Money.bg разговаря с главния изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Първа инвестиционна банка Никола Бакалов за развитието на икономиката, повишението на лихвите и регулаторните промени.

Г-н Бакалов как ще характеризирате икономическата среда през тази година и перспективите през следващата?

Ако изключим инфлационните процеси, имахме едно силно представяне на икономиката. Повишаване на икономическата активност на годишна база беше отчетено във всички основни сектори и в най-голяма степен в подсектора на добивната и преработващата промишленост. Заетостта се повиши с 1.3% на годишна база вследствие главно на нарастването на броя на заетите лица в сектора на услугите. Банковата система също се представя отлично и сме на път да изпратим годината с рекордно високи показатели.

Инфлацията обаче остава на фокус и ще продължава да оказва тежест над бизнеса и домакинствата. В основата й е ескалацията на конфликта между Русия и Украйна, който показа нуждата от енергийна диверсификация в Европа. Енергийните суровини поевтиняха през третото тримесечие на 2022 г. спрямо предходното, но цените им останаха значително над нивата от същия период на 2021 г. Забавянето на глобалната икономическа активност бе основен фактор за понижението на цената на петрола. Същевременно продължаващото сравнително силно глобално търсене на енергийни суровини от алтернативни на Русия доставчици ограничава спада в цените на петрола и природния газ. В България след пускането на интерконектора на 1 октомври наблюдавахме два месеца със сериозен спад в цената на газа, който обаче не успя да стигне под нивата от преди година, а вече има заявки и за нови увеличения.

Централните банки се опитват да сложат прът в колелото на инфлацията с увеличаване на основните лихвени нива, но това носи в себе си риска от рязко забавяне на икономическата активност и възможна рецесия. Нещо, което вече е видно. Очакванията в глобален план са за плитка рецесия, при която в рамките на до две тримесечия да видим отрицателен прираст на БВП. Разбира се това как ще се прояви в различните държави е отделен въпрос. Българската икономика и банкова система в частност като цяло се намира в добра форма и има всички предпоставки да мине по-леко.

Кои са основните предизвикателства пред които бе изправена Първа инвестиционна банка и нейните клиенти през тази година?

От дълги години дигитализацията е в основата на нашата бизнес стратегия. Имаме амбицията и целта да станем една от най-добрите дигитални банки в България, предлагащи иновативни продукти и услуги. Но паралелно с това искаме и да развиваме и усъвършенстваме традиционната клонова мрежа. Другият ни фокус, който е запазена марка на Fibank, е високото качество на клиентското обслужване. Нашите офиси и професионалистите, които ви посрещат там, винаги са ни били отличителна черта. За повечето хора, погледната отстрани това изглежда лесно постижима цел, но тук важни, освен обученията, са подборът, мотивацията, културата на отношенията, въвеждането в работния процес, постоянното поддържане на високо ниво чрез контрол и поощрения. Бих казал, че малко компании биха могли да се похвалят, че са постигнали всичко това и то в подобни мащаби, защото във Fibank работят над 2000 служителя в цялата страна. Ето защо беше и толкова важен приоритет за нас да открием бизнес сграда, в която да можем да съберем на едно място нашите служители, работещи в Централното управление на банката. Успяхме за изключително кратък срок да преместим почти цялата административна структура и звена на банката в новата и модерна сграда - Sofia Tech One. Синергиите от концентрирането на целия експертен персонал на банката на едно място са видими и съм убеден, че съвсем скоро ще започнат да се виждат и през нашите финансови отчети.

Споменавайки финансовите резултати, трябва да отбележа, че към края на третото тримесечие на 2022 г. Fibank запазва добрите си позиции, като активите на банката надминават 13 млрд. лв. на консолидирана база. Оперативната ни печалба преди данъци и провизии към края на периода е 161 млн. лв. Общите приходи от банкови операции в края на септември 2022 г. възлизат на 346.1 млн. лв. в сравнение с 310.5 млн. лв. за същия период на 2021 година. Нетният ни лихвен доход за периода януари - септември 2022 г. е в размер на 211.7 млн. лв. и е с ръст от 9.8 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Коефициентът на капиталова адекватност на Fibank към септември 2022 г. достига 20.95 %. Коефициентът на ликвидно покритие на банката достига 245.44 %, а коефициентът на нетно стабилно финансиране 144.91 %, показвайки стабилна ликвидна позиция. С тези резултати затвърждаваме позициите си на една от водещите банки в системата и с над 11 млрд. лв. депозитен портфейл оставаме една от най-предпочитаните и сигурни банки за българския бизнес и домакинства. Естествено, винаги има определени предизвикателства при постигането на добри финансови показатели, но аз като главен изпълнителен директор мога да разчитам на един изключително мотивиран екип от професионалисти, с който всичко се постига с лекота.

В краткосрочен план темата, която стои на дневен ред не само за нас, но и за целия банков сектор, е въвеждането на еврото. Ние вече работим фокусирано и мотивирано в тази посока, за да отговорим на всички регулаторни изисквания и да опосредстваме плавното преминаване към новата валута в България.

Имаше ли регулативни промени, които оказаха значително влияние върху бизнеса на банката и кои бяха те?

Конкретни регулативни промени, които да повлияят съществено и да доведат до промяна на бизнес моделите ни, нямаше. Централната банка работи в посока синхронизиране на нейната дейност с тази на ЕЦБ поради предстоящото присъединяване на страната ни към еврозоната. Тук и БНБ, и БОРИКА, и банките свършихме и продължаваме да вършим много работа за безпроблемното за гражданите преминаване към еврото като платежна единица.

С Делегиран регламент (ЕС) 2018/389 бе създадена техническата рамка за реализиране на услугите, свързани с т.нар. "отворено банкиране", изпълнявани изцяло в електронна среда - иницииране на плащане и предоставяне на информация за сметка чрез доставчици - трети страни (third party providers). Fibank бе първата банка в страната, която предостави на своите клиенти възможност за "отворено банкиране" в пълния смисъл на думата.

От 2010 г. насам БНБ оперира системен компонент в Европейската система за брутен сетълмент в реално време в евро (TARGET2). Това позволи на българската банкова общност да извършва преводи в евро в страната и презгранично чрез TARGET2. Тази инфраструктура се допълва и от платежната система за клиентски разплащания BISERA7-EUR, ръководена от БОРИКА, която чрез свързаността, изградена с други системи в Европа, дава възможност за размяна на клиентски преводи в евро с другите европейски доставчици на платежни услуги.

Като участник в TARGET2, БНБ се присъедини и към новата интегрирана платформа за TARGET услуги на Европейската централна банка. Тя даде достъп едновременно до няколко услуги. Първата е услугата за извършване на сетълмент в евро в реално време. Втората услуга е платформата за сетълмент на ценни книжа в евро "TARGET2-Securities" (T2S), която досега функционираше отделно.

В допълнение, в началото на тази година от страна на БНБ успешно бе реализиран проекта за миграция на клиентски кредитни преводи в левове към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). Така на практика клиентските кредитни преводи в лева вече изпълняват техническите и бизнес изисквания на стандартите за SEPA преводи, което е предпоставка за една безпроблемна бъдеща миграция на тези плащания към евро. Реализирането на проекта и използването на нови механизми за извършване на сетълмент на плащанията позволява към настоящия момент тези кредитни преводи да се изпълняват за по-малко от час от момента на нареждането им до заверяване на сметката на получателя.

Развитието на платежните услуги в България е с ясно изразена положителна динамика. Тя свидетелства за доброто сътрудничество и положените усилия от всички участници в рамките на техните функции и компетенции - БНБ като регулатор и оператор на платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS), БОРИКА като оператор на платежни системи и схеми, както и целия банков сектор и небанкови доставчици на платежни услуги.

Освен развитие в посока по - бързи леснодостъпни преводи, бе направено и немалко от страна на БНБ за подготовка на банковата система да оперира в по-неблагоприятна икономическа среда. Видяхме няколко поредни увеличения на нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България. Така от 1 октомври 2022 г., неговото ниво вече е 1%. От 1 януари 2023 г. той ще се покачи на 1.5%, а през четвъртото тримесечие на 2023 г. той трябва да достигне на ниво от 2%. Това означава, че банките ще започнат да заделят по-голям капиталов ресурс, който да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките. Fibank спазва и превишава регулаторните изисквания и поддържа висока ликвидна позиция.

Според вас кои ще са основните рискове, пред които ще се изправят банките през следващата година и как те ще повлияят на бизнесмоделите им?

Рисковете, които можем да очакваме, са главно външни за банковия сектор. Ускоряващата се с бързи темпове инфлация накара централните банки по света, в това число и ЕЦБ, да отговорят с увеличаване на нивата на основната лихва. Това няма как да не се отразява и у нас поради две причини. От една страна сравнително голяма част от портфейлите на банките са вързани с EURIBOR, а това води до доста бързо поскъпване на съществуващите кредити на фирмите. Още с въвеждането на изискването в Закона за потребителския кредит, лихвите да включват пазарен индекс, ние във Fibank не се насочихме към лесния път да вземем вече съществуващ като EURIBOR, но съставихме наш, който е базиран именно на пазарната среда в България. Разбира се това не игнорира тясната ни свързаност с процесите в еврозоната, но ни дава възможност при нас те да не се проявяват толкова бързо и шоково, както при лихвите, базирани на EURIBOR.

"Ерата на евтините пари", ако така мога да нарека години на нулеви лихви, приключи. Лихвите по депозитите в страната не просто станаха нулеви, но и някои преминаха на отрицателна територия. В основата си бяха именно тези евтини пари, предоставяни от ЕЦБ на нулеви лихвени нива. С други думи, ако можеш да се финансираш на нула процента, то няма финансова логика да даваш повече, за да се финансираш през депозити. Да, България не е в еврозоната все още, което е основно проблем за банките с българска собственост като нашата. Тези, които са част от международни финансови групи, можеха да се възползват от тези средства и те да се пренасят през техните структури до България. Положението обаче вече е друго. ЕЦБ предприе вече 2 повишения на основния лихвен процент (с общо 1.25% през юли и септември), а в средата на декември се очаква и ново. EURIBOR е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Само от началото на годината индексът е нараснал с над 2 процентни пункта. От друга страна лихвите по депозитите в България са в пъти по-ниски. Според лихвената статистика на БНБ, при бизнес депозитите с договорен матуритет в лева през октомври 2022 г. средният лихвен процент е 0.38%, а по тези в евро 0.37%. При домакинствата нещата не са по-различни. През октомври 2022 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове е 0.37%, а по тези в евро -0.48%. Казано по-простичко интересът за финансиране от страна на банките от вътрешния пазар ще нараства, а с него ще се покачват лихвите по депозитите. Не очаквам обаче да видим онези лихвени нива от преди 15 години, когато офертите на банките достигаха и до 10%, защото естеството на проблемите в икономиката е съвсем различно, а и всички банки са много по-добре подготвени благодарение на регулаторната рамка на БНБ.

Какво да очакват фирмите от банките през следващата година в сферата на кредитрането като условия в сверата на обезпеченията - ипотечни, особенни залози и др. и на лихвите?

Увеличението на лихвените нива по кредитите вече е факт. С малко, но го има. Това не е някаква новина, защото се очакваше да се случи и всички банки и финансови експерти го комуникират през последните 2 години. Това, което може да се очаква, е леко затягане на условията за кредитиране - допълнителни обезпечения, по-високи лихви и по-висок процент на самоучастие. Ние като банка винаги търсим начина, по който да бъдем партньор на бизнеса в България.

По сектори трудно може да се даде коментар, защото те са много и всеки има своите специфики. Като цяло очaĸвaниятa зa Бългapия на този етап ca дa нямa цeли ceĸтopи, ĸoитo дa бъдaт cepиoзнo зaceгнaти oт ĸpизaтa. Πpoблeми видимо произтичат за бизнесите, които до този момент ca внacяли cypoвини и пpoдyĸти oт Уĸpaйнa и Pycия. Една част от тях вече успяха да намерят алтернативни източници за доставки, но по-голямото търсене води и до ръст в цените, а оттам и до стимулиране на инфлацията.

Oчaĸвa ce ycлyгитe дa бъдaт в нaй-гoлямa cтeпeн зaceгнaти oт ĸpизиcнитe ycлoвия, ĸaтo тoвa щe зaвиcи и oт пpoдължитeлнocттa нa caмaтa ĸpизa. Положителното е, че тoзи ceĸтop ce възcтaнoвявa мнoгo бъpзo пpи нopмaлизиpaнe нa иĸoнoмичecĸaтa oбcтaнoвĸa. Разбира се, ефектите могат да бъдат и значително по-негативни и с по-широк обхват в зависимост от продължителността на икономическата криза. Ако сценариите за плитка рецесия в рамките на до 2 тримесечия не се сбъднат, сектори cпeциaлнo като тypизмa, тpaнcпopтa и строителството ще бъдат едни от най-тежко пострадалите.

Дpyгият гoлям пpoблeм пpeд бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa e, чe ocвeн, че е ниcĸo ĸoнĸypeнтocпocoбнa cпpямo cтpaнитe oт EC, ĸaтo цялo тя e твъpдe eнepгoинтeнзивнa. Нещо, което в създалата се ситуация води до високи разходи за производство. По данни на НСИ Общият индекс на цените на производител нараства с 41.7% през октомври 2022 г. в сравнение със същия месец на 2021 година. Ръст на цените е отчетен при: производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 97.8%, преработващата промишленост - с 20.8%, и в добивната промишленост - с 4.2%.

Ще има ли сериозни разлики в условията за кредитиране на фирмите за зелени проекти и за енергоемките и замърсяващи бизнеси и какви ще са те?

Зелените проекти и бизнеси, ако можем така да определим под общ знаменател, ще продължат да бъдат във фокуса на нашата дейност. Цялостната политика на европейско ниво е именно това да се наложи като устойчив бизнес модел в следващите години. Увеличението на цените на електричеството, газа и на други енергоносители повиши интереса на бизнеса и домакинствата към инвестиране във възобновяеми енергийни източници. В тази връзка Fibank разработи и представи своята Стратегия за "Зелено Финансиране". Тя помага на предприятията не само да се разрастват, но и да бъдат конкурентни и устойчиви. Инвестирането в "зелени" проекти ще позволи на фирмите да имат по-добри позиции в непосредственото бъдеще. В началото на годината предложихме 3 нови кредитни продукта - "Зелен транспорт", "Зелена енергия - свободен пазар" и "Зелена енергия - собствено потребление". Те са предназначени за микропредприятия, малки и средни фирми и корпоративни клиенти.

Интерес към повишаване на енергийната ефективност има и от страна на домакинствата, затова Fibank разработи и предложи специален жилищен кредит за закупуване на енергийно ефективен имот, който дава възможност за: закупуване на нов дом, намаляване на лихвения разход, спестяване от данък "Сгради", комфортен дом и по-ниски разходи за битови сметки, принос за опазване на околната среда чрез природосъобразна инвестиция.

Нещо повече - в съвсем близко бъдеще всички сгради ще разполагат с енергийни паспорти и ще трябва да покриват определени критерии за енергийна ефективност, за да бъдат пуснати в експлоатация. Това ще трябва да бъде съобразено и от кредитните продукти, които банките предлагат, ето защо ние започваме да му обръщаме все по-голямо внимание още на този ранен етап, което разбира се и ще ни даде голямо конкурентно предимство.

Според вас как се представя сектора за корпоративна недвижимост и как вижда банката перспектвите му за развитие през следващата година?

Според различни експертни оценки пазарът на инвестиционни имоти в България се характеризира с обеми между 200 и 250 млн. евро годишно. Според анализ на консултантската компания Colliers International, почти 67 млн. евро са инвестирани в бизнес имоти у нас през първата половина на 2022 г. Този обем е по-висок като стойност спрямо същото полугодие на 2021 г., но остава по-нисък от нивата, достигани преди пандемията. Това показва, че секторът все още не е достигнал своя пълен потенциал. Нивата на възвръщаемост остават стабилни и запазват стойностите си. Забавянето на икономиката няма как да не окаже влияние в този сектор, но той все пак е един от най-устойчивите във времето. С влизането на страната ни в еврозоната, ще отпаднат немалко бариери по отношение на инвестирането в България, което ще ни върне на картата на инвеститорите. Това разбира се означава и развитие на бизнес средата, разрастване на компаниите, проникване на нови такива на българския пазар и всичко това ще бъде свързано с изграждане на нови мощности, нужда от по-големи офис пространства и т.н. А такива определено има и потенциалът на страната, както в аутсорсинг сектора, така и в производствения е много широк. За мен всичко е въпрос на време да се случи и в момента зависи от степента на забавяне на икономическата активност.

Гражданите като цяло са притеснени от евентуално затягане на изискванията към тях и от риска за увеличение на лихвите по потребителски и жилищни кредити. Какви са перспективите в тази сфера през следващата година?

Увеличението на лихвите по кредитите беше очаквано. Според мен ако не беше пандемията от Covid 19, този процес можеше да започне и по-рано. Въпреки че покачването на основните лихви от централните банки в момента е под натиска на бързорастящата инфлация, то в исторически план трябва да отбележим, че имахме най-дългият период на нулеви и дори отрицателни основни лихви. Това позволи и на банките да сведат лихвените проценти по кредитите до исторически ниски нива.

Валидно е всичко, което казахме за кредитите по-горе плюс плавно увеличение на лихвите, което е привнесено отвън и ще намали донякъде исканията за отпускане на кредит. Не е за подценяване и факта, че цената на кредита дори плавно увеличена е далеч от стойностите на инфлацията - при вземане на решение за теглене на кредит, потребителите отчитат и този факт.