Малкият бизнес се мачка за сметка на „приятелски" монополи

В немския вестник Тагесцайтунг,  в края на май, за пореден път се потвърждават някои нелицеприятни неща за българския министър-председател. И при тези изнесени факти не е случайно, че в медиите, в т.ч. и в чуждестранните издания, често се споменава, че България е единствената държава в ЕС с подчертано олигархична икономика.

У нас дребният и средният бизнес се потиска, често и „мачка" за сметка на „приятелски" фирми-монополисти. Не са изненада изнесените в медиите данни в края на май, че

27 000 малки и средни фирми са фалирали и в резултат на това са освободени от работа 56 000 заети работници

През февруари 2009 г. безработицата бе едва 6,6%, което бе под средното равнище в ЕС, а понастоящем в началото на юни според последни данни на ЕВРОСАТ тя е 12,6%, като тя бележи над два пъти ръст. Същевременно социалните придобивки се орязват и най-бедните и маргинални трупи у нас губят всякаква надежда и перспектива за достоен живот.

В някои закони се правят изменения, за да се заобиколи действието за в бъдеще на съществуващите досега социални придобивки. Пример в това отношение е преустановяето при изчисляването на пенсиите на т.нар. швейцарско правило, което бе въведено от предходния кабинет. На практика то бе отменено от сегашното правителство и пенсионерите вече трета година не са получили актуализация  на мизерните си пенсии, с изключение на вдовишките надбавки и минималните пенсии, които получиха отгоре символични суми.

Недостатъчната правна и административна защита на инвеститорските интереси от страна на българските институции, включително. и от съдебната система, заедно с непочтеността в бизнесотношенията имат и съвсем конкретно отражение в международните сравнителни изследвания. В най-новата класация на Световния икономически форум България е чак на 74-то място в света по конкурентоспособност.

Слабата привлекателност на страната като място за нови капиталовложения не е само следствие на световната криза. Участието на стратегически инвеститори в лицето на реномирани международни компании в българската икономика продължава да е символично, а в нейната експортна листа рязко преобладават стоки и услуги с твърде ниска принадена стойност.

В структурата на заетостта сред населението на България най-разпространени са професии, за които не са нужни високи степени на образование и професионална квалификация, сочат данните. В изследването недвусмислено се подчертава, че вече у нас закъсаха печеливши до скоро сфери, а бягството на инвеститори от страната оставя "на сухо" цели стопански сектори. До 2008 г. те имаха висока привлекателност за чуждите инвеститори, като строителството, търговията с недвижими имоти и международния туризъм.

Неспирните скандали, свързани с имотни измами, спекула и грабежи

в жилищата на чужденци, закупени по време на "имотния балон" в България, водят до непоправимо увреждане на имиджа на страната пред инвеститорите. В шоу на комика Рики Джървайс по телевизия Sky1, България беше споменавана като нарицателно за бизнес с имоти, от който се интересуват единствено "идиоти"?!? Инвеститорите напускат България и заради покровителство от правителството ни на сивата икономика, която според някои в т.ч. и външни анализатори е достигнала 40% от БВП.

В проучване и в последващ анализ на НСИ, от  края на април т. г. настоящата производствена активност продължава да се оценява като намалена, а в очакванията за бизнес състоянието и дейността в отрасъла през следващите месеци се наблюдава известен оптимизъм, който обаче е по-умерен. Средното натоварване на мощностите през април е с 2 пункта под нивото от януари и достига 69,9%. Предприятията съобщават за излишък от мощности с оглед на очакваното търсене през следващите месеци, но този излишък е намалял през последните три месеца.

Основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, продължават да са несигурната икономическа среда и недостатъчното търсене от страната, посочени съответно от 54 и 44% от промишлените предприятия. Мениджърите в промишлеността са променили оценката си за състоянието на управляваните от тях дружества от задоволителна към добра. Те обаче продължават да се оплакват от недостатъчното търсене, заради което и производствената им активност намалява и не планират да увеличават цените през следващите три месеца.

Търговията на дребно през април нараства с 2,3 пункта в сравнение с предходния месец, но продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца очакванията на търговците са по-резервирани. Основните фактори, затрудняващи дейността в отрасъла, продължават да са несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и конкуренцията в бранша. През април първите два фактора засилват отрицателното си въздействие върху бизнеса за сметка на третия, чиято тежест през последния месец намалява. Търговците обаче са по-предпазливи в прогнозите за продажбите и поръчките през следващите три месеца заради все по-несигурната среда, свиващото се търсене и засилената конкуренция.

Най-верния и точен индикатор, за състоянието на икономиката на една страна и че тя е в рецесия е трендът на индеките на фондовата борса а то вече трета година е катастрофално.

За 2011 г. основният индекс на борсата SOFIX изгуби 11% от стойността си и дълго време се бе закотвил на около 300 пункта. В последните дни на м.май Софикс сравнително бързо се срива и та 01.06.2012 г. е 288,20 пункта Сред повечето от малките компании в топ 50 има понижение на капитализацията, общо с 18%.  Показателно е, че при първото за нашата борса IPO от около три години. насам Дир.бг АД набра едва 202 хил. лв., като пласира 74 813 акции  или само 16.5% от предложеното количество. Постигнатата цена на акция е 2.70 лв., или долната граница на ценовия диапазон. Компанията, която притежава и едноименния популярен сайт, предложи на инвеститорите 454 000 броя акции (10% увеличение на капитала), на емисионна цена не по-ниска от 2.70 лв. и не по-висока от 3.30 лв. за брой. На практика IPO се провали, поради липса на инвеститорски интерес.

Водещи анализатори от Deutsche Bank, публикуваха през април 2012 г. мрачен сценарий във в-к. "Ханделсблат". Според тях най-лошото от световната финансова криза предстои, тъй като финансовите ресурси на държавите вече са на изчерпване, а кризата отново ще се изостри. Цените на застраховките при фалит (така наречените книжа Си Ди Ес - CDS) сочат, че поне четири държави ще изпаднат в неплатежоспособност и ще трябва да преструктурират дълга си. Индексът iTraxx SovX Western Europe на компанията за финансова информация Markit, който обхваща книжата Си Ди Ес на 15 държави, включително Испания и Италия, през м.март 2012 г. се повиши с 26 %.". Ако тези случаи на неплатежоспособност наистина настъпят, то за дефолтите на компании и банки идните пет години ще бъдат по-тежки спрямо изминалите пет години, които бяха сравнително спокойни ", отбелязват авторите на доклада. Понастоящем пазарите на облигации губят резултатите от положителното въздействие на дългосрочните програми на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ. Големите разходи не доведоха до ускоряване на икономическия растеж, твърдят анализаторите на Deutsche Bank. Логично е при задълбочаване на рецесията в страните от Еврозоната, да пострадат най-силно страните от нейната периферия, сред които е и България, която и без това управлява зле публичните си финанси.

Икономиката на България ще изпитва сериозни трудности през първата половина на годината и темпът на възстановяване на родното стопанство ще се забави, прогнозират от БНБ в най-новия брой на изданието си "Икономически преглед". Основна причина за негативните прогнози за икономиката са външните условия. Икономическата активност допълнително бе потисната през първото тримесечие на 2012 г. и поради големите студове у нас през януари и февруари. Прогнозираният слаб ръст се дължи предимно на вътрешното потребление и износа. "Очакваме фирмите да останат консервативни в решенията си за броя на служителите си поради несигурната външна конюнктура, а това ще повлияе негативно върху скоростта на възстановяване на потребителските разходи", коментират анализаторите от БНБ. Според тях потребителското търсене вероятно ще остане на нивото от 2011 г.

БНБ като че ли остана последният стожер на финансовата стабилност

след като публичните ни финанси силно се „разклатиха" през последните три години. Едно от доказателствата за това твръдение, е че със своето отрицателно становище БНБ, а също и с аналогичните позиции на КФН и ЕЦБ относно проектозакона за Сребърния фонд на практика го блокираха. Предвид  разделянето на две по този въпрос на ПГ на ГЕРБ на практика той бе спрян и не се внася за разглеждане в Комисията по бюджет и финанси.

Очаквано предизвика отрицателна реакция на на БНБ и желанието на министъра на финансите Симеон Дянков да намали лихвите по кредитите, като уж направи прозрачна методиката за изчисляване на лихвите и таксите по кредитите. Ня пръв поглед това е доста благородна инициатива, но тя бе представена неправилно и популистки и прибързано се дадоха обещания за по-ниски лихви. Именно тя предизвика публично противопоставяне на БНБ и на Асоциацията на търговските банки срещу финансовото министерство. УС на БНБ неслучайно посети по този повод президента и след срещата с него този въпрос засега бе „забравен".

Банковата система у нас благодарение на високата си капиталова адекватност и на консервативния начин на банкиране у нас, респективно на отпускане на нови кредити засега успешно се справя с ръста на т.нар. лоши и преструктурирани кредити.  Делът им за първото тримесечие на тази година е 23,4%, като при фирмените той е 25,5%, при жилищните - 20,2%, а при потребителските - 19,8% ., според данни от БНБ. В абсолютен размер месечното увеличение е с 394 млн. лв. и те вече достигат до голямата за мащабите на страната ни сума от 9,7 млрд. лв. Ръстът при лошите и преструктурираните кредити е съпроводен със спад при редовно обслужваните с 0,22% на месечна и с 1,07% на годишна база до 31,7 млрд. лв. към 31 март 2012 г.

В същото време през април и през май т.г. е налице забавяне на ръста на лошите и преструктурираните. По неприятно е, че се кредитират главно малък брой фирми, които главно работят за експорт, а кредитите за МСП са силно редуцирани и при тях се наблюдава хроничен дефицит на свеж паричен ресурс за оборотни и инвестиционни цели, което постепенно ги обрича на гибел.

Все още ръста на лошите и преструктурирани кредити не застрашава стабилността на банковата ни система

В региона на Централна и Източна Европа България е на 7-а позиция сред 21 държави по ниво на капиталовата адекватност на системата. Нито една банка не е паднала под минималната капиталова адекватност по закон - 12% се посчва в годишния отчет на БНБ за 2011 г. Българските банки поддържат средно ниво на показателя в размер на 17,5%, докато в ЕС минимумът е 8%.

С основание УС на БНБ във връзка със задълбочаващата се криза в Гърция на банките у нас, които са част от базирани в Гърция банкови групи, е препоръчал да се въздържат от инвестиции в гръцки държавен дълг или в дълг, емитиран от гръцките банкови групи. Ако все пак се вземе подобно решение, за него трябва да бъде уведомено управление "Банков надзор" на БНБ. Кредитният портфейл на банките към края на март 2012 г. е бил 52,2 млрд. лв.,  незначително се увеличава с 0,6% на месечна и с 3,17% на годишна база. В сравнение с ръста му от наколко процента на месечна основа през 2007 и 2008 г. увеличението му в последните години е символично и може да се направи извода, че твърде вероятно икономиката ни е може да изпадне през следващите месеци в рецесия.

В крайна сметка чрез своите решения и последващи действия централната банка не може директно да влияе на икономическия цикъл у нас и да предотврати евентуална рецесия, но е в състояние да парира някои неразумни постъпки на правителството ни. УС на БНБ с вещина и с такт направи точно това, при това нееднократно, през първата половина на 2012 г. и затова заслужава адмирации.

Времето ще покаже, че той е постъпил правилно. От изключително важно значение за запазването на финансовата стабилност у нас и преодоляване на признаците на рецесия у нас е Съветът за финансова стаблност (в него участват министърът на финансите, гуверньорът на БНБ и председателят на КФН) да започне да функционира регулярно (поне веднъж на тримесечие) и пълноценно. Засега този важен орган се дезавуира от министър Дянков и не е ясно и никой не му е потърсил сметка - защо?