В Китай: Безработни си плащат, за да имитират дейност в офиса

В епохата на дигиталните номади и на работата от вкъщи все още има много мениджъри, които смятат, че служителите извън офиса не вършат нищо. В Китай обаче набира скорост именно обратната тенденция - тези в офиса нямат никаква работа. Буквално.

Все повече млади хора, останали без препитание, си плащат на специални фирми, които им осигуряват среда, много подобна на работната, в която обаче... не правят нищо, разказва Би Би Си.

Явлението е свързано със стартъпа Pretend to Work Company (най-груб превод: компанията за имитация на работа), като тя е базирана в Дунгуан близо до Хонконг. Подобни на нея обаче има в големи градове като Шанхай, Шънджън, Нанджин и Чънду.

Образование и безработица: В коя страна дипломата не носи предимство през 2024 г.

Каква е ситуацията на пазара на труда в България?

Тези (поради липсата на по-добър термин) безработни места имат компютри, интернет, заседателни зали, кухни и всичко останало, което човек би намерил в истински офис.

Феноменът се корени в упоритата безработица сред младите китайци - над 14%, и растящото несъответствие между образованието и пазара на труда.

30-годишният собственик на компанията в Дунгуан обяснява бизнес модела си с неочаквана откровеност: "Не продавам работно място, а достойнството да не си безполезен човек."

След като собственият му бизнес фалира по време на пандемията, той превръща депресията си в предприемачески дух.

За четири месеца всички работни места в неговия фалшив офис са заети, а новите кандидати трябва да кандидатстват. 40% от клиентите са скоро завършили, които поради правилата на някои университети трябва да докажат, че са започнали работа в рамките на година след завършването си, за да си получат дипломата. Останалите 60% са фрийлансъри, включително дигитални номади.

Китай праща 300 000 млади безработни на село

Все по-голям е броят на тези, които нито учат, нито работят

Някои използват офисите като споделено работно пространство, в което развиват нови бизнес идеи. Други просто бягат от изолацията на безработицата и лошото отношение към тях в обществото.

Доктор Кристиън Яо от Университета Виктория в Уелингтън обяснява феномена като "преходно решение" в условията на икономическа трансформация. Доктор Бяо Сян от Института Макс Планк го определя като "черупка", която младите хора си намират, за да създадат дистанция от основното общество.