„Личните заеми за 10 г. назад вече ще се декларират в НАП”, „Румен държан на метри от дома”, „Банките със 70% по-ниска печалба”, „Заемите от приятели все пак ще се декларират”

„Личните заеми за 10 г. назад вече ще се декларират в НАП", информира от първата си страница „Сега"
Всички заеми над 10 000 лв., които не са взети от банка, а от фирма или частно лице, трябва да се обявяват в годишната данъчна декларация, която се подава всяка година между януари и април. Освен тези заеми в нея ще трябва да се вписват и старите, но непогасени кредити на обща стойност над 40 000 лв., които са получени или раздадени през последните 10 години.

Това е засега последното решение на депутатите по въпроса, след като вчера бюджетната комисия в парламента одобри на второ четене промените в закона за държавния бюджет за 2010 г.

Според гласувания вчера текст заетите пари задължително трябва да се декларират, ако сумарно надхвърлят 10 хиляди лева. От октомври насам досега се спрягаха други прагове - 5000 и 20 000 лева, а вчера депутатите се спряха на междинен вариант от 10 000 лв. Това е летвата за суми, взети или дадени през последната данъчна година. Ако обаче гражданинът има непогасени остатъци над 40 000 лв. от кредити от последните 10 години, те също ще трябва да се декларират.

Ново е също, че ще се обявяват раздадените и получените заеми не само от граждани, но и от фирми. Хората обаче няма да са длъжни да декларират изтеглените пари от банки. Глобата за граждани, които не декларират вярно заемите си, ще е минимум 10% върху недекларираната или невярно декларираната сума.

Предложението за деклариране на тези заеми тръгна от Министерския съвет, който го предложи като мярка за борба със сивата икономика в средата на октомври. Аргументът е, че редица съмнителни данъкоплатци оправдават незаконните си доходи със заеми от приятели и че фиктивните кредити между физически лица вече гонят космическите 2.7 млрд. лв. Затова кабинетът "Борисов" предложи всички заеми над 5000 лв. да се декларират. Мярката бе одобрена от бюджетната комисия още преди месец въпреки отпора на депутати юристи, които твърдяха, че хората трудно могат да си спомнят какви заеми са взимали или давали със задна дата. Миналата сряда по време на визитата на премиера Бойко Борисов в Народното събрание депутатите тихомълком бламираха мярката на кабинета и тя отпадна от закона.
Още от статията на „Сега"

„Заемите от приятели все пак ще се декларират", информира от първата си страница „Дневник"
От 2010 г. заемите от роднини и приятели, както и от небанкови институции ще се декларират, ако надвишават 10 000 лв. общо за календарната година. В годишната данъчна декларация ще се описват и невърнатите суми за последните 10 години, ако стойността им надвишава 40 хил. лв., реши в понеделник парламентарната бюджетна комисия. Същите финансови граници важат и за заемодателите, които трябва да описват в данъчните си декларации всички предоставени суми над 10 000 лв. за последната година или над 40 000 лв. за последните десет.

За недекларирани средства или невярно подадени декларации ще се плаща глоба от 10% от премълчаната или сгрешена сума. При повторно нарушение глобата ще е 15%, ако лицето не е обект на по-строго наказание по друг закон.

Депутатите от бюджетната комисия този път се съобразиха с колегите си юристи и коригираха мярката, част от пакета на правителството за борба с корупцията и организираната престъпност, която миналата седмица изненадващо отпадна при окончателното гласуване на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Тогава шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова и колегите й предложиха да се декларират годишните заеми над 5000 лв., независимо кога са дадени или получени.

Юристите на ГЕРБ оспориха и финансовата граница като прекалено ниска, и липсата на срок с аргумента, че човек може да е забравил даден заем преди много години. Повечето народни представители от управляващата партия ги подкрепиха. Този път текстовете са съгласувани и няма проблем да минат през пленарна зала, каза пред "Дневник" Тодор Димитров (ГЕРБ), зам.-председател на правната комисия.

На депутатите в бюджетната комисия вчера първо беше представен текст, според който трябва да се декларират заемите над 20 000 лв. годишно, но после границата беше намалена до 10 000 лв.

Поправката ще мине през преходните и заключителни разпоредби на пректобюджет 2010, чието окончателно гласуване започва в сряда.
Още от статията на „Дневник" и още по темата от „Дневник"

„Румен държан на метри от дома", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Не знам къде бях, беше мрак. Помня само, че когато ме връщаха, чувах сглобките на виадуктите на магистралата. Този шум го знам, чувам го винаги, когато минавам по "Хемус". Само тези объркани показания е успял да даде освободеният в неделя вечерта студент Румен Гунински. Младежът бе отвлечен от тротоара пред НСА в Студентски град на 19 октомври минути след 20 часа. Седмица по-късно похитителите поискаха от баща му откуп от 500 хиляди евро. "Стандарт" научи, че общинарят от Правец Румен Гунински е успял да събере 300 000 евро, които е платил на бандитите на 3 вноски. Последната от тях отчаяният баща направил на 20 ноември. Тогава той хвърлил както и предишните два пъти чанта с пари на посочено от похитителите място. Последния път това било край Елин Пелин. Тогава получил и известието, че синът му ще бъде върнат в рамките на седмица. Гунински-старши всеки ден чакал обаждане, но без резултат. След 27 ноември той вече бил отчаян, защото похитителите не спазили сроковете. Когато мобилният му телефон звънял в неделя вечер, Гунински отново решил, че го притесняват медиите и не вдигнал телефона, въпреки че звънял два пъти. Този път обаче вместо журналисти от другата страна на слушалката бил синът му. 21-годишният младеж бе захвърлен край стадиона в Елин Пелин от движеща се кола. Той паднал по корем с вързани ръце и очи. Едва успял да стане и да махне маската от главата си. След това тръгнал към близкия градски стадион на Елин Пелин "Левски". Там обаче нямало нощна охрана. Затова Гунински пресякъл пътя и се озовал до бетонов възел от дясната страна на пътя. Той почукал на вратата на охранителната кабинка. Вътре бил 61-годишният охранител Георги Матеев. Пенсионерът отначало се стреснал, защото си спомнил предишен случай на пребит пазач в бетонов възел. Затова предпазливо попитал кой е. А момчето отвън отвърнало: "Аз съм Румен Гунински, отвлеченият". "Веднага се сетих кой е, защото съм го виждал по телевизията", обясни вчера пред "Стандарт" охранител.
Още от статията на „Стандарт"

„Банките със 70% по-ниска печалба", съобщава от първата си страница „Пари"
С 70.2% се е свила печалбата на банките в България през октомври, показва статистиката на БНБ. През миналия месец положителният финансов резултат на трезорите у нас се е стопил до 34.9 млн. лв., воден от обезценки на активи в размер на 118 млн. лв. От началото на годината обезценките на активи за сектора са 853 млн. лв.
С 1.7% до 69.8 млрд. лв. са се увеличили активите на банките у нас през октомври.
Още от статията на „Пари"

„Държавата дължи 1,5 млрд. лева на строителните компании", разкрива от първата си страница „Класа"
Около 1,5 млрд. лв. се очаква да достигнат задълженията на държавата към строителните фирми за възложени и извършени дейности за миналата и тази година. До момента установената дължима сума е около 800 млн. лв., съобщи за „Класа" изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Иван Бойков. Той обясни, че от всички министерства е поискана справка за възложени дейности на компаниите. Очакванията за двойно повече от установените задължения идват от факта, че не всички институции са изпратили поисканата информация за сумите, които трябва да изплатят на строителите.

„Това не са нови задължения, но те не са били фактурирани от компаниите, за да не се плаща ДДС. През октомври и ноември фирмите актуват най-много разходи и затова очакваме тази огромна цифра", обясни Бойков.

Преди няколко дни министър-председателят Бойко Борисов съобщи, че по време на срещата му с представители на строителния бранш е станало ясно как на фирмите са възлагани дейности, за които не е имало предвидени пари в бюджета. Заради липсата на средства за разплащане с тях компаниите от своя страна не са фактурирали извършената работа, за да не плащат ДДС.

Втората среща между премиера и бранша е насрочена за днес. На нея предстои да се обсъди какъв точно ще е вариантът на споразумението, с което държавата ще гарантира изплащането на задълженията към строителните компании. „Най-вероятно ще бъде писмо, в което се признава, че фирмите имат договори за строителство, а парите ще се изплатят в срок, който ще бъде определен", допълни Бойков.

Според него процесът по връщането на парите е доста сложен и затова се търсят варианти за разрешаването на проблема. По думите на регионалния министър Росен Плевнелиев държавата може да започне разплащане едва през следващата година.

„Първият вариант е данъчните да осигурят схема за прихващане на задълженията на фирмите към бюджета. Целта е да няма гонене на фирмите и фалити заради неплащане на данъци, когато имат по-големи вземания", обясни още Бойков. От финансовото министерство казаха, че не разполагат с точни данни и не се ангажираха с коментар на схемите за разплащане.
Още от статията на „Класа"

„Кеца крие данъци, Азис плаща", разкрива „Стандарт"
Бирници разровиха хонорарите на най-известните ни певци. Васил Найденов не е плащал никакви данъци през годините. Азис пък е обявил над 1 млн. лв. доходи само за 2008 г. и чинно си е платил налозите върху тях, научи "Стандарт". Това показват първите резултати от масирана проверка на Националната агенция за приходи на едни от най-известните естрадни, поп-, рок- и фолк изпълнители. Както "Стандарт" първи писа, вече се проверяват доходите за последните 5 години на първите 16 от най-популярните имена сред певците ни. Проверките стартирали заради десетки сигнали, че изпълнителите укриват голяма част от хонорарите си. През последните пет години Васко Кеца въобще не е подавал данъчна декларация за годишните си доходи. Но съвестно е плащал вноските си за здравно осигуряване.

Азис пък е на другия полюс. Той се оказва добрият пример сред родните фолк изпълнители, като само за миналата година е обявил над 1 млн. лв. доходи. Върху тях съвестно е платил данъците си. Доста по-малко пари е обявила примата на българската естрада Лили Иванова. Официалните й доходи за миналата година са малко над 300 хил. лв.

Преслава пък е обявила само 86 хил. лв. доходи за 2008 г., при положение че хонорарът й само за едно участие е минимум 6500 лв. Ако обявените от нея доходи в данъчната декларация са истина, излиза, че трябва да има само 13 участия на година.

"Нямам никакви притеснения, ако ме проверяват. Откакто пея, си плащам данъци и попълвам данъчна декларация", призна фолк примата Глория. Преди четири години тя е имала ревизия, при която се оказва, че е напълно изрядна. И Ивана е била проверявана през 2005 и 2006 година. И при нея нещата се оказват о'кей. "Ние сме нормални граждани и няма нищо страшно да ни проверяват, редовно плащам данъци. Дори много повече от другите хора", категорична бе пред "Стандарт" Ивана.

В момента тече проверка за броя и стойността на къщите на певците и техните семейства. НАП вече е получила и информация за лъскавите коли на певците. Предстои бирниците да сравнят официално декларираните от звездите доходи със стойността на имуществото, което притежават. Ако бъде открито разминаване, от НАП ще възложат проверки. Данъчните проверяват дори и банковите авоари и луксозните вещи на звездите.
Още от статията на „Стандарт"

„Приватизацията две в едно, или реформа по български", информира „Пари"
Сливането на дейността по продажбата на държавните дружества с последващия контрол върху сделките в една институция може да има сериозни последици за България от страна на Европейската комисия, коментира за в. Пари Руси Статков от Агенцията за следприватизационен контрол. Преди дни комисията по икономика и енергетика в парламента одобри предложение за промяна в закона за приватизация следприватизационен контрол. финансовия министър Симеон Дянков се обяви за обединяването на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол. Дянков направи това предложение в началото на ноември. Финансовият министър от самото начало на встъпването си в длъжност атакува Агенцията за следприватизационен контрол, че през периода 2001-2008 г. не е направила нищо, за да си събере дълговете от неизрядни купувачи на държавни дружества. В резултат на това през този период държавата е била ощетена с над 800 млн. лв., обяви преди месец Симеон Дянков. Финансовият министър потвърди отново в края на миналата седмица, че според него АП и АСК трябва да работят заедно в бъдеще. Почти всички депутати и от опозицията са гласували за това, каза за в. Пари Иван Иванов от ДСБ, който е член на икономическата комисия.  
Проблеми
Според Руси Статков, член на надзорния съвет на АСК в Европейския съюз съществува регламент, според който трябва да има отделен орган, който да осъществява контрол след приключване на приватизационните сделки с държавните фирми. Вярно е, че Агенцията за следприватизационен контрол във вида и състава, който е в момента, търпи критики, уточни Статков. Затова идеята на експерти от самата комисия бе тя да се преструктурира и да оптимизира дейността си. Според него обаче управляващите не са обсъдили сливането на ведомството с Агенцията за приватизация с експерти и служители от АСК. Мнозинството от депутатите в комисията по икономика и енергетика са одобрили предложението на Дянков, но те не са експерти, каза още Статков. Според него по този начин ще се намалят още повече служителите, ангажирани пряко с контрола върху сделките. След извършените вече съкращения в АСК се налага един служител в АСК да проследи около 100 сделки, твърди Статков.
Още от статията на „Пари"

„17 от 70 института на БАН са конкурентни на световно ниво", съобщава „Сега"
Противоречива оценка на Българската академия на науките дадоха 38 изявени международни учени. Според независимия одит, изготвен под шапката на Европейската научна фондация, само 17 от общо 70-те оценявани звена са конкурентоспособни на международно ниво. Други 17 от структурите на академията са видими само на национално ниво и от работата им може още да се желае. Повечето институти попадат по средата. Независимото изследване от 500 страници ще е в основата на предстоящото преструктуриране на институцията.

70-те звена към БАН са оценявани по три критерия - качество и продуктивност на изследванията, обществена полезност и перспективи. По нито един от тези критерии международният екип не е присъдил максималната оценка А* - за лидер в световната наука. 11 от институтите на БАН обаче получават втората по ранг оценка - конкурентни на международно ниво, едновременно и по трите критерия (б.а. - виж карето с отличниците). Само по основния показател - качество, в групата на международно конкурентните попадат 17 института, главно в областта на химическите, биологичните науки и науките за Земята.

36 от институтите са видими за света, направили са ценен международен принос, но нямат достатъчно добри позиции при печеленето на проекти. Сред 17-те института, които остават невидими за света и имат само национален принос, впечатление правят много ниските резултати в областта на инженерните науки. Само един от инженерните институти е разпознаваем на международната сцена, останалите 6 са значими само на национално ниво. В тази група с най-лоши резултати е Институтът по компютърни и комуникационни системи. Проблеми има и в обществените науки, към които спадат институтите по социология, философия, икономика, правни науки. Нито едно от тези звена не е конкурентоспособно извън България. Центърът по архитектурознание е единствената структура, оценена откровено като слаба.

Серия от фактори обясняват тези резултати, се изтъква в доклада. Въпреки проблемите постиженията са впечатляващи на фона на трудностите при провеждане на изследвания в България, изтъква международният екип. Според тях БАН в момента е в режим на оцеляване, а необходимостта от осигуряване на допълнителни средства води до много компромиси. Много от учените поемат сериозна преподавателска работа, за да си допълват заплатите, а това не им позволява да се концентрират върху изследванията. Част от институтите пък се занимават с производство на търговски продукти, което би следвало да се отдели във филиали.
Още от статията на „Сега"

„НОИ забатачил 10 000 болнични", съобщава „Монитор"
Националният осигурителен институт е забавил плащането на близо 10 000 болнични, показва проверка на Сметната палата. Нейните одитори проверили работата на института от началото на 2007 г. до края на 2008 г, когато нейн шеф беше Йордан Христосков. Сроковете за изплащане на болничните не са спазвани в цялата страна. Най-сериозни проблеми обаче са имали гражданите, потърсили услугите на софийското управление на осигурителния институт, където са регистрирани над две трети от случаите. Сериозни проблеми е имало и в Пловдив.

От началото на 2007 г., когато НОИ започна да плаща болничните, до 10 март 2008 г. забавянията са били значително по-рядко, понеже официалният срок за превеждане на парите е бил 30 дни. Правителството намали срока наполовина и съответно времето се проточило още повече и нараснало почти двойно.

Одиторите на палатата пресметнали, че затрудненията идват главно от голямото натоварване на служителите. Ако един чиновник приема средно по 5719 документа, в столицата на човек се падат по 8376. Въпреки направените нови назначения софийската структура не успяла да се справи навреме. За разлика от столицата обаче във Видин, Разград и Силистра са подадени над 2 пъти и половина по-малко  документи.

Освен забавените плащания одиторите засекли и 132 588 случая, в които НОИ е отказал да плати парично обезщетение въпреки издадения болничен. Основните причини били, че не са отговаряли на изискванията или са съдържали некоректни данни. Нараснал е и броят на отхвърлените плащания, понеже хората не са имали право на обезщетения. НОИ е зачеркнал част от болничните и защото гражданите не са описали банковите си сметки за превеждане на обезщетенията или са подали грешни данни, твърди одитният доклад.
Още от статията на „Монитор"

„Хубава пенсия, ама фалшива", анализира „Сега"
17 пенсионери от Смолян станаха за резил на стари години, след като тези дни се разбра, че получават парите си срещу фалшиви документи за трудов стаж. На книга те са полагали II категория труд в СМК "Перелик", в действителност обаче някои дори не са стъпвали в предприятието. Измамата се разбира преди 3 години, когато ведомостите на закритата фирма стигат до архивното стопанство на НОИ. Тогава се вижда, че в книгите има задраскани, подправени и дописвани имена. Сега някои от пишман измамниците имат да връщат по 15 000 лв. Фалшивите документи са дело на Мара Яланджиева, служител на закритото дружество. Тя надписвала към стажа по 12 до 17 години, за да може "клиентът" да се пенсионира във II категория труд.

През лятото гръмна друг грандиозен скандал с купен стаж от ТКЗС. Възрастни жени от Димитровград се ожалиха на президента Георги Първанов, че ще останат без домовете си, понеже дължат пари на НОИ за получени пенсии на базата на фалшиви удостоверения. Те се полакомили за някоя пара отгоре и си напазарували по 3 до 7 години стаж за по 1000-2000 лв. Държавният глава опрости част от задълженията на Митра Рашкова и на Васил Маринов, който изплащал дълг на починалата си съпруга.

Оказва се обаче, че купуването на несъществуващ стаж е дребна хитрост на фона на другите начини за неправомерно източване на фонд "Пенсии". Най-често НОИ плаща неоснователно на младежи с инвалидна пенсия, които са прекъснали обучението си, но не са уведомили пенсионния отдел. "Продължаваме изплащането до установяване на обстоятелството, че на него вече не му се полага", обяснява Валентина Кръстева, директор на главна дирекция "Пенсии" в осигурителния институт. А то рано или късно се разкрива, тъй като ВУЗ-овете имат ангажимент да уведомяват районните управления на осигурителния институт за такива прекъснали студенти.

Сходен е и другият случай на неправомерно получаване - когато преживелият съпруг сключи нов брак, но продължи да получава наследствената си пенсия. Изобщо вестите за радостни и тъжни събития изглежда пътуват бавно между службите, защото сериозна част от надвзетите пенсии са такива, изплащани след кончината на получателя им. "Обикновено имаме информация от ГРАО, но не винаги тя се получава достатъчно навреме, за да можем да спрем и след това да прекъснем изплащането на пенсията", признава шефката на отдел "Пенсии" в НОИ. В тези случаи нещата съвсем се объркват, когато пенсията се взема от упълномощено лице или се тегли с дебитна карта.
Още от статията на „Сега"

„Съкращаваме дипломатически мисии в чужбина", казва в интервю за „Монитор" министърът на външните работи Румяна Желева
Госпожо Желева, в момента се изготвя нов устройствен правилник на външното министерство, какво предвижда той?
- В новия устройствен правилник ще бъде включено, че ротацията на дипломатите трябва да става само веднъж в годината. Аз проведох много разговори с действащи дипломати и колеги и всички са отчаяни от факта, че ротацията трябва да се прави два пъти в годината. Това създава главоболия, трябва да се сменят училищата и създава проблеми в чисто човешки план. Дипломатите също са хора, имат семейства и трябва да се грижат за тях. Затова ще направим ротацията веднъж годишно, в летните месеци, когато всички международни институции имат по-малко дейности.
Ще отбележим нещо, което е наше виждане, че не може да има отказ от мандат до безкрайност. Дипломатите ще имат възможност да откажат само едно предложение. Още се обсъжда как ще бъде формулирано това, но няма да е повече от веднъж.

Кои дирекции ще бъдат съкратени или слети?
- Не мога да ви изброя всички дирекции, защото предстои този правилник да бъде обсъден с колегите и след това да бъде приет от Министерския съвет.
Мислим за начина, по който трябва да се оптимизира персоналът, тъй като според министерско постановление 196 е заложена 15% редукция. Това е представено ясно и отдавна е дискутирано със състава на Министерството на външните работи. Например безсмислено е да има две дирекции - служба на говорителя и връзки с обществеността. Те работят заедно така или иначе и служат на една и съща цел, да направят външната политика прозрачна и максимално достъпна на българските граждани.

Съобщихте по-рано, че ще бъде създаден доброволен европейски корпус за хуманитарни операции, можете ли да кажете как ще изглежда структурата в България?
- Що се отнася до хуманитарния корпус, това е задача, за която Европейската комисия тепърва трябва да разработи законодателството. Така че ако аз сега ви кажа как ще изглежда, това ще е прекалено амбициозно.

Казахте, че няма да позволите социалистите по един примитивен начин да налагат евроскептицизъм. Ще говорите ли с тях, или ще се опитате да обясните на колегите от Европейската комисия колко не са прави от БСП?
- Мисля си, че може да има хора, които да не са запознати с европейската проблематика, с европейското законодателство, затова как се реализира общностната политика на Европейския съюз и кому принадлежи законодателната инициатива. Това не всеки е длъжен да го знае, предвид това, че България е само от три години член на ЕС. Но аз се учудвам, когато некомпетентни изказвания се правят да кажем от моя колега бивш външен министър на България господин Ивайло Калфин, който е евродепутат. Когато се говори и се оценява, че нещо е незначително, предвид че се определя като незначителна една самостоятелна политика на Европейския съюз, която се реализира на общностно ниво и за която да се внушава от такива прополитически коментари, че ресорът не е свързан със законодателна инициатива... Отбелязвам тук, че законодателна инициатива има Еврокомисията, а не отделният комисар и това никога не е било по друг начин. Трябва да се внимава какво се говори. Иначе това, която аз ще правя през цялото време, и правя откакто съм в политиката, а аз съм в политиката откакто има политическа партия ГЕРБ и сдружение ГЕРБ, е да популяризирам Европа и европейските ценности и да правя така, че да имат почва у нас, колкото и да е голяма съпротивата. Смятам, че това е бъдещето и това ще донесе успех и благосъстояние на хората у нас.

Как ще коментирате думите на Антония Първанова, че е обидена от това, че ресорът на България е зависим от още един еврокомисар?
- Още двама комисари са така. Всички ли трябва да сме обидени? Аз съм учудена, че само в България сме обидени. Чудя се на кого са обидени.

Кой ще наследникът на поста ви?
- Вече, се разбра, че ще е мъж. Аз трябва да добавя, че ще е умен и красив.
Още от интервюто на „Монитор"

„Разходите ще са два пъти повече от събраните приходи", казва в интервю за „Класа" председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева
Г-жо Танева, ще подкрепите ли предложението на Националното сдружение на общините в Република България за данък върху пустеещите земи?
- Как точно ще се администрира такъв данък? Ще трябва да създадем администрация, чиито разходи ще са два пъти повече от събраните приходи. И как ще се установи пустеещата земя, която подлежи на облагане? Знаете колко проблеми се получиха при определяне на плащанията на площ, колко застъпвания има, колко е голям трудът при очертаването на границите на парцелите. Първо, трябва да се установи колко е пустеещата земя, а после кои са данъчно задължените лица. Чисто практически на мен тази идея ми изглежда едно много тежко администриране.

Дали ще се реализира идеята собствениците да бъдат принудени да обработват земите си?
- В предишните години у нас положението беше доста по-различно, имаше много пустеещи земи. Сега е друго. Да бъде накаран собственикът да обработва земята си, когато има борба за земя, ми се струва несериозен мотив. Ако искаме да облагаме, за да провокираме наследниците да отдават имотите си, е съвсем различно и е по-логично. В момента между наемателите, ползвателите, арендаторите има противоборство за повече декари. След присъединяването на страната ни към ЕС, когато стартираха директните плащания, интересът към обработката на земя е коренно различен. Смятам, че ние сме много неготови за въвеждане на подобен налог. Проблемът в момента със сигурност не са пустеещите земи. Те са несериозно малък процент от землищата, за да въвеждаме облагане с мотивация обработка.

Подобен данък би ли предизвикал ускорена комасация на земята?
- Не, в никакъв случай. Но може да предизвика по-бързото вземане на решение за продажба на земята, ако тя не носи доход. И в този смисъл би се провокирал повишен интерес към продажба на земеделска земя. Но пак ще зависи от ценовите условия и от размера на данъка. За комасацията това би могло да е една много малка стъпчица.

Имате ли информация как този въпрос е решен в останалите държави от ЕС?
- Доколкото знам, в други страни от ЕС има данък върху земята, но у нас нямаше, за да може след установяването на собствеността хората да започнат ползването на земята. Но това, което най-много ускори процесите, беше влизането ни в ЕС и възможността производителите да генерират нормален доход със стартирането на директните плащания. Цените на стоката, например на зърното, са международни и в този смисъл бизнесът е прогнозируем. Ако преди в страната имаше райони, в които земята не беше обработвана десет години след възстановяването й, сега на малко места могат да се видят пустеещи и необработваеми парцели. Това е истината.
Още от интервюто на „Класа"

„Безразличието работи за мафията", казва в интервю за „Стандарт" шефът на ГДБОП Станимир Флоров
Румен Гунински-младши бе освободен 40 дни след похищението. Близките очакваха ли да бъде вече пуснат?
- При положение, че бащата е изпълнил всички условия на похитителите... Аз лично не съм имал възможността да комуникирам с родителите му. Нормално е след такъв случай семейството да бъде оставено на спокойствие.

Той бил ли е физически малтретиран от похитителите си?
- Не съм разговарял лично с момчето и ако той не пожелае да разговаря с нас, ние няма как да го направим.

През това време Гунински свързвал ли се е с баща си, за да му каже: "Татко, добре съм"?
- Най-важното е, че върнаха момчето живо. Това е и основното, което ние правим в такива случаи - да опазим живота на похитения. Да създадем такива условия, че момчето да бъде върнато живо и здраво.

Ще успеете ли този път да хванете лошите, г-н Флоров?
- Мисля, че министър Цветанов каза, че разчита на нас. Ще направим всичко възможно, но затова ни трябва подкрепата на обществото. Вие можете ли да си представите, че досега никой в нито един селски район не е забелязал нищо нередно и не е видял нищо? Защо не ни се обади и да ни каже: "Това и това ми направи впечатление и ме притесни", и ние да проверим сигнала. С тези хора и с техническите средства, с които разполагаме, правим всичко по силите си. Това са ни реално възможностите.

Как ще коментирате изказванията на градския прокурор Николай Кокинов, че 10 милиона евро са дадени за откупи през последните години?
- Не знам как са ги смятали тези 10 милиона.

Реална ли е тази цифра?
- Не. Сумата е сериозна, но какво значение има колко точно е.

Какво ви пречи да работите, г-н Флоров?
- В момента ни пречат много да работим телефонните разпечатки. Разберете, няма нищо важно и секретно в тези разпечатки. Какво важно и секретно може да има в една комуникация? Например, че този телефон се води на мое име и че този телефон е водил разговори с вашия.

Именно тази "несекретна" комуникация обаче разрази скандала "Красьо с ланците".
- Има много хора, които спекулират и по този начин си създават имидж. Красьо е точно от тези хора. Има и случаи, когато някой иска да те компрометира и нарочно ти звъни на телефона. И какво - аз както си вдигам на всички телефона, няма как да знам, че не ми се обажда например Красьо Черния или който и да било друг.

На вас обаждал ли ви се е?
- Не, не ми се е обаждал. Красьо Черния не го знаеше никой допреди месец. За съжаление медиите го направиха и него, и Къро, и Таке медийни звезди. Това не са босове на организираната престъпност. Хиляда пъти съм го казвал. Босове са хора, за които вие не знаете нищо и ние не можем да ви говорим за тях.

А какви са Къро и Таке? Пионки?
- Не са пионки. Това са хора, на които им се позволи от предишната власт да се издигнат до такова равнище, че да си узаконят парите и сега се иска от нас ние да им свършим работата.

Казахте от предишната власт, но по времето на тройната коалиция вие бяхте шеф на "наркотиците" в ГДБОП.
- Не само предишната власт. Става дума за периода от 1990 година насам. Тези хора са трупали финансови активи, извършвали са престъпления. Ако отворите криминалните им досиета, ще видите това. Има хора, срещу които се водят 30-40 досъдебни производства, с условни присъди, с извършени тежки криминални престъпления и тези хора са на свобода. Основното нещо е възмездието. Не може да има хора, които задържаме по три-четири пъти с големи количества дрога, да са на свобода. Това не е нормално, а причината - няма да я коментирам.
Още от интервюто на „Стандарт"

"България има голям потенциал за производството на зърнени храни", казва в интервю за „Дневник" генералният секретар на Европейската федерация на производителите на фуражи FEFAC Александър Дьоринг
Kак организацията (FEFAC) защитава интересите на производителите на фуражи?
- Федерацията беше създадена преди 50 години, за да защитава интересите на производителите на храни. Основната мисия е била да се създаде законодателна и правна рамка, която да увеличи възможностите за развитие на сектора. Много важна задача днес е да защитим свободния достъп до сурови материали, да се грижим за свободното функциониране на пазара и за гарантиране на качеството. През последните години наш основен приоритет беше създаване на Кодекс на европейските производители на фуражи, който беше утвърден от Европейската комисия.
Това се случи в началото на 2007 г. Този кодекс подлежи на постоянно усъвършенстване. Новите ни приоритети са създаване на устойчиво развитие на храни за животни. Във връзка с това федерацията стана постоянен член на европейската кръгла маса за устойчиво производство и потребление. Ние си сътрудничим с европейските сдружения на фермерите, европейската хранителна индустрия и търговците. Нашата цел е да създадем хармонизиран механизъм за оценка на въздействието на индустрията върху околната среда.

Каква е спецификата на проблемите в отделните държави?

- Основен проблем на пазара днес е въпросът за доставката на богати на протеин фуражи. В Европа зависим от вноса на такива фуражи - главно на соеви продукти. От лятото обаче вече не можем да внасяме от Северна Америка поради нулевата толерантност на ЕС към генно модифицираните храни. През юни германските власти откриха следи от генна царевица във внесените фуражни смески и импортът беше спрян. Северна Америка е единственият голям вносител, затова се надяваме употребата на подобни продукти скоро да бъде разрешена. Заради нулевата толерантност към ГМО културите обаче вносът остава затворен, което според нас ще увеличи разходите на животновъдите за фуражи.

Споменахте генно модифицираните продукти. Във връзка с това каква е позицията на организацията относно вноса на генно модифицирани фуражи в ЕС?
- Ние се стараем да се разграничим от позицията за нулева толерантност. Дебати по темата се водят от доста време, но засега не се наблюдава реална промяна в тази насока. Това се дължи на факта, че много граждани на ЕС са притеснени от технологията за биологична намеса. Ние, от хранителната индустрия, се опитваме да даваме избор на потребителите. Ако някой иска да плати повече за немодифицирани храни, той получава тази възможност. Мога да обобщя, че ние поддържаме неутрална позиция по въпроса.

Как българските фермери се вписват в общата рамка?
- Виждаме голям потенциал за производството на зърнени храни и се надяваме да видим възстановяване на животновъдството. От новите членки на ЕС засега единствено Полша върви в правилна посока. Може да използваме страната като пример, за да преценим какво е нужно да се направи тук, за да постигнем увеличение на производството. Надяваме се, че българското земеделие ще успее да навакса с развитието на технологиите и инвестициите.

На този етап в България се прилагат единствено субсидиите на площ, докато пазарните механизми като интервенция и експортни субсидии са слабо застъпени - смятате ли, че правителството трябва да върви към подобни насърчения?
- В нашия диалог с производителите ние се стараем да установим какво може да постигне с традиционната земеделска политика и какво не. Днес индустрията се изправя пред проблема с големите вариации в цените. Например само преди 2 години цените на зърнените култури бяха доста високи, а днес са прекалено ниски. Във връзка с това ние се стараем да създаваме нови механизми, които да се справят с паричната нестабилност. Смятаме, че старите инструменти не са създадени за тази цел. Интервенциите и експортните субсидии не биха могли да помогнат на фермерите в тази насока. Някои мерки за управление на пазарите трябва да останат, тъй като всички видяхме какво се случва, когато те отсъстват. Нужно е правителствата да имат запаси, които да се използват при наличието на суши, които създават големи промени в предлагането, а оттам и на цените.
Още от интервюто на „Дневник"