Блоковете от комунистическата епоха се трансформират - събарянето им излиза до четири пъти по-скъпо

От Прага до Пловдив инженери и архитекти дават втори живот на жилищни блокове, построени през комунизма в Централна и Източна Европа, пише BBC.

Един от най-възрастните обитатели на една от най-високите сгради в град Габрово е бившият инженер Христо Христов. На близо 90 години, Христов живее в блока, откакто е построен преди три десетилетия. Блокът е проектиран през 70-те години на миналия век, преди навлизането на стандартите за енергийна ефективност в България, и завършен през 1994 г.

До 2020 г. тази 16-етажна сграда беше типична за жилищните сгради, които доминират в силуета не само на Габрово, но и на градове в Централна и Източна Европа. Много от тези блокове са студени, имат течове и са скъпи за отопление. Днес блокът на Христов е топъл и сух, а сметките за енергия в блока са наполовина на тези от миналото.

Промяната се свежда до пълна енергийна модернизация на сградата, координирана от Христов. Изискваше се съгласието на всеки жител на блока, за да се продължи -  невероятно, това беше постигнато.

Сега бетонният блок е добре изолиран, старите му балкони са затворени и е боядисан в чисти пастелни цветове. Като един от първите реновирани блокове в Габрово, той сигнализира за началото на бавна промяна към постиндустриалния град. А трансформацията на Габрово на свой ред е част от промяна, случваща се в стотици градове в региона, докато посткомунистическите страни се стремят да обновят своите рушащи се жилищни блокове.

Панелните блокове: Историята на масовото жилищно строителство в Съветския съюз

От московския квартал Черемушки до Източен Белин "По един апартамент на семейство" става приоритет за комунистическата партия

Тъй като изменението на климата оказва натиск върху градовете да използват по-малко енергия за отопление и охлаждане на сградите и да помогнат за изолирането на жителите срещу температурни промени, нуждата от модернизиране на тези жилищни блокове става все по-належаща.

Монолитните силуети са станали символ в градовете от Централна и Източна Европа. Бързата урбанизация на бившите комунистически страни през втората половина на 20-ти век означава, че големите бетонни блокове съставляват голяма част от техния сграден фонд днес.

Въпреки че имаше няколко еволюции на дизайна - от сглобяемите панелни блокове до модернистичните кули - те обикновено имат нещо общо: голи външни стени, направени от бетон или тухли, с малко изолация.

Приблизително една трета от българското население живее в жилища, строени по време на комунизма, подобно съотношение като в Чехия и Полша. В Латвия повече от 50% от хората живеят в бившите комунистически блокове, докато в Естония делът им достига 70%.

Майлс Глендининг, професор по архитектурна консервация в Единбургското училище по архитектура и ландшафтна архитектура, казва, че модернистичните жилищни блокове в Централна и Източна Европа обикновено не получават същото ниво на обществена стигма като тези в западните градове. Те просто са част от ежедневието на града.

Панелните жилища поскъпват с 5 - 10%, прогнозират брокери

Сред причините са тяхното много добра функционлност и мащабната програма за санирането им

Но тъй като блоковете остаряват и стават неадекватни от гледна точка на енергийна ефективност, възниква въпросът какво да правим с тях - събаряне или реконструкция?

Събарянето често не е популярно и рядко осъществимо

В България високото ниво на частна собственост, около 85%, означава, че сградите биха били проблематични за събаряне и ново строителство. Освен това възстановяването на жилищата е скъпо. Проучване на изследователи от Талинския технологичен университет, Естония, установи, че събарянето на блокове за възстановяване на подобни жилища в страната би струвало три до четири пъти повече, отколкото дори интензивно преустройство.

"Поради много причини блоковете вероятно ще останат тук", казва Драгомир Цанев, директор на EnEffect, организация с нестопанска цел за енергийна ефективност в София, България. Въпреки че много български апартаменти са изживели предвидения си живот от 50 години, "някои проучвания показват, че те трябва да бъдат не по-малко структурно здрави от по-новите сгради, стига да са добре поддържани".

Въпреки това са необходими повече данни, за да се разбере напълно картината, казва Цанев, особено по отношение на енергийната ефективност. Повечето от блоковете попадат в енергийни класове на ЕС E, F и G - най-лошите класове.

В София се строят повече, но по-тесни жилища

Сделките с имоти в столицата обърнаха тенденцията на спад

И макар няколко посткомунистически държави да се справят с тази неефективност, това е по-малко организиран съвместен проект между държавите, отколкото "движение или дори няколко паралелни движения", стимулирани от много фактори, казва Глендининг. Сред най-силните двигатели са националните цели за декарбонизация и подкрепяните от Европейския съюз програми за обновяване.

Според оценките на Европейската комисия, сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. Правителствата са решили, че модернизирането на сградния фонд на континента е от ключово значение за борбата с изменението на климата. Стратегия, публикувана от Европейската комисия през 2020 г., има за цел да удвои темповете на енергийно обновяване до 2030 г.

Цанев вижда "огромен апетит" за саниране на сгради в България. В последния цикъл на финансиране за пълна безвъзмездна помощ са кандидатствали 3068 надеждни сгради. Достатъчно финансиране обаче имаше само за 756.

Ралито при цените на жилища в София може и да приключва

През четвъртото тримесечие на 2023 г. цените на жилищата в страната са се увеличили с 10,1% на годишна база

Според Цанев вълната от енергийни реконструкции ще се оформи само с лесно, рационално участие на жителите и "по-справедливи" финансови механизми.

Българското правителство беше потърсено за коментар от BBC, но не отговори до момента на публикацията.