затегнат режима на дерогация", каза Делян Добрев, който е председател на енергийната комисия в българския парламент.
"Но най-оптималното нещо, което трябва да направите, е просто да се отървете от тази дерогация."
Източник: БГНЕС
"Вагнер"
Въпросът хвърля и нова светлина върху трудностите, пред които е изправен ЕС при изработването на ефективни санкции срещу Москва след нахлуването й в Украйна, тъй като местното прилагане остава неравномерно, докато свободният правен език отваря пътища за експлоатация.
"Режимът на санкциите е толкова подобен на швейцарско сирене, че каквото и да правим, винаги изоставаме с три месеца от руснаците", заяви един дипломат от ЕС, на когото като на други беше предоставена анонимност, за да говори откровено.
Да сграбчиш възможността
Когато страните от ЕС се съгласиха да забранят вноса по море на руски суров петрол миналия юни след седмици на мъчителни преговори, България спечели "специална дерогация" от мярката до края на 2024 г. поради своята "географска експозиция".
Балканската страна разчита в голяма степен на обширната рафинерия на Лукойл в Бургас на брега на Черно море, която осигурява 80 процента от нуждите на България от дизел и бензин и представлява една десета от икономическото производство на страната - реалност, която спечели на базираната в Москва фирма значително политическо влияние в държавата.
Но след като служебното правителство на България намекна, че ще продължи да продава петролни продукти с руски произход на ЕС, Европейската комисия в Брюксел взе мерки, забранявайки на София да прави това от 5 февруари, като се има предвид, че мярката е "изключително предназначена да гарантира сигурността на предлагането."
Според санкционните правила на ЕС България не може да продава петролни продукти в чужбина.
Но има една уловка: София може да разреши износ, ако тези продукти са за "изключителна употреба" в Украйна или те "не могат да се съхраняват в България поради рискове за околната среда и безопасността", стига да не се предвижда тяхната "продажба, доставка, трансфер или износ" за заобикаляне" на санкциите.
Говорител на Комисията коментира пред Politico, че тези рискове за околната среда "се отнасят до специфичния състав на рафинираните продукти", включително възможни пожари и експлозии, но не споменаха капацитета за съхранение.
Чрез тези изключения България вероятно е изнесла почти 3 милиона барела петролни продукти с руски произход по море само от март до юли тази година - което се равнява на приблизително един на всеки пет барела суров петрол, пристигащ в Бургас и след това преработен от рафинерията, анализ на данните за корабоплаването показва от фирмата за пазарно разузнаване Kpler.
Източник: EPA/БГНЕС
Кремъл
Българският министър на финансите Асен Василев от совя страна заяви пред Politico, че това се дължи на факта, че рафинерията има капацитет за съхранение само за 10 дни, добавяйки, че освобождаването от санкции също ще помогне да се съберат до 250 милиона евро данъци за правителството тази година.
"Не се чувстваме отговорни" за износа на Лукойл и произтичащите от това приходи за Кремъл, каза той.
"Дерогацията е в сила не само за да помогне на България, но и за да гарантира, че рафинерията работи."
И все пак, "правителствената статистика показва, че местните резервоари за съхранение на "Лукойл" имат капацитет, приблизително еквивалентен на тримесечното търсене на петрол в България", коментира Мартин Владимиров, който е директор на програмата за енергетика и климат в CSD.
"Това прави необходимостта от износ на рафинирани продукти по екологични причини малко вероятна".
Възможно е горивата, изнасяни от Бургас, да са директен реекспорт на готови горива, пристигащи в рафинерията, или идващи от по-малките български рафинерии. Но огромният пазарен дял на Лукойл и близостта до Бургас правят това малко вероятно, каза той.
"Независимо дали Бургас в крайна сметка нарушава буквата на руското петролно ембарго на ЕС, неговите действия подкопават духа на забраната", подчертава Крис Ламбин, ръководител на разследванията на Global Witness.
И дори ако нито един от рафинираните продукти, напускащи България, не идва от руски произход, Кремъл все още печели много пари само от способността си да продължи да изпраща на България суров петрол.
Между 5 февруари и 31 октомври тази година Москва направи 983 милиона евро от такива доставки, според изчисления на Global Witness, базирани на обемите на вноса на руски суров петрол, световните цени на петрола и средните данъци, които обикновено се налагат върху производството и износа на петрол от Русия .
В свое изявление от "Лукойл" съобщиха пред Politico, че спазват "всички закони на ЕС и България", като същевременно се аргументират, че "спазването на свързаните с дерогация петролни квоти също са под строг контрол от страна на митническите власти на България".
Плъзгане през пукнатините
Но това не е единствената вратичка. На България е забранено да изнася петролни продукти с руски произход за страни от ЕС, освен ако те не ги изпращат в Украйна. Но има неясноти относно това какво се счита за "продажба, доставка, трансфер или износ" на продуктите.
Един такъв пример беше скорошно пътуване с цистерна извън България. След като корабът акостира в Бургас на 8 август и беше натоварен с 265 000 барела мазут с високо съдържание на сяра на пристанището, данните от Kpler показват, че корабът е предприел 15-дневно пътуване, преди да разтовари товара си в холандското пристанище Ротердам.
Преди това Бургас не получи никакъв неруски суров петрол в продължение на 21 дни, но внесе четири пратки руски суров петрол, което означава, че горивото на Seaexpress вероятно е получено частично от руски суров петрол. Проблемът: Почти невъзможно е да се докаже.
"Това пътуване разкрива значителна вратичка в санкциите", казва Айзък Леви, който ръководи екипа на CREA за Европа-Русия.
Ето още един пример. На 5 март тази година един танкер беше натоварен в Бургас със 136 000 барела нафта - страничен продукт от процеса на рафиниране - преди да се насочи към водите на Малта. Там той извършва прехвърляне на товара от кораб на кораб с друг кораб, преди в крайна сметка да се озове на Бахамските острови.
Товарът вероятно е с руски произход, тъй като в продължение на шест месеца Бургас е получавал само руски суров петрол. Комисията каза, че както разтоварването на товар в пристанище, така и прехвърлянето от кораб на кораб, както се вижда в тези два случая, "би могло" да се счита за износ — на теория нарушавайки санкциите на ЕС — но че "ще се нуждае от повече информация за точен сценарий, за да предостави повече оценка.
Получаването на тази информация обаче може да е трудно, като се има предвид как Брюксел определя спазването на освобождаването от санкции. Съгласно правилата си изпълнителната власт на ЕС не разглежда данните за износа на месечна база, а по-скоро за цяла година, докато оценява спазването на санкциите.
Това означава, че рафинерията на "Лукойл" може да прекара месеци в износ на продукти, получени от руски суров петрол, преди след това да засили неруския внос към края на годината. Когато след това Брюксел разгледа общите данни, би било почти невъзможно да се определи откъде първоначално е дошъл износът на рафинерията.
Говорителят на Комисията каза, че само "тази система досега изглеждаше достатъчна".
Спиране на потока
Тези капризи предизвикват призиви за затваряне на вратичките в освобождаването на България.
"Ако целта на освобождаването е да помогне на обикновените българи да оцелеят и имаме доказателство, че петролът се реекспортира и служи за други цели, тогава сме се провалили", коментира втори дипломат от ЕС.
"Нищо не се е променило във войната, така че трябва да затегнем санкциите и да поискаме от Комисията да наблюдава ефективното изпълнение на договорените преди това пакети", добавят те.
Това става, след като председателят на ЕК - Урсула фон дер Лайен, наскоро заяви, че изпълнителната власт на ЕС ще обяви 12-ия си пакет от санкции тази седмица.
Дипломати от три държави от ЕС се съгласиха, че Комисията трябва да преразгледа отказа на България преди това предложение. Темата вълнува и вътрешната политика на България.
След много политически борби София се съгласи миналия месец да прекрати отказа си два месеца по-рано, през октомври следващата година, въпреки някои призиви да го прекрати много по-рано.
Българският финансов министър Асен Василев заяви пред Politico, че удълженият график е необходим, защото рафинерията се нуждае от "логистични подобрения", за да намали постепенно руския суров петрол и да увеличи вноса на суров петрол от страни извън Черноморския регион.
Все пак данните на Kpler показват, че Бургас е получавал доставки на суров петрол от 2020 г. насам от страни като Ирак, Либия, Египет и Хърватия.
Въпреки че правителството на България твърди, че специалният статут е необходим за българските потребители, Добрев, председателят на комисията по енергетика, чиято партия контролира правителството заедно с партията на Василев, каза, че това "няма никакъв... смисъл", тъй като цените на горивата не са паднали в други страни от ЕС в относително изражение.
Въпреки твърденията на финансовия министър, рафинерията може да преработва големи количества неруски суров петрол, каза Добрев, аргументирайки се, че по-малко от половината петрол, който е получил през 2021 г., е дошъл от Москва, в сравнение с 90 процента, пристигнали от Русия от началото на 2021 г. тази година.
В изявлението си "Лукойл" обеща да спази крайния срок на България през октомври. Компанията заяви, че "работи върху прехода си към преработка на неруски суров петрол от... първия ден от периода на дерогацията, пренастройвайки своите производствени процеси и логистика, изправени пред турбулентните условия на световния пазар на петрол".
Въпросът също така подлага нов контрол върху ефективността на санкциите на ЕС срещу Русия, близо две години след като Москва започна пълномащабното си нахлуване в Киев.
Част от това идва от усложненията, свързани с включването на 27 държави във всеки пакет от санкции, който изисква единодушно одобрение, според Маартен ван ден Енде, ръководител на Белгийското общество за санкции и контрол на износа с нестопанска цел.
"Резултатът от процеса на компромиси в този случай е изключение със значителен обхват и оставя място за прилагането му", заяви той.
"Санкциите са много порести и са специално написани, за да създадат възможно най-голяма гъвкавост ... за България или за когото и да било друг, така че да не се заклещват с липсата на суров петрол за рафиниране", коментира Виктор Катона, водещ анализатор на суровия петрол на Kpler.
Друг проблем идва от сложността на разбирането на самите санкции. Един търговец на рафинирани горива, който получи анонимност, тъй като не им беше позволено да говорят публично, каза, че не са "наясно", че трябва да бъдат внимателни при търговията с петролни продукти от България за Европа.
"Никой не е посочил, че петролът всъщност не е позволено да се показва на пазара, поне на европейците", казаха те, добавяйки, че рискът по-малки търговски дружества с ограничени правни отдели да нарушат неволно санкциите е "доста висок".
Изпълнението също остава очевиден проблем. Доклад, поръчан от Европейския парламент миналия месец, установи, че "мозайката от практики за прилагане и правоприлагане в ЕС" води до "объркване и взаимно неразбиране", както и до "противоречия в правните тълкувания на държавите-членки на ключови разпоредби за санкции".
Това се вижда и в случая с България. Законите за санкциите на ЕС изискваха София да докладва на Комисията за спазването на освобождаването шест месеца след влизането му в сила, но Василев заяви, че не знае дали това е направено.
От Европейската комисия отказват да коментират разговорите си с България. Попитана за танкера, пътувал от България за Нидерландия през август и за по-широкото задължение на правителството да информира Комисията всеки път, когато разрешава превоз на горива с руски произход за трети страни, Василев изрази изненада.
"За първи път чувам за това", заяви финансовият министър.
USD
CHF
EUR
GBP
