Икономическата 2010

1. Реалната икономика

БВП показва плахи признаци на позитивен обрат (Таблица 1). Неприятно е, че както крайното потребление, така и инвестиционната активност продължават да се свиват с немалки темпове. Кредитният процес продължава да реанимира, а икономически растеж без кредитна активност е невъзможен. Единствен двигател на позитивния обрат е външното търсене (износ на стоки), което показва, че външнотърговските ни партньори се отблъскват от дъното и създават благоприятни перспективи за раздвижването на националната икономика. Почти половината от прираста на износа на стоки обаче се формира от износ на суровини и материали (най-вече от селскостопански произход), което подсказва, че подобен модел на развитие не би могъл да бъде устойчив.

Таблица 1

2010: Реални темпове на прираст

(спрямо съответното тримесечие на 2009 г.)

(проценти)

Съпътстващите индикатори не дават основание за спокойствие. Реалната парична маса в обращение продължава да се свива (втора поредна година), а в съответствие с количествената теория на парите реалният прираст на икономическата активност предполага пропорционален прираст на реалната парична маса в обращение. Свива се и оборотът на вътрешния валутен пазар - през миналата година той се редуцира с 13%, а тази година редукцията ще бъде два пъти по-голяма.

На пръв поглед пазарът на труда не създава особена тревога. От февруари до октомври официално регистрираната безработица последователно спада, макар че все още превишава съответните стойности от преди една година (305 хил.души безработни през октомври 2009 г. спрямо 330 хил.души една година по-късно). Този факт следва да се обясни с относителната въздържаност на работодателите, както и (вероятно) с активността на профсъюзите.

Инфлацията през годината вероятно ще е над 5%, т.е. ще превишава чувствително тази в еврозоната. Този факт търпи нееднозначна оценка. Ръстът на цените е следствие или от (1) Икономически подем, или от (2) Набъбващи икономически дефицити.

Икономическият подем (доколкото може да се говори за такъв) е повече условен, отколкото реален. Определяща е отрасловата структура на инфлацията. Почти през цялата година се наблюдава натиск за ускоряване на ценовия прираст при хранителните стоки (по-ярко изразен през втората половина на годината), което е характерно за дефицитна икономика. При икономически растеж би било редно цените на нехранителните стоки и на услуги да догонват изоставането си, което не се случи през 2010 г. у нас.

2. Дефицитите

Икономическите дефицити се проявяват по разнообразни начини, но най-характерните й проявления са в платежния баланс и в държавния бюджет.

Във външноплатежните структури се фиксира истински прелом. Традиционно обезпокоителният дефицит по текущата сметка (достигащ предкризисно до една четвърт от БВП) се стопи и премина в излишък, а в негатива на снимката няколкомилярдният излишък във финансовата сметка изчезна и се замени с нетно капиталово изтичане. В резултат се установи общ дефицит в платежния баланс - през първите 10 месеца на годината близо 700 млн.EUR (нето) напуснаха страната, а до края на годината този дефицит може да се доближи до един милиард EUR. Това се случва за втора поредна година, а платежният дефицит се финансира от валутните резерви на страната. Подобна ситуация е неустойчива, тя създава валутно напрежение.

Съществено колабираха и бюджетните структури. През цялата година приходите изоставаха под тези от предходната година при условие, че: (1) Номиналният БВП ще превиши (минимум с 5%) този от предходната година, и (2) Няма промяна в данъчните ставки и данъчната структура. Традиционното официално обяснение на недосъбираемостта се свързва със срив в постъпленията по ДДС, но другият срив (най-вече на постъпленията от подоходния и корпоративния данък) и неговите причини се премълчават.

Разходната част се поддържаше на и малко над равнището от предходната година, но при съществени вътрешни структурни промени, извършвани като правило: (1) Недостатъчно прозрачно и (2) Без необходимата издържана и адекватна на ситуацията обосновка. Икономическата теория обяснява позитивната динамика на разходната част при кризисна ситуация с действието на автоматични стабилизатори, но структурните изменения са чисто управленски проблем и отговорност. В това отношение все още предстои дълъг процес на (поетапно) подобрение.

В резултат стартирахме ново съжителство с позабравените от миналото бюджетни дефицити. Правителството демонстрира характерната си всеядност, като набързо реши да сложи ръка върху включените формално във фискалния резерв пари на осигурителните фондове. Все пак остана удовлетворението, че каноните на действащия (все още) паричен съвет не позволяват на правителството да оперира с резервите на БНБ, в който случай набързо щяхме да се плъзнем по инфлационната спирала - възлюбленият начин за решаване на дългови проблеми от страна на всяко наше правителство.

3. Институциите

Австрийският икономист Й.Шумпетер учи, че обяснението на икономическите събития и явления, както и установяването на причинно-следствени връзки от най-висш порядък следва се извиси над чисто икономическите подбуди и мотиви, т.е. да се превключи към надикономическо равнище.

Българските правителства през последните две декади изпитваха винаги затруднения при усъвършенствуването на действащата институционална уредба. Било поради отсъствие на реална политическа воля, било поради лобистки интереси, било поради персонална некомпетентност, институционалната неподреденост си оставаше. Управляващата върхушка се радваше на институционален комфорт, чиято най-естествена реализация са нерегламентираните икономически облаги.

Настоящето парламентарно мнозинство не е изключение. Нещо повече, парламентарното мнозинство проявява видима и явна икономическа некомпетентност, а дори и нежелание (или невъзможност) да повишава своята собствена изискуема и предполагаема компетентност. Това е и косвена негативна оценка за качеството на обучението, доколкото преобладаваща част от народните ни представители са се оформили като личности в последните две декади.

Далеч не така стои обаче въпросът с прокарването на спорни (меко казано) закони и законови положения, които са в ущърб на обществения (националния) интерес, но удовлетворяват персонални и/или групови интереси.

Набива се на очи и демонстративно изразяваното послушание и стремеж за неотпадане от полезрението на управленския елит.

Резултатът рефлектира в некачествено законодателство, в гласуване по указание, в неразбиране на цялостните икономически (а и неикономически) последствия от приемането на едни или други корекции в законовите уредби.

По-непосредственото количествено последствие е (на първо време) в международната оценка за наличието на по-висока степен на корупция.

Действието на един друг социален феномен дава възможност за поддържането (а дори и за влошаването) на статуквото. Икономическите агенти и населението привикнаха да приемат парламентарните реалности като нещо странично, дори и като своеобразно шоу. Затвърждава се убедеността, че реалният живот и реалното съществуване зависят все повече и повече от собствената икономическа себеизява в най-общ смисъл и че тази себеизява е независима от случващото се в Народното събрание. Подобно поведение позволява на народните представители да проявяват значително по-пряко и непосредствено (а дори и по-гротескно) своите собствени интереси. В това отношение видимо нашият собствен народ предстои да израстне.

4. Заключението

"Да, ама не!". Според А.Маршал това, което е невидимо, твърде често се нуждае от по-детайлно изучаване, отколкото от това, което е видимо. Сякаш има признаци на икономическо съживяване, но истинското икономическо възстановяване все още предстои. Кога и как - зависи прекалено силно от характера на макроикономическо управление. Макроикономическото управление оказва влияние, дори твърде чувствително, върху целия наш живот!